Светите Мощи на Свети Козма Етолийски
В памет на свети свещеномъченик Козма Етолийски (1714 – †1779)
Там, където минавал светецът, животът се преобразявал. Хората излизали да го посрещат на километри от своите села, ден и нощ слушали проповедите му, прости и едновременно с това удивително дълбоки и честни, изпълнени с Божествена благодат.Думите му прониквали в самото сърце на слушателите, дълбоко в душата, карали ги да се замислят за много неща. Проповедта на свети Козма пробуждала народното съзнание. Свети Козма е нямал само Дар на Учител, не е имал само Дар да извършва чудеса, но и имал още Дар на пророчество. Светията е бил Пророк. Пророк след Христа. Защото съществува Пророческо Дарование и след Въплъщението на Бог Слово, както и за това свидетелствува откъсът от Посланието на Блажения Апостол на народите Павел. Чрез молитва, пост и аскетизъм Светият е станал неопетнено огледало на Божествеността, приемайки светлината на Светия Дух и от Превисоки върхове е виждал това, което не е било възможно много хора да видят. Чистотата на разумните му и духовни очи вижда далечното бъдеще като настояще и предсказва събития, които след изтичане на време и много десетилетия се сбъднали. Други още не са се изпълнили или е близко тяхното изпълнение. Пророческият му поглед, с който разпознавал непознатите, се устремявал в дълбините на душата на събеседника му и предвиждал събитията, които будят удивление дори и у безверниците. Това казвал и Али паша на мюсюлманите, разгневен от това, че не му отдават нужната чест: „Ти си се побъркал. Не, знаеш какво говориш! Този Монах беше наистина Пророк… Дойде у дома ми в Тепелени и ме Благослови и ми каза всичко, каквото съм вършил, като да го имаше написано на хартия.“
Свети Козма е изричал действителни пророчества! Множество негови пророчески слова са се опазили от поколение на поколение чрез Преданието. Всеки град и село, които Светията е посетил, пази негово пророческо слово.
Предлагаме ви част от най-интересните пророчества:
- Кажи на онези идоли да не идват тук, ала да се върнат обратно. (По време на проповед в Асон – Кефалиния, изведнъж прекъснал проповедта си и изпратил един слушател в покоите на местния големец, казвайки горните думи. Пратеникът там намерил четири госпожи аристократки, облечени безсрамно „според венецианската мода – разгърдени“,които били готови да дойдат, за да проследят проповедта на Светеца. Забележете как равноапостолния светец нарича жени, на които им се виждат само някои разголени части от тялото – „ИДОЛИ“. Какво да кажем за съвременните жени, които ходят почти голи не само по плажовете, а дори и по улиците).
- Свободата ще дойде отдолу, откъдето текат водите. ( Свободата на Гърция е дошла от Пелопонес -1821-1829 г.).
- Това дете ще успее. Ще управлява Гърция и ще се прослави. (Той говорел за Йоан Колети- един от първите управници на новоосвоводена Гърция).
- Очакването ще настане, когато дойдат два Великдена заедно. (През 1912 г. празниците на Благовещение и Великден съвпаднали, тази година започва очакваното освобождение на Балканите).
- Причината за всеобща война ще дойде от Далмация. Първо ще се разпокъса Австрия и после -Турция. (Предсказание за Първата световна война).
- Ще видите редовна армия, ще видите и нередовна (партизанска-комунисти б.ред.). От тях много ще пострадате. (Събитията от 1946-1949 година в Гърция, когато гражданската война взема много жертви и причинява бедствия и разрушения).
- Бедата ще дойде от начетените. (Псевдоучените-еволюция, Просвещение, републиканизъм, комунизъм и под.).
- Ще дойде временно веднъж един лъжепророк. Да не му вярвате и му се радвате. Ще си отиде отново и няма да се върне. (комунистите)
- Ще гледате плодовете и няма да можете да ги ядете. (вероятно радиоактивни - Чернобил)
- Ще дойде време, когато земята ще бъде опасана с една нишка (Електрическите далекопроводи, кабелите).
- Ще видите в полето каруца без коне да тича по-бързо от заек. (Железницата и автомобилите).
- Ще настъпи време, когато хората ще разговарят от едно отдалечено място с друго, например от Константинопол с Русия (телефона).
- Ще дойде време, когато дяволът ще влезе в една кутия и ще крещи от там. А от кутията ще стърчат рогата му. (Очевидно, става дума за телевизора. Свети Козма е предсказал неговото аморално и зомбиращо влияние).
- Ще дойде време, когато дяволът ще обикаля със своята тиква. (сателитите)
- Ще дойде време, когато светът ще бъде управляван от alala и balala (alala и balala — това е игра на думи. Свети Козма е има предвид бездушните механизми).
- Ще ви дадат твърде много, ще си го поискат обратно, но няма да могат (да си го вземат). (Заемите в които затъна Гърция).
- Ще излизат такива неща от училищата, че умът ви не може да си представи.
- Ще дойде време, когато крадците и разбойниците вече няма да се крият в планините, а ще живеят и крадат в градовете.
- Много неща ще се случат. Градовете ще се обърнат на бордеи.
- И ако не се откажете от делата, които вършите, от произволите и грабежите, ще се погубите. На оня клон, дето окачвате сабите си, ще дойде ден, когато циганите ще окачват инструментите си. (важи и за нас)
- Хората ще дойдат до такова състояние, че да нямат дори дрехи, и всичко това поради факта, че ще станат лентяи.
- Хората ще обеднеят, тъй като няма да обичат дърветата и растенията.
- Ще настъпи време, когато православните ще враждуват помежду си. Аз пък ви призовавам към мир и съгласие.
- Ще настъпи време, когато няма да я има някогашната хармония между миряни и свещеници.
- Папата да кълнете, защото той ще е причината.
- Свещениците ще станат по-лоши и по-безчестни от обикновените миряни.
- Свещениците ще станат като обикновените миряни, а миряните ще се уподобят на зверове.
- Като чуете, че войната е започнала отдолу (Африка, Близкия Изток – б.ред.), тогава близо ще е.
- Ако войната започне отдолу, малко ще пострадате, ако започне отгоре, ще бъдете погубени.
- Турците ще научат тайната три дни по-бързо от християните.
- Скалите и рововете ще бъдат пълни с хора. (бежанците)
- Рововете и скалите на Дрополи ще бъдат пълни с бегълци.
- Ще дойде внезапно. Да имате торба зърно закачена на вратата. То ще ви пречи, когато бягате. Не го оставяйте. Вземете го със себе си, за да се хранят децата ви.
- Ще видите да летят в небето хора като черни птици и ще хвърлят огън по света. Които ще живеят тогава, ще бягат към гробищата ще вика: „Излезте, вие, мъртвите, за да влезем ние, живите“ (военните самолети).
- Антихристите ще си отидат, ще дойдат отново и после ще ги прогоните до Кокини Миля (далече в Азия).
- Чужда войска ще дойде. Ще вярва в Христа, но езика ви няма да знае.
- Ще дойде първо една лъжеромейска войска, да не й вярвате – ще се върне обратно.
- Турците ще си заминат, обаче ще дойдат отново. Ще стигнат до Ексамиля (град в Пелопонес, на шест километра южно от Коринтския провлак). Ще ги изгонят до Кокини миля. От турците една трета ще погинат, една трета ще се Кръстят, и само една трета ще отиде до Кокини миля (Кокини миля именували поробените дълбини на Мала Азия).
- В Константинопол ще се пролее кръв, така че тригодишно биче да плува в нея.
- Ще се роди звяр, който ще воюва срещу вас.
- Ще дойде време, когато прокълнатият дявол ще излезе от черепа (черупката) си.
- Ще ви поискат оръжието. Дайте едното, но другото оставете за себе си. Едно оръжие ще спаси сто живота.
- Молете се да се случи през деня, а не през нощта, през лятото, а не през зимата.
- Много неща ще се случат. Градовете ще заприличат на казарми.
- Големи къщи не правете, сушилни да правите, за да не влизат вътре…
- Нека в дома ви да има три врати: ако завладеят едната, вие да минете през другата.
- Вие ще побегнете наляво от планините,.. от пещерите не се плашете.
- Много ще се погубят от глад.
- Богатите ще обеднеят, а бедните ще умрат.
- Една шепа злато – една шепа брашно.
- Светът толкова ще обеднее, че ще се препасват с лозови пръчки.
- Ако намерят на пътя сребро, няма да се навеждат да го вземат. Обаче за един клас жито ще се избиват кой да го вземе пръв.
- След всеобщата война хората ще трябва да извървят половинчасов път, за да срещнат човек и да разговарят с него.
- Да носите Кръста на челото си, за да ви познаят, че сте християни.
- Ще ви наложат голям и непоносим данък, обаче не ще успеят.
- Ще ви обложат с данък кокошките и прозорците.
- Ще настане една бюрокрация, която ще има голямо бъдеще на Изток. (!)
- Ще поискат да ви вземат за войници. Няма да успеят обаче.
- Ще дойде време, когато враговете ще ви вземат дори пепелта от огнището. Но вие не изменяйте на вярата си, както това ще направят мнозина други.
- Дайте всичко, което ще ви поискат, пазете само душата си.
В памет на свети свещеномъченик Евтихий
Свети Евтихий произхождал от град Севастопол.
(В древността били известни няколко града, носещи името Севастопол, или Севастия; кой от тях се има предвид в дадения случай, не е известно. Бел.ред.)
Като чул благовестието за името Христово, той оставил родителите и приятелите си и дошъл при любимия ученик и апостол Йоан Богослов. Като го следвал навсякъде и подражавал на житието му, свети Евтихий се поучавал от него на божествена премъдрост и черпел от него, като от извор, Божия благодат. Като се преизпълнил с апостолска ревност, свети Евтихий ревностно изкоренявал бесовската прелест. Срещайки свети апостол Павел, Евтихий станал негов спътник и много се потрудил заедно с него, проповядвайки Евангелието и понасяйки мъжествено всички злочестини; ето защо свети Евтихий е считан за ученик и на евангелист Йоан Богослов, и на свети апостол Павел.
Свети Евтихий е причислен също и към числото на малките апостоли и се нарича апостол, въпреки че не влиза в числото на седемдесетте; той е удостоен с това име, защото се потрудил с най-старшите апостоли, благовестейки името на нашия Господ Иисус Христос, а също и защото бил поставен от тях за епископ за служение на словото и за принасяне на безкръвната жертва, и накрая, защото обиколил много страни с проповед за Христовото име не само с другите апостоли, но и сам. Впрочем, той не проповядвал сам Евангелието, тъй като винаги имал за свой спътник ангел Божий, който го подкрепял и му предсказвал всичко, което щяло да се случи с него. Този Христов апостол навсякъде понасял с търпение и затварянето в тъмници, и побоищата, страдайки мъжествено за своя Господ.
Веднъж, когато свети Евтихий бил затворен в тъмница и измъчван дълго време от глад, Бог му изпратил хляб от небето; този хляб бил донесен от невидима ръка; като изял хляба, Христовият апостол дотолкова се укрепил, че счел за нищожни всички мъчения, на които го предавали.
Друг път, когато бил окачен гол на едно дърво за мъчения и бил разкъсван с железни остриета, заедно с кръвта от чистото му тяло изтекло и благовонно миро и изпълнило въздуха с благоухание.
След това, когато хвърлили светия апостол в буен огън, внезапно се чул гръм от небето, излял се проливен дъжд с град и загасил огъня, а светецът останал жив и невредим и прославил Господа.
Светецът бил хвърлен на зверовете, за да го разкъсат, но щом го видели, те станали кротки като овце. Но най-чудно било това, че лъвът, пуснат срещу него, проговорил с човешки глас, прославил величието на нашия Господ и Спасител Иисус Христос и много изумил и дори довел в ужас всички, които наблюдавали зрелището.
Но какво чудно има в това? Нима Този, Който в древността могъл да отвори устата на Валаамовата ослица (виж Числ. 22:28-31), не би могъл и сега да отвори устата на лъва, за да проговори на човешки език, за изобличение и посрамване на нечестивите и за прослава на всемогъщата Си сила? Един и Същ Господ присъствал и чудотворил и тук, и там.
* Валаам, син Веоров, бил пророк от град Петор, при река Ефрат, близо до Харан, в Месопотамия. За него се носела мълва, че когото той благослови, ще бъде благословен, и когото прокълне, ще бъде проклет (Числ. 22:6.) Когато израилтяните, след като победили аморейските царе, тръгнали по-нататък и спрели в Моавската равнина, при Иордан, срещу Иерихон, моавитският цар Валак и мадиамските старейшини, изплашени от победите на израилтяните, се съгласили да повикат при себе си Валаам, за да прокълне израилтяните. Три пъти Валак определял място за това на различни височини (езически капища) и три пъти вразуменият от Бога Валаам вместо проклятия произнасял благословения, които завършил със славно пророчество за Месия. Ослицата на Валаам му попречила да тръгне и да извърши лошо дело - проклятие на израилтяните, а когато той почнал да я бие, принуждавайки я да тръгне, тя му продумала с човешки глас. Това събитие се има предвид в житието (ср. Числ. 22, 23.). Бел.ред.
За края на подвига на светия апостол е известно, че той бил доведен вързан от Ефес в родния си град Севастопол и там загинал. Службата, написана за него в Минея, споменава за начина на смъртта му: с меч била отсечена неговата честна глава, която Бог увенчал с благолепния венец на победата.*
* Свети апостол Евтихий загинал в края на I или в началото на II век. Бел.ред.
Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ("Четьи-Минеи") на св. Димитрий Ростовски.
В памет на свети мъченик Татион
Този свети мъченик бил родом от Мантиней, който се намирал в Клавдиополска митрополия, Гонориадска епархия.*
* Мантиней и Клавдиопол се намирали в Гонориадската област на северозападната малоазиатска римска провинция Витиния. Митрополии при гърците били наричани главните градове на провинциите, а епархии - градовете на провинциалните области. В административно отношение Мантиней се намирал под властта на Клавдиополския управител и Гонориадския епарх. Бел.ред.
Хванат от езичниците за това, че вярвал в Христа, той бил заведен в град Клавдиопол* при управителя на града Урбан и на разпита се обявил за християнин, за което и бил затворен в тъмница.
* Град Клавдиопол, който по-рано носел името Витиния, се намирал в малоазиатската област Витиния, близо до горното течение на река Билей. Бел.ред.
След това той бил подложен на повторен разпит и тъй като неизменно пребивавал в Христовата вяра, първо го пребили от бой с тояги, а после започнали да стържат тялото му с железни предмети, след което отново го били и започнали да го влачат из града.
Като стигнали до градските врати, светият мъченик се оградил с кръстния знак и в това време чул глас свише, който му благовестил радостно бъдеще, след което предал духа си на Господа.*
* Тъй като мъчител на свети Татион бил префектът Урбан, мъченическата му кончина е настъпила през времето на Диоклетиан, а именно - през 305 г. В своя месецослов император Василий го нарича Татиан. Бел.ред.
Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ("Четьи-Минеи") на св. Димитрий Ростовски.
† ВИЖТЕ ОЩЕ
ЗА СЪКРАЩАВАНЕТО НА ЛИТУРГИИТЕ, ТАЙНСТВАТА И ТРЕБИТЕ В НОВОСТИЛНАТА ЦЪРКВА
Отстъплението на новостилната "църква" от Бога