Во имя Отца и Сина и Светаго Духа. Амин.
«Благословен Бог наш, в Светата Троица от всички покланяем и славим, Отец, Син и Светия Дух, с благодатта на Който, чрез ходатайствата на нашата Майка Свръхпреблагословената Госпожа Богородица ви пожелавам да се запазите мирни и неуязвими от добромразещия враг дявола».
Този е последният ми Отечески съвет, и Духовно сърдечно поучение.
Аз сега, чада мои, отивам в Бога и Небесния Отец и времето за моето заминаване от сегашния живот идва след малко дни.
А Вас ви моля, колкото имате време трябва да се грижите за спасението на ценната и безсмъртна ваша душа, знаейки много добре, че след сегашния живот покаянието не важи за никого, но тука е времето за борби, а там е времето на плащането и на венците.
Знайте още, че радостните неща на сегашния свят услаждат и радват за малко време само чувствата и веднага се рушат и се загубват, а веселието и радостта на бъдещото е вечна и завинаги.
Така понеже и само от небрежност отпадаме от спасението, което желаем, нужно е да пазим по всякакъв начин и с цялата си сила, като нашият Господ Іисус Христос и Приснодевственната му Майка ни съдействуват, спасителните Му заповеди, вярата, казвам, и надеждата, които действуват най-вече чрез любовта към Бога и ближния. Защото Бог, както казва възлюбеният Іоан Богослов, Бог е любов и който стои в любовта с Бога, стои и Бог с него; както и Господ казва в Светото Си Евангелие „по това ще ви познаят всички, че сте мои ученици, ако имате любов помежду си“. Но и Апостол Павел казва: „ако имам всичко под моя власт, а любов нямам, никаква полза нямам“.
А редом с любовта трябва да имаме и чистотата на нашето тяло, за да обитава благодатта на Светия Дух вътре в сърцето ни и да пълни душите ни от освещаването и благоуханието му.
Недейте да занемарявате упражнението, чада мои, а да се упражнявате всекидневно сякаш че ви е последният ден. Пазете се от скверни помисли и не общувайте с еретиците. Спазвайте Светото Предание на Св. Отци и най-вече благочестието към нашия Господ Іисус Христос, както сте учени от Светите Писания, и страха Божий в сърцето ви незаличим.
И пак ви казвам, недейте да имате никакво общение с еретиците зловерници, а повече се старайте да се намирате винаги с Господа – с Неговите Светии, за да ви посрещнат и те във вечните Обители след смъртта. Да избягвате сладострастните ястия, светските разговори и душевредните страсти но и всичко друго, но най-вече тези, които вредят на братолюбието, стараейки се да пазите мирния и спокойния си нрав, така че, ако се случи някога да се ядосвате помежду си, да не залязва слънцето върху гнева ви, както е написано, а същия ден да се завръщате в доброто на любовта, знаейки, че без нея не е възможно да видите мисловното слънце, нашия Господ Іисус Христос.
Да внимавате и да пазите вратите на сетивата си, чрез които влиза смъртта, както казва Писанието.
Нападенията на злите мисли да не ги приемате, нито в началото, за да не влязат вътре, и ви причинят после трудове, за това да ги изгоните понеже стават трудно побеждаеми, а да ги отдалечавате с оръжията на поста, молитвата, сълзите и най-вече със спомена за смъртта и страшния Ад, приготвяйки се всеки момент за посрещане на нашия Небесен Младенец Іисус Христос.
Не ревнувайте на злото, а преследвайте доброто. Да сте непристрастни към ястията и дрехите, да не се доверявате на тялото си и така да давате повод да се отвори врата за страстите ви, ядейки до наситеност, а обратно, когато тялото ви трепва и става непослушно, да го оскърбявате, смирявайки го с труд и с пост, дотолкова, че и ечемичен (хляб) да приемате; виното да не го използвате много; да подражавате на постиженията и добродетелите на Блажените Св. Отци и Преподобните ни Майки, и да оставате в тази пустиня, в която сте поканени, до края на живота си, бодърствувайки и молейки се, за да не паднете в изкушение, и да не роптаете в послушанието, знаейки, че послушният без любопитство е земен Ангел, ако безропотно и просто е послушен, а ако напротив спори и роптае, никакво възнаграждение не получава от труда си, а дори се наказва. Работещият в общежитие не се труди без заплата и напразно, а в небесата получава заплатата си. Забогатявайте с неотстраняемото и пречестното богатство на блаженото смирение и безгрижната безимотност, задоволени в храните, дрехите и завивките, които имате, както поръчва Апостол Павел; който си мисли, че стои, да не се възгордява от богатството на добродетелта си и да не се гордее в собствената си сила или да осъжда тези, които не постигнаха добродетелта, както Фарисеинът, за да не му се случи голямо подхлъзване и така да падне без да го разбере, а ако някой харесва да осъжда, нека да осъжда винаги себе си.
Да не изоставяте хубавото мълчание на молитвата си, и използувате многословието на осъждането, разглеждайки малките грешки на ближния си и покривате вашите големи и гибелни грешки, и така винаги да ставате размирници и коварни, както тези, които като чуят звънеца за масата тичат от радостта си, а като чуят зов за работа роптаят, крият се и се безпокоят.
Да имате, чада мои, търпение, любов, благоразумие, кротост, смирение, мълчание, пост, и молитвата, която носи смирението, а смирението носи подчинението. Тези Христоподражаеми добродетели, който ги пази, държи спасението на безсмъртната си душа, а който ги презре, презира спасениетоси.
Затова ви моля да не презирате и пренебрегвате гостоприемството на всеки чужд, подражавайки на нашия Владика Христос.
Още ви казвам и това, че от множеството и различни начини за покаяние и от различните очистващи многозаплетения грях начини, да преследвате най-лесния и неуморителен; защото сълзите на скърбящото сърце, поста, молитвата, спането върху земята и каквото друго полезно за покаянието лекарство има, се постига с труд, но да извиним тези, които са ни виновни, и това без труд ни дарява извинението и по-силно оскърбява този, който ни огорчи, защото го довежда в осъзнаване на грешката му и следва бившият неблагодарен да стане благодарен и признателен към този, който го извини. Тези, чада мои, въжделени чрез Евангелието и твърде възлюбени, малко от многото, описах аз, Духовният ви Отец, за вас за последно; вие сега ги пазете с точност, като съдействуващи за спасението на безсмъртната ви душа, заради която изоставихте всичко, и като благоразумни войници на Небесния Цар, прибавяйки и повече, не пренебрегвайте да наставлявате начинаещите към добрите и душеспасителни, подбуждайки ги към борбите за добродетелта, повече чрез собствения си пример. Защото в онзи, страшния ден техните души ще бъдат поискани от вас, ако са погубени заради вашия лош пример. Но и вие, начинаещи и послушници, дължите както поръчва Апостол Павел да се покорявате и да се подчинявате за всичко на по-висшите и на братството. Защото Бог не е несправедлив да забравя трудовете в сегашния живот и в това общежитие, на всеки един от нас както можа, и да не приеме заплатата на спасението си. Заедно с това моля ви да спазвате винаги и другото от Монашеския ред. Т. е. уважението помежду си, мълчанието, предаността, взаимопомощта, недовиждането и търпимостта, както и молитвеното правило, както аз ви заповядах, и така да славите Господа седем пъти на ден. Утрина, казвам, трети, шести и девети, вечерня, повечерие и полунощница, както и да не отсъствувате от Божествената Литургия. Борете се с всичките си сили да държите ума си свързан с Бога и да избягвате съчетанията и събеседванията с различните душеувреждащи помисли, които многоопитният и всемогъщият като живописец дявол рисува вътре в сърцето, а където се намирате телом, там да се грижите да се намирате и с ума си, и толкова бдящ пазител да е, че помежду сърцето ви и душеизгодната памет на Христос да не разрешавате входа на никой друг помисъл.
Научете още и това, чада мои, че е невъзможно някой да бъде удостоен с Царството Небесно, ако първо не отреже волята си, но и разума си, както казва Господ в Евангелието; „който иска да спаси своята душа, да я погуби, а погубилият я заради Мен и Евангелието този ще я спаси“ и ако не изпълнява безропотно и в страх Божий, каквото ученият на Божиите заповеди, духовният му отец, го съветва; както Господ с дела и слово научи нас, казвайки, че: „слязох от Небето не за да върша моята воля, а волята на изпратилия Ме Отец“. Така който насилва себе си и прави не каквото той иска, а тези, които Духовният му Отец го наставлява за спасението му, и с радост търпи, нека той да знае, че това отсичане на волята си от Бога се смята като Разпятие, че се разпъва и той заедно с Христос и следователно става Син на Възкресението, на безстрастието, и наследник на вечния живот.
Още не преставайте да искате от Бога безкрайната Му милост и да викате със смирено и съкрушено сърце чрез устата, сърцето и ума, от сутрин до вечер, ако е възможно и през цялата нощ, това Господи Іисусе Христе Сине Божий, помилуй нас. Моля ви да насилвате ума си в тази молитва до смърт и да не пренебрегвате правилото на това прибягване, защото според Златоуст, който казва, че, чух някога от Отците, че пренебрегващият правилото на тази молитва, не е християнин. А когато пеете, да пеете с голямо разкаяние и внимание и сърдечно съкрушение, както и когато четете, от една страна за да се удовлетвори сърцето, да се просвети умът и на съмолещите се братя да привлече вниманието, смирението и разкаянието, и самоукорението.
Насилвайте се, преборвайте се, вразумявайте се, и въздържайки се в пост, бдение и непрестанна молитва да се спасите.
Блажени са слушащите Божието слово и вършещите го. Който се насили и спази тези неща ще се спаси и ще бъде изброен с разумните деви, иначе, да не стане, ако ги пренебрегвате, вечно ще се мъчите.
Ако горните бащински съвети и духовни поучения с точност и голямо внимание спазвате непоколебимо, живеейки според написаното от нас ще унаследите безкрайния живот и небесната слава на вечното блаженство, наслаждавайки се с всичките Светии.
Подпечатвайки така горното казвам, с бащинска любов и много благочестие към Свръхпреблагословената и Свръхпрепрославена Владичица наша Госпожа Богородица:
Приснодево Богородице, пази в мир и единодушие моите чрез Евангелието Духовни чеда, които предавам в Твоите ръце и ги пази от уловките на врага дявола. Нека дойде сега покровителството Ти върху това твое паство и пази от лукави спомени и помисли и от видими и невидими врагове и от всеки съпротивник враг. И дари им сърце съкрушено и смирено; помилуй ги, Преславна Божия Майко, Владичице Богородице Марие. Наставлявай тези мои чеда в христоподобие и справедливост всичките дни досвършека на века! АМИН.
Според тези обзорни свети слова на Свети Герасим: „мои възлюбени в Господа чеда, живейте в мир взаимно и нямайте загриженост да желаете да се грижите за тялото, възлюбете Бога и ще намерите вечна благодат, нищо не предпочитайте пред Неговата любов, така че, като дойде в славата Си да ви даде покой с всичките Светии. Нищо не предпочитайте пред Неговата любов“.
И от все сърце Бащински като пожелаваме, благославяме.
Вашият Духовен Отец Атински и на цяла Елада Матей
В Светия Манастир на Г-жа Богородица Уважавания Партенон Пресвета наша Боропланинолечителка до Синьо Море, Градче Кератеа, Предградие Атинско Месогиу. На 30-ти януари 1950 г.
† ВИЖТЕ ОЩЕ
ЗА СЪКРАЩАВАНЕТО НА ЛИТУРГИИТЕ, ТАЙНСТВАТА И ТРЕБИТЕ В НОВОСТИЛНАТА ЦЪРКВА
ЗА ПРЕМАХВАНЕТО НА ОГЛАШЕНИЕТО
Отстъплението на новостилната "църква" от Бога
Завещаното ни от Бога относно календара
КЪДЕ СЕ Е СЪХРАНИЛО ПРАВОСЛАВИЕТО