Ежегодното чудо на Благодатния Таворски облак.
В деня, когато Православната Църква празнува Преображение Господне на 19 август (по стар стил), всяка година на небето над планина Тавор в Палестина се появява един облак. Той се спуска над православния храм, намиращ се на върха на планината и покрива както храма, така и хората там. Това е удивително явление, защото лятото по тези места изобщо няма облаци. Спускането на този облак става единствено на Православния празник Преображение Господне, който католиците еретици и нашите новостилни разколници отбелязват две седмици по-рано - на 6 август по нов стил, а православните – на 19 - ти.
Планина Тавор е висока 588 метра и се намира в Ездрелонската долина. Склоновете й са покрити с дървета и храсти, а пролетта се отрупва с цветя. Но наоколо е безплодна земя и обгоряла от сушата и слънцето пустиня. Именно тук на планина Тавор, според
Преданието, е станало Христовото Преображение: Иисус взе със Себе Си Петра, Иакова и Иоана, брат му, и възведе ги насаме на висока планина; и се преобрази пред тях: и лицето Му светна като слънце, а дрехите Му станаха бели като светлина, (Матея. 17:1). На иконата на Преображение този момент е предаден удивително: Христос стои на най-високото място на планината, а от Него излиза сияние. До Него, като Небесни пратеници, стоят Моисей и Илия. А учениците от страх са паднали на земята, закрили с ръце очи от ослепителната Божествена Светлина. Понякога на иконите се изобразява и Тайнственият облак, осенил апостолите, от когото те чуват Гласа на Бог Отец: Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение; Него слушайте!
Още от 4 век на Тавор се извършват поклоннически пътувания. Тогава майката на император Константин Велики Елена построява първата църква. През 6 век там били издигнати още три храма – на Преображение Господне и на пророците Моисей и Илия. По-късно кръстоносците построили голяма крепост, но не след дълго армията на Саладин разрушава всичко и до 19 век на Тавор стояли само купчина каменни останки.
През 1854 г. на планината дошъл иеромонах Иринарх, духовен син на преп. Паисий Величковски. На мястото на древния храм старецът издигнал каменен престол и започнал да извършва богослужения на него.
Скоро за това узнали местните жители. Слухът за праведността на таворския старец започнал да се разнася навсякъде и тогава няколко заможни семейства му дали пари, за да построи църква. На помощ се озовали и Иерусалимският патриарх и началникът на Руската духовна мисия. Строителството било завършено в 1911 г., но иеромонах Иринарх не доживял да види готовия храм.
След освещаването на храма свещениците започнали да забелязват, че всяка година на празника Преображение неизменно се появявал облак. Понякога били много облаци. Дори при пълното безветрие на лятото те прелитали до храма и засенявали Таворската планина. Август по тези места е най-сухият месец, когато на небето няма нито едно облаче и никакъв вятър. Но това явление светкавично добило известност в целия православен свят и от всички краища на земята започнали да се стичат поклонници. Хиляди хора станали свидетели на това чудо, твърдейки:
„Видяхме на небето облаци, които долетяха отнякъде с огромна скорост и застанаха над нас, въпреки че нямаше дори помен от вятър”.
„Отнякъде с огромна скорост долетя едно облаче, което стигайки до църквата, сякаш се разтвори над нея. Други облачета го следваха, но над храма и те се разтваряха във въздуха...”
Понякога облаците излъчвали тайнствена светлина:
„Видяхме в тях да проблясват светкавици, подобни на светкавиците при буря, но без гръм; само ярки проблясъци, като искри и звездички...”
Понякога облаците се държали удивително:
„На литургията пяха два хора. Внезапно над първия се появи облак. Когато запя вторият хор – облакът се премести над него. После пак над първия и обратно. И това продължи цялата служба!”
Още в началото на 20 век на Тавор недалеч от православния храм своя базилика построили и католиците. Но ето каква странност отбелязват в своите разкази поклонниците:
„Облаците, сякаш плувайки във въздуха, стигат до православния храм. После сменят посоката и тръгват да напускат пределите на храма, на човек му се струва, че се отравят към отстоящия на 400-500 метра католически храм, но в мига, в който напуснат пределите на православния, тутакси се разсейват и не стигат до него...”
Ето такива чудеса се случват всяка година на планина Тавор! За някои от поклонниците те са истинско откровение, първа стъпка по пътя към Вярата. А за други - още по-голямо приближаване към Твореца, привлечени от Неговия Глас: Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение; Него слушайте!
Често облакът слиза освен на утринната и на нощната Литургия и тогава това става под формата на благодатна роса. Когато росата се появи, поклонниците протягат ръце, за да се докоснат до нея и икони, за да се осветят.
ВИЖТЕ ОЩЕ
ЗА СЪКРАЩАВАНЕТО НА ЛИТУРГИИТЕ, ТАЙНСТВАТА И ТРЕБИТЕ В НОВОСТИЛНАТА ЦЪРКВА