"С мълчание се извършва предателство към Бога" - св. Григорий Богослов
![]()
Преди да запознаем читателите с основните проблеми свързани с въвеждането на “поправения” юлиански календар в богослужението на официалната ни православна църква ще кажем, че спасителен път има, защото сам Господ е казал ...”ще съградя църквата Си, и портите адови няма да й надделеят"... (Мат. 16:18). За алтернативата на цялото това безумие, което се случва около нас, ще поговорим в края на материала.
"Не се пада вам да знаете времената или годините, които Отец е положил в Своя власт" (Деян. 1:7)
...”пази онова, що ти е предадено, и се отвръщай от скверното празнодумство и от възраженията на лъжовната наука, с която, като се занимават, някои се отклониха от вярата” (1 Тим. 6:20)
„Който не спазва обичаите на Църквата и онова, което са ни заповядали седемте свети Вселенски събора за светата Пасха и за Месецослова и добре са ни законоположили да спазваме, а желае да следва григорианската пасхалия и месецослов и заедно с безбожните астрономи противодейства на всички решения на светите събори, като желае да ги измени или отслаби, такъв да бъде анатема – отлъчен от Църквата и от събранието на верните. А вие, благочестиви и православни християни, пребъдвайте в това, на което сте се научили, в което сте се родили и възпитали, и когато стане необходимо, пролейте и самата си кръв, за да запазите отеческата вяра и изповедание“. (Константинополски събор 1583г. – Свикан от източните патриарси в отговор на новоприетия от папската ерес грегориански календар).
(Анатемата означава пълно отсичане от Бога и отделяне от Църквата и предаване на дявола.)
„ И тъй, каквото вие сте чули отначало, то и да пребъдва у вас; ако пребъде у вас което сте чули изпърво, и вие ще пребъдете в Сина и в Отца “(1 Иоан. 2:24)
"Но ако дори ние, или Ангел от небето ви благовестеше нещо по-друго от това, що ние ви благовестихме, анатема да бъде" (Гал. 1:8)
„Трикратна анатема на всяко нововъведение и действие против църковното Предание и учение и правилата на светите и блаженопоменувани Отци” (Шести Вселенски събор, деяние 8)
“На всичко новоразцепващо и след това практикувано, което е противно на църковното предание и на учението и примера на светите и незабравими Отци – анатема”... (Седми Вселенски събор, Синодик)
…“Нека държим изповеданието, което сме приели от такива мъже - светите Отци, нека да отхвърляме всяко нововъведение като дяволско внушение, та ако някой би дръзнал или с дело, или с дума или с помисъл на такова нововъведение - такъв вече се е отрекъл от вярата Христова и доброволно се е подхвърлил на вечно проклятие заради хулата против Духа Святаго, Който (според него) сякаш е говорил несъвършено в Свещеното Писание и на Вселенските Събори. И така всички, внасящи в Църквата нововъведения - били те еретици или разколници, облекли се доброволно в проклятие като в риза (Пс. 108, 9), макар да са папи, макар да са патриарси, макар да са миряни, или дори ангел от небето - анатема да бъде!"… (Окръжно послание на едната съборна и апостолска Църква от 1848г., подписано от Вселенският патриарх Антим VI и другите Източни патриарси - Александрийският Йеротей, Антиохийският Методий и йерусалимският Кирил, заедно с техните синоди.)
"Ако някой, макар и вкъщи, се помоли с отлъчен от църковно общение, да бъде (и сам той) отлъчен" (Апост.10)
...”ония, които се отделят от общение със своя предстоятел поради някои ереси, осъдени от светите събори или от отците, т. е. когато той открито проповядва ерес и явно учи това в Църквата, такива не само не ще подлежат на каноническо наказание за това, че преди да има съборно решение са се отделили от такъв епископ, а, напротив, ще заслужат чест, която се пада на православни, понеже те не са осъдили епископи, а лъжеепископи и лъжеучители, и не са разсекли с разкол единството на Църквата, а, обратно, побързали са да освободят Църквата от разколи и разцепвания.”(15-то правило на Двукратния Константинополски събор).
След решението на събора от 1583 г., за православния християнин въпросът за новия календар не стои. Но за да не остане и капчица съмнение у по-маловерните, Бог е уредил щото същото решение да бъде неколкократно потвърдено през вековете от Източните патриарси Кирил І (заемащ вселенския престол 6 пъти и приел от йезуитите мъченическа смърт), Партений І (1639-1644), Калиник ІІ (1668-1693 и 1694-1702), Паисий ІІ (1726-1733), Кирил V (1748-1757), който издал ІІ Сигилион в 1756 г., Агатангел (1826-1830), Григорий VІ (1835-1840 и 1867-1871), Антим VІ (1845-1848 и 1853-1855), Йоаким ІІІ (1878-1884) и т.н., та чак до Всерусийския църковен събор от 1917-1918 г. и Всеправославната конференция в Москва от 1948г., където също бе отхвърлен новият стил.
Веднага след приемането на “поправения” календар от константинополския патриарх масон 33-та степен Мелетий IV, останалите източни патриарси застават зад посланието на Александрийския патриарх Фотий от 25.06.1923г., в което календарната реформа е окачествена като “БЕЗЦЕЛНА, НЕКАНОНИЧЕСКА И ВРЕДНА, ТЪЙ ЧЕ НАЛОЖИТЕЛНО Е ДА НЕ СЕ ПРИЗНАВА”, а за конгресът на който е приета е казано “може да бъде наречен неканонически и незаконно съставен конгрес”.
Фактически до момента на приемането на календарната реформа православната ни църква е била единна и е празнувала и служела заедно по светоотеческия календар. И изведнъж през 1923 г. Цариградският патриарх-масон Мелетий Метаксакис решава да отдели поместната Цариградска патриаршия от единното празнуване на Православната Църква и на следващата година тя започва да празнува по римокатолическия календар заедно с еретиците. Ето го началото на разкола (разделението) в Православието относно празнуването. Това е и целта на въвеждането на римокатолическия календар в Православната Църква – смущението на верните и разделянето им. От този момент нататък докато останалите верни на светоотеческия календар постят, то празнуващите с еретиците блажат, докато едните жалеят, другите се радват. Как ли изглежда това в очите на Бога?!
Много показателно е мнението на съвременните светци и подвижниците на благочестието в православната църква.
![]()
Най – новият български светия Серафим Софийски (Соболев) (1881-1950), над чиито мощи в криптата на софийската църква “Св. Николай” се случват много чудеса, в доклада си на Московското Всеправославно съвещание през 1948 г. казва:
...„Ако по силата на каноническите основания, приемането на новия стил в цялата му пълнота е недопустимо за нас, то също толкова недопустимо за православните християни е и приемането на новия стил в неговата компромисна форма. Тази компромисна форма се практикува в наше време от някои поместни Православни църкви и се състои в това, че Пасхата у тях се празнува по старата, православната пасхалия, а всички празници с постоянна дата – тъй наречените неподвижни празници, се честват по новия стил. Но такъв смесен календар също не може да бъде приет от православните, защото води до нарушаване на други църковни постановления, залегнали в църковния Устав, които ние трябва свято и неизменно да спазваме, за да не изпаднем в непослушание към нашата Майка – Църквата. Новостилците грешат тъкмо с такова непослушание... все едно ще засвидетелстваме, че новият стил правилно показва църковното времеизчисление, а Типиконът – неправилно. И ще сторим това, след като добре знаем, че Типиконът е създаден от Православната Църква..., че посочените нарушения на Устава произхождат от римокатолиците, потънали в тъмнината на всякакви ереси и заблуждения! Новият стил, като рожба на римокатолицизма и като противоцърковно явление, не може да донесе нищо друго на Православната Църква освен смутове... Необходимо е също да се отбележи, че и до днес астрономията използва не григорианския, а юлианския календар.”...
![]()
Свети Николай Планас (1851-1932) до края на живота си продължил да служи по стар стил. Този Божий угодник ясно показал своето отрицателно отношение към беззаконната календарна реформа [1]. Той не проявил „послушание“ към местното църковно началство в онова, което е противно на преданията на светите Отци, а станал изобличител на това беззаконие. Св. Николай бил този свещеник, който отслужил водосвет и благословил създаденото след смяната на календара в Гърция (1924 г.) „Общество на православните“, което започнало борбата в защита на светоотеческия календар в Гърция. След тази служба той казал: „Всичко, каквото и да би било установено неканонично, ще падне“. Той служел по православния светоотечески календар до кончината си през 1932 г. [2]
![]()
Най – големият съвременен чудотворец Свети Йоан Шанхайски (Максимович) (1896-1966) [3] бил твърд противник на икуменизма и на другите съвременни отстъпления от Православието. Той не признавал новия стил за правилен[4]. „Всяко отстъпление от Православието – казвал още той – води до повреждане на ясното духовно зрение, а така също и до отслабване на духовните сили“[5]. Въпреки това св. Йоан окормявал и новостилни епархии (от холандци, французи, румънци и пр.), числящи се към РПЦЗ, и се отнасял с търпимост към новостилието в тях, с намерение то да бъде изправено.
Свещеномъченик Петър (Полянски), митрополит
![]()
Крутицки (1862-1937), който след кончината на руския патриарх Тихон станал местопазител на патриаршеския престол, в особено писмо одобрил поведението на валаамските монаси, които отказали да приемат „новия стил“(през 1925 г.) и им дал благословение да не признават за законни санкциите, наложени им от финландския „архиепископ“ Герман (Аав).
Свещеномъченик Инокентий (Тихонов), архиепископ Винницки (1889-1937) e изпратил от Русия на Валаам обширно послание в подкрепа на валаамските монаси-изповедници, в което писал: „...Преминаването към новия стил и особено празнуването на Пасха по новата, западно-римокатолическа по своя произход пасхалия,
![]()
извършени, от една страна, без съответното решение на Вселенски събор, а от друга, при наличието на ясни канонически постановления по този въпрос, е, разбира се, акт на крайно безчинство, а в дадения случай е и решаващо действие, което изключва дръзналите да сторят това от общение и единение с цялата Христова Църква... При богослужебното възпоменаване и преживяване на великите събития на Христовото Рождество, страдания и живоносно Възкресение, Герман и последвалите го се
отделят от Православната Църква и предпочитат да се съединят с католиците и лутераните, които ние можем да считаме само за еретици [6].
![]()
Свети Николай (Велимирович), епископ Жички (1880-1956), многократно е писал и се е изказвал против икуменизма и новия календар[7]. Той имал крайно отрицателно отношение и към Мелетиевия конгрес от 1923 г. Сърбите по това време се въздържали от молитвено общение с новостилците, считайки ги по същество за схизматици[8].
Свети патриарх Тихон Изповедник - Защитниците на новия календар обичат да изтъкват, че Руският патриарх св. Тихон издал указ за въвеждането на „новия стил“ в Руската Православна Църква, и правят погрешния извод, че едва ли не го е считал за правилен[9].
А в действителност съвсем не е така. Истината е, че болшевиките с измама успели да го убедят да издаде въпросния указ. Но щом разбрал ![]()
измамата, патр. Тихон го отменил и изобщо не се опитвал да убеждава когото и да било в полза на реформата, тъй като самият той я считал за неправилна.
„Патриарх Тихон – разказва архим. Кирил (Павлов) [10]– болшевиките го принуждавали да премине от юлианския календар към „новия стил“ (григорианския календар). Той се замислил и казал, че ще направи това само в случай, че неговото решение подкрепят Източните патриарси. Били изпратени от него телеграми с молба да се разгледа този въпрос. Скоро след това болшевиките донесли на патриарх Тихон фалшиви телеграми от Източните патриарси, където те уж одобрявали това нововъведение. Той повярвал на тази уловка и със свой указ въвел в нашата Църква „новия стил“. Но това негово решение вярващите не подкрепили. Станало всенародно възмущение против „новия стил“. Тогава патриарх Тихон изпратил на телеграфа надежден човек за да узнае имало ли е ответни телеграми от Източните патриарси. Оказало се, че телеграми от тях не са постъпвали. Тогава патриарх Тихон отменил своя указ за преминаване към „нов стил“[11].
![]()
Св. Нектарий Егински през 1920г. умира в Господа, предизвестявайки смъртта си и предрича, че “вълци” ще придобият власт над Църквата.
Свети Кукша Одески (1875-1964) е предсказал, че скоро ще има вселенски събор, на който наред с другите отстъпления от Православието и църковни реформи ще бъде въведен навсякъде и новият календар. „Но тези нововъведения – предупреждава Божият угодник – не бива да се приемат“.
Свети Теодосий Кавказки (1841-1948) също казал: „Да, ще има осми вселенски събор“. Той говорел, че на този събор православните ще са малко, а превес ще имат икуменистите и новостилците, че ще въведат новия стил, ще премахнат постите и ще отменят монашеството.
![]()
Старецът Паисий (Езнепидис) Светогорец (1924-1994) също следвал светоотеческия календар. Той увещавал и другите да не отстъпват от Преданията на Православната Църква. „Някои – поучавал той – от лъжливо разбирана доброта казват: „Не говорете на еретиците, че са в прелест, за да покажем нашата любов към тях“ и така приравняват всичко. Ако те бяха живели в първите години на християнството, ние нямаше да имаме нито един светец! Тогава на християните казвали: „Само хвърли тамян в огъня, а от Христа не се отказвай“. Християните не приемали това. „Само покажи вид, че хвърляш“. Не приемали. „Не говори за Христа и отивай свободен където искаш“. Християните и това не приемали. А днес виждаш, че народът е замесен с вода. Закваската не е същата“[12].
„Икуменизмът – казвал о. Паисий – това е общ пазар, една голяма държава, една религия, съшита по тяхна мярка; такива са плановете на тези дяволи“.
По въпроса за отношението на о. Паисий към „новия“ календар обаче новостилните издатели се опитват да го представят едва ли не като негов защитник. Опитите им да използват авторитетното мнение на о. Паисий в защита на новокалендарното беззаконие са разбираеми. Само че не отговарят на истината. А тя е, че о. Паисий, бидейки ревнител на светоотеческата традиция, същевременно е проявявал търпимост към пакостната реформа, като „по-малкото зло“. Не че самият той е търпял „новия стил“, напротив – той е следвал светоотеческия календар, но е търпял следването на „новия стил“ у другите, проявявайки снизхождение към немощта на духовно немощните[13].
![]()
Старецът Архимандрит Филотей (Зервакос) (1884-1980) - бил благодатен подвижник, известен в цяла Гърция с множеството си чудеса и духовни дарования, между които и дара на прозорливост“[14]. В едно свое писмо от 1968 г. до новостилния епископ Августин Флорински, о. Филотей пише: „Доколкото старият календарен стил представлява писмено църковно предание, а новият – нововъведение с папистки и масонски произход, то всеки, който отхвърля стария и следва новия календар, подлежи на анатема...
[15].
Митрополит Инокентий (Фигуровски) (1864-1931) от 1897 г. започнал мисионерска дейност в Китай, построил много храмове и обърнал хиляди китайци към ![]()
Православието, много от които пострадали мъченически. Прославил се с голямата си ревност за Божията слава и за спазване свещените правила на Църквата. В своето „Открито писмо до всички верни чеда на Христовата Църква, пазещи Православния календар и Преданието на Светата Съборна Църква“, той пише:
„Ние получихме скръбни известия за това, колко жестоки гонения претърпяват твърдо придържащите се към преданията на Светата Православна Църква от лъжебратята, които дръзват под защитата на гражданската власт, да потъпкват Божествените закони и да се надсмиват над тях... Те твърдят, че нашият Православен календар много е отстъпил от астрономическата истина, та затова отдавна било време да се премине към григорианския календар, признат от учените за правилен и приет от целия богоотстъпнически свят.
Трудно е да се каже дали те лъжат, като се стараят да въведат в заблуда „тия малките“ (Мат. 18:6) във вярата, или пък в неведение повтарят чуждата лъжа. Но за разбиращия е ясно, че в нито едно от техните твърдения няма и следа от истина”...
![]()
![]()
Архимандрит Серафим (Алексиев) и архим. Сергий (Язаджиев) – И двамата са духовни деца и много приближени на свети Серафим Софийски. Категорично отрицателната си позиция към римокалендарната реформа тези български приснопаметни духовници ясно са изразили в книгата си „Православие и икуменизъм. Защо не сме и защо не можем да бъдем икуменисти?“ (С., 1998). Те пишат, че „изменянето на календара и на православната Пасхалия, изхвърлянето на много неща от богослужебните книги и т. н.“ е част от стремежа за „разрушаване на разделителните стени, които досега са пазели Църквата от враговете“[16].„За да се нагодят към основните изисквания на икуменическото движение, те (православните икуменисти, б.м.) нарушават каноните на Църквата, забраняващи духовно общуване с еретици, нагаждат чрез календарни реформи православните празници към инославните, а скоро ще почнат да нарушават и догматическите вероопределения на седемте св. Вселенски събори в името на обединението на верите“[17].
Към списъка на противниците и изобличителите на календарната реформа можем да прибавим и Старецът Йероним Егински, Архимандрит Рафаил (Карелин), известният светогорски исихаст йеросхимонах Теодосий (Харитонов) и др.
Защитниците на „новия стил“ се опитват да внушат именно това, че щом някои благодатни гръцки духовници са го търпели в рамките на официалната Гръцка Църква, значи няма абсолютно никакъв проблем с „новия стил“. Истината обаче е, че проблем има и то немалък. На това мнение са всички гръцки благодатни подвижници. Нито един от тях не защитава „новия стил“. Защото тези подвижници прекрасно са знаели, че „новият стил“ е зло в Църквата. Пред духовните старци е стоял единствено въпроса доколко и как „новият стил“ може да бъде търпян. Това е. И разликата в мненията на духовните старци е тази, че някои се отнасят непримиримо към това зло, а други – търпимо.
![]()
Изключително важно е и едно мнение изказано много преди нашите времена, но актуално най – вече днес. То е на “УЧИТЕЛЯ НА ВСЕЛЕНАТА” – Свети Йоан Златоуст: ...“И така, след като е настъпило съвършеното състояние, да не се връщаме към предишното - да не наблюдаваме дни, времена и години, НО ВЪВ ВСИЧКО НЕОТСТЪПНО ДА ПОСЛЕДВАМЕ ЦЪРКВАТА... Ако даже и да грешеше Църквата, и в такъв случай не би било така похвално точното наблюдаване на времето, като се има предвид, че осъждането й е достойно за разделение и разкол”.[18]
Тоест разколници са тези, които под предлог за “по – точно наблюдаване на времето” въведоха новия “поправен календар” и по този начин предизвикаха смутове и разделения в Църквата.
Многобройни са предупрежденията и забраните на светата православна Църква и нейните светии относно всякакви нововъведения, които биха изменили светите канони на вярата, наложени от Новият завет с Бога, апостолските правила, светите вселенски и поместни събори. Пределно ясни са и съвременните светии по въпроса с въвеждането на новия календар в църквата.
Въпреки това на 18 юли 1968г. светия синод на Българската Православна Църква в послание No 5953 (пълният му текст може да видите в края на статията) заявява, че “Въвежда от 20 декември 1968 година поправения юлиански календар”, позволявайки си да “поправя” светите отци на съборната ни църква, приетия от тях богослужебен Устав – т.нар. Типикон и календара върху който той се основава.
Като начало ще споменем, че решението за въвеждане на новия стил е НЕЗАКОННО поради противоречие с устава на БПЦ от 1950г., който НЕ ПОЗВОЛЯВА на св. синод да променя нещо от Св. Предание, включително и църковния календар. Митрополитите са пазители на вярата и преданието, а не редактори.
Промяната на календара води до съкращаване, а в някои години и до унищожаване на един от основните пости – Петровия или още наречен Апостолски. Има и други груби нарушения, например в основни празници, като "Първо и второ намиране главата на св. Йоан Предтеча" и Благовещение.
Вижте например какво се казва в Апостолските постановления за Петровия пост: „След Петдесетница празнувайте една седмица, а после постете. Справедливостта изисква и да се радваме при приемането на даровете от Бога, и да постим след утешаването на плътта” (кн. 5, гл. 19).
За този пост с високо уважение разяснения и напътствия дават свети Атанасий Велики, свети Амвросий Медиолански, свети Лъв Велики и блаж. Теодорит Кирски. Особено обстоятелствено и вразумително говори за смисъла и значението на Апостолския пост св. Лъв Велики: „След продължителното празнуване на Петдесетница постът е особено необходим, за да очистим с подвиг нашите мисли и да се потрудим да станем достойни за даровете на Светия Дух” (Слово 76).
А какво трябва да се прави с ония, които не почитат този основен пост е казал един от старите патриарси на съборната ни църква: „Седем дни и повече до празника на Петър и Павел всички верни – миряни и монаси са длъжни да постят, а непостещите да бъдат отлъчени от общение с православните християни” (Антиохийския патриарх от ХІІ век Теодор Валсамон)
Един от основните абсурди в “поправеното” богослужение е разделянето при подвижните и неподвижните празници – едните остават в стария, другите “преминават” във новия стил?!
В тази връзка е уместно да се зададе и един съществен въпрос: АНГЕЛИТЕ ОТ НЕБЕСНИТЕ ЛИТУРГИИ КОИТО СЪСЛУЖВАТ С НАС НА ЗЕМЯТА, ЗА ДА СЛИЗА БОЖИЯТА БЛАГОДАТ ВЪРХУ НИ И ВЪРХУ СВЕТИТЕ ДАРОВЕ, КОИ СЛУЖБИ ПОСЕЩАВАТ - ПО СТАРИЯ ИЛИ ПО НОВИЯ СТИЛ?!
![]()
МОЖЕ БИ ЕЖЕГОДНОТО СЛИЗАНЕ НА БЛАГОДАТНИЯ ОГЪН НА ВЕЛИКДЕН, ПОЯВАТА НА БЛАГОДАТНИЯ ОБЛАК НА ПЛАНИНАТА ТАВОР НА ПРЕОБРАЖЕНИЕ, ОБРЪЩАНЕТО НА ТЕЧЕНИЕТО НА РЕКА ЙОРДАН НА БОГОЯВЛЕНИЕ И РАЗПУКВАНЕТО НА ВЪРБИТЕ В РУСИЯ НА ВЪВЕДЕНИЕ БОГОРОДИЧНО, КОИТО СЕ СЛУЧВАТ ПО СТАРИЯ СТИЛ Е ДОСТАТЪЧЕН ОТГОВОР ОТ БОГА!
И В КРАЙНА СМЕТКА МОЖЕ ЛИ ДА ИМА ДВЕ РОЖДЕСТВА, ![]()
ПРЕОБРАЖЕНИЯ, ВЪВЕДЕНИЯ НА БОГОРОДИЦА И Т.Н.?!
С ТЕЗИ ЧУДЕСА, КОИТО СЕ СЛУЧВАТ И ДНЕС НАШИЯТ НЕБЕСЕН ОТЕЦ ЯСНО НИ ПОКАЗВА ИСТИНАТА, КАКТО Е ПОСОЧИЛ И ИСТИНСКАТА ВЯРА В НЕГО, КОГАТО БЛАГОДАТНИЯ ОГЪН РАЗЦЕПВА И ИЗЛИЗА ОТ МРАМОРНА КОЛОНА, ОКОЛО КОЯТО СА БИЛИ СЪБРАНИ ИЗГОНЕНИТЕ ОТ ХРАМА ПРАВОСЛАВНИ.
В тази връзка е необходимо да припомним думите на Христа Спасителя “Ако не бях сторил между тях делата, които никой друг не е сторил, грях не щяха да имат“ (Иоан. 15:24)
Въобще как може един християнин да се съмнява в правилността на календара, който църквата 2000г. ползва в богослужението си, който е бил в действие през земния живот на Спасителя, по който са датирани всички дати от църковната история, по който се случват ежегодните чудеса? След като вярваме в светостта и непогрешимостта на Едната църква, как тогава календарът й е сбъркан, та еретици и масони трябва да го поправят?
Кое обаче е най – фрапиращото в това послание No 5953?!
ТАМ ОТКРИТО И ЯСНО СА ЗАЯВЕНИ ИСТИНСКИТЕ ЦЕЛИ НА ВЪВЕЖДАНЕТО НА НОВИЯ СТИЛ:
...”приемането на тоя календар съответствува на икуменическите стремежи на св. Църква”.
Икуменизма представлява свръх ерес, подета от протестанти, подкрепена от масони и оглавена от папата, чиито замисъл е обединяване на всички християнски секти и ереси, а в по – далечен план обединяване на всички главни вероизповедания. Основен орган на тази ерес е “Световния съвет на църквите” - ССЦ?!
Крайната цел е създаване на единна, глобална религия, чиито духовен водач ще бъде АНТИХРИСТА – месията на сатана, очакван от юдеите, които са и основните инициатори и разпространители на ересите и разколите в християнството, а също и на някои по - нови масови религии, общества и братства.
С други думи патриархът и митрополитите на официалната ни църква, подчинявайки се на АНТИХРИСТКИЯ комунистически режим, бидейки негови агенти, ОТКРИТО И ЯСНО ЗАЯВАВАТ, ЧЕ С ПРИЕМАНОТО НА НОВИЯ СТИЛ СЕ СТРЕМЯТ КЪМ СЪЗДАВАНЕТО НА НОВАТА ЕДИННА РЕЛИГИЯ НА АНТИХРИСТА!
В момента на икуменическите асамблеи се събират заедно и участват в литургийно общение католици, англикани, лютерани, старокатолици, реформати, презвитериани, баптисти, методисти, петдесетници и др. еретици и сектанти, както и православни духовници, включително и патриарси от официалните поместни църкви (В ТОВА ЧИСЛО И ОТ НАШАТА). Но освен този, категорично забранен от апостолските правила акт, там се извършва и друга мерзост – има общение и с други вярвания, включително юдеи, мюсюлмани, езичници, неопагани, шамани и т.н. които отричат Светата Троица и божествената същност на Спасителя.
![]()
Например на шестата генерална асамблея на ССЦ Ванкувър, Канада, 31.VІІ.1983 г., индианските шамани издигнаха огромен тотем – идол и призоваваха “духа на своето племе”, т.е. бесът, който той символизира. Най – различни езически жреци биеха тъпани и танцуваха около ритуални огньове викайки демоните. След това бе осъществена икуменическата „лимска литургия” главен извършител която е бил англиканският „архиепископ” Рънси в съслужение с шестима протестанти, от които две жени „свещенички” и със православен архиерей – епископ на Константинополска патриаршия, който носел Евангелието. При произнасяне на ектениите взели участие други православни, дохалкидонци и римокатолици.
![]()
Забележете – В тази “литургия” участвал и архиеп. Кирил, сега патриарх Московски и на цяла Русия. Същият този патриарх преди няколко години посети и парижка катедрала “Нотр Дам”, където осъществи съвместна литургия с местния еретик – римокатолически кардинал.
Мерзостите се засилват на асамблеята в Канбера, Австралия, 1991г. Австралийските туземци приветствали присъстващите с култови обреди, ![]()
пълни с особена (бесовска) символика. Влезлите в „скинията” преминали през „очистителен дим”. На „асамблеята” присъствали представители на всички поместни православни църкви, включително и на нашата официална. Всички се включили във обща литургия с еретици и езичници.
Въпреки, че БПЦ под натиска на много свои честни служители и миряни “прекрати официално” участие в ССЦ, тя продължава да праща свои представители на всяка среща. Ето и уклончивите мотиви за “излизане” на БПЦ от ССЦ: “След цял век православно участие в икуменическото движение и половинвековно присъствие в Световния съвет на църквите (ССЦ), не се наблюдава задоволителен напредък в многостранния богословски диалог между християните”...
Какъв ли напредък в общението с еретиците и езичниците очаква нашия синод можем само да гадаем.
![]()
Двама митрополити на Българската патриаршия — Варненски Кирил (2 ред, 2-ри отляво) и Геласий (до него), — на съвместна молитва с католици, протестанти, будисти и други „религиозни лидери“ от цял свят. Букурещ, август 1998 г., и то след като Българската църква официално напусна Световния съвет на църквите. (Снимката е ксерокопие от в. Curentul, anul II, 202 (260), luni, 31 august 1998.)
БПЦ не само, че продължава да изпраща свои представители митрополити на всяка икуменическа асамблея, но те продължават да участват в литургически общения с инославни и езичници. Ето какво бе заявено от един от двамата наши митрополити преди присъствието им на 9-та асамблея проведена в Порто Алегре през 2006г.: ”желанието ни е да видим равнището, на което се намира икуменическият диалог в момента”.
Явно заявените “икуменическите стремежи” на митрополитите агенти си остават, както си остава еретическия календар по който служат.
11 от 15 - те митрополита, членове на синода на БПЦ са били служители на тайните служби на антихристкия комунистически режим, а патриарх Максим, както е известно бе избран начело на Българската православна църква след решение на Политбюро на ЦК на БКП. Ще ви представим някои от верните слуги на сатана, които са предавали на богоборците своите миряни и свещеници и повечето от които все още са начело на официалната ни БПЦ (много от тях все още не са снети от отчет като агенти!). Забележете, че при голямата част от тях богоборческата им дейност е укрепена след специализации в западни еретически богословски институти и то през времената на комунизма
(няма да споменаваме тези, които не са вече между нас).
ПАТРИАРХ НЕОФИТ I - Симеон Димитров, агент с псевдоним Симеонов. Вербуван на 20.10.1983г. Сътрудничил на ДС, управление VI-III-I. Снет от действащ оперативен отчет през 1990 г.
Великотърновски митрополит Григорий - Йорго Стефанов, агент с псевдоним Ваньо. Вербуван на 06.11.1975г. Сътрудничил на ОУ на МВР-В. Търново-ДС; ОУ на МВР-Ст. Загора-ДС; ДС, управление VI-III-I. Не е снет от действащ оперативен отчет. От есента на 1982 г. архимандрит Григорий е на богословска (?!) специализация в университета в гр. Нюшател и Женева, а по-късно и в Икуменическия институт при ССЦ в Босей, Швейцария. Специализира в градовете Лондон, Бирмингам, Кентърбъри и Оксфорд, Англия. След това архимандрит Григорий е и сътрудник в отдела за Междуцърковни отношения (?!) при Св. Синод.
Видински митрополит Дометиан - Димитър Топузлиев е бил агент на Шесто управление на ДС с псевдоним Добрев. Вербуван е през 1972 година и няма данни кога е снет от действащ оперативен отчет. Дометиан е бил от 10.03.1967 г. на научна специализация в Монашеския център в Тезе, Франция, а от м. октомври същата година и в Икуменическия институт при ССЦ в Босей, Швейцария.
Старозагорският митрополит Галактион - Галактион Табаков е сътрудничил на службите ОУ на МВР-Враца-ДС; ДС, управление VІ-ІІІ-І с псевдоним Мишо. Не е снет от действащ оперативен отчет. По решение на Св. Синод бил изпратен на едногодишна богословска специализация(?!) в Източния църковен институт в гр. Регенсбург, Германия. През 1993 г. и 1994 г. е бил депутат.
Плевенски митрополит Игнатий - Иван Димов, агент и секретен сътрудник с псевдоними Пенев и Германски. Вербуван на 27.08.1980г. Сътрудничил на ОУ на МВР-Стара Загора-ДС; ДС, ПГУ-IV, управление VI-III-I. Не е снет от действащ оперативен отчет. От лятото на 1980 г. до пролетта на 1981 г. архимандрит Игнатий е на езикова и богословска (?!) специализация в Източния църковен институт в гр. Регенсбург, Германия.
Сливенски митрополит Йоаникий - Йоаникий Неделчев, агент с псевдоним Кирилиевич. Вербуван на 17.02.1977 г. Сътрудничил на ОУ на МВР-Сливен-ДС по линия на управление VI; ДС, управление VI-III-I. Не е снет от действащ оперативен отчет. През периода 1970-71 г. е специализант в Старокатолическия богословски институт в Берн, Швейцария.
Митрополит на САЩ, Канада и Австралия Йосиф - Йосиф Босаков, агент и секретен сътрудник с псевдоними Николов и Зографов. Вербуван на 19.12.1980г. Сътрудничил на ДС, управление VI-III-I, ПГУ-IV. Снет от действащ оперативен отчет през 1988 г.
Западно и Средноевропейски митрополит Симеон - Симеон Костадинов, агент и секретен сътрудник с псевдоними Христов и Торис. Вербуван на 03.11.1964 г. Сътрудничил на ДС, управление II-VIII-III, ПГУ-IV, ПГУ-Х. Не е снет от действащ оперативен отчет.
Врачански митрополит Калиник - Димитър Александров, агент с псевдоними Рилски и Велко. Вербуван на 01.07.1968г. Сътрудничил на ОУ на МВР-Русе-ДС; ОУ на МВР-Сливен-ДС; ДС, управление VI-III-III. Не е снет от действащ оперативен отчет. От 20.07.1968 г. до м. септември 1969 г. архимандрит Калиник е на научна специализация (?!) в Икуменическия институт при ССЦ в Босей, института в Лозана, а след това и в Берн и Женева, Швейцария.
Данните са взети от comdos.bg (ел. медия на комисията по разкриване на досиетата) и от bg-patriarshia.bg (ел. медия на Българската патриаршия)
На местно ниво много от нашите митрополити бяха документирани и уличени във връзки със местните масонски сатанински ложи, което кореспондира с агентурното им пребиваване в богоборческите комунистически служби и “специализацията” им в западните икуменически институти.
![]()
На 04.10.2009г. Старозагоркия митрополит Галактион “освети” тамплиерски събор и държа тържествено слово"(в-к”24 часа онлайн” 05. 10. 2009г.). Той провъзгласи бизнесмена Слави Бинев за архонт на церемония в Рим през 2007 г. Според Калин Янакиев, професор по философия в Софийския университет, Галактион е и "върховен настойник на рицарите тамплиери от Йерусалим"(в-к”Сега” Брой 4616 (39) 15. 02. 2013г.). На 30.01.2010г. от името на патриарха, видинският митрополит Дометиан поздрави и “благослови” масонски организации и тамплиерите при тяхна благотворителна акция (в-к”Стандарт” Брой 6121 от 30.01.2010г.).
![]()
На 07.01.2007г. левкийският епископ Павел “освещава” церемонията по основаването в България на върховен съвет 33-та степен към шотландския масонски ритуал. В публикацията относно събитието в официалния сайт на scottish rite of freemasonary изрично е упоменато “Bishop Paul, an important religious leader in Bulgaria and a Master Mason”, тоест епископ Павел е ГЛАВЕН МАСОН НА ЛОЖАТА В БЪЛГАРИЯ (за справка вижте http://204.3.136.66/council/journal/may01/hall.html, в-к Стандарт Брой 7485 Година XXI и статията в православен сайт Достойно ест “ Битието, но не и "житието" на епископ Павел”). На снимката е с представителя на "великия командир" - C.B. Hall.
![]()
![]()
![]()
(На снимките: През юли 2009 г. в храма „Св. Димитър”, Доростолска епархия, са били извършени „рицарски ръкоположения” от синодалния служител архим. Дионисий, известен със съслуженията си с тамплиери, масони и римокатолици, при молитвеното участие на представители на т. нар. „рицари на Асизи”, на униатския „архимандрит” Георги Елдъров и на православния свещеник Добри Чаков.)
![]()
През 2012г. синода на БПЦ отмени собственото си решение взето 5 години по – рано с което беше обявил за нецърковно награждаването с титла архонт на църковни дарители. Така “митрополитите” “узакониха” и без това вече започналата продажба на “достойнство” и “първенство” на съвременните фарисеи – богатите бизнесмени от масонските ложи в България. Явно и “висшия клир” и неговите дарители масони са забравили думите на Спасителя “А ти кога правиш милостиня, нека лявата ти ръка да не знае, какво прави дясната та милостинята ти да бъде скришом...” (Матей 6:3-4). ( На снимката: награждаването на Бинев от Галактион и кардинал Бърнард Лоу. Преди "церемонията" Лоу бе уволнен от папата след педофилски скандал)
![]()
![]()
Освен гореспоменатото “провъзгласяване” на бандита сутеньор и масон Слави Бинев имаше и друг подобен показателен случай – “титулуването” на бившата комунистическа номенклатура, издателя на “Дума”, търговеца на оръжие, масона тамплиер Петър Манджуков (на снимката). Това направи небезизвестния любител на лукса, 45 годишеният “дядо” митрополит Николай, който е син на един от ръководителите на УБО – Методи Симеонов. (в-к”Марица” 10. 06. 2012г.)
Титлата архонт идва от древна езическа Гърция. Думата на гръцки е άρχων и православните текстове е употребявана с различни значения някои от които са началник на юдейската синагога: Мат. 9:18 или за описание на Сатаната (напр. в Мат. 9:34; 12:24. Марк. 3:22. Лук. 11:15. Йоан. 12:31; 14:30; 16:11. Еф. 2:21 и у някои древни църковни писатели, като св. Игнатий Богоносец, св. Юстин Мъченик, св. Атинагор Атински).
“Великият рицар” на тамплиерите, наричащи себе си “православни рицари”, проф. Овчаров обясняваше, че орденът “използва православни свещеници, които четат молитвите в началото и в края на събранията”.
Можем да припомним на висшия клир, както и на цялото наше духовенство и миряни изгарянето живи на много православни монаси от Света гора, отказали да служат съвместно с католиците, обругаването на иконите, разрушаването на много православни храмове от страна на кръстоносците, подвига на многобройните знайни и незнайни наши светци мъчени зверски и убити заради православната си вяра от езичници, юдеи, мюсюлмани, католици и други еретици.
![]()
На “православните рицари” можем да кажем никога да не забравят датата 14 април 1205г., когато от Бога помазания наш ПРАВОСЛАВЕН цар Калоян обсади, натири в калта и изби “цвета” на еретиците рицари, пленявайки техния богоомразен император и спасявайки целия православен свят от тази богохулна, крадлива напаст!
Задължени сме да припомним и какво казва Светия Божи Дух в Евангелието, чрез апостолите и светите отци:
„Блажен е оня човек, който не отива в събранието на нечестивци.” (Псалом 1:1)
"Ако някой, макар и вкъщи, се помоли с отлъчен от църковно общение, да бъде (и сам той) отлъчен" (Апост.10)
"Ако някой, който се брои от клира, се помоли с низвергнат, и сам нека бъде низвергнат" (Апост.11)
„Епископ, презвитер или дякон, който само се е молил с еретици, нека се отлъчи; а ако им позволи да вършат нещо като свещенослужители в църквата, да бъде низвергнат” (Апост. 45)
„Клирик или мирянин, който се моли в юдейска или еретическа синагога, да бъде низвергнат от свещен чин и отлъчен от църковно общение” (Апост. 65).
„Забранява се моленето с еретик или с разколник” (Лаод. 33).
ТОЕСТ ВСИЧКИ ПРАВОСЛАВНИ ДУХОВНИЦИ, КОИТО СА ПРИСЪСТВАЛИ НА ПОДОБНИ ЕРЕТИЧЕСКИ, ЕЗИЧЕСКИ СБОРИЩА, КАТО ОПИСАНИТЕ АСАМБЛЕИ НА ССЦ И ВСИЧКИ ПОМЕСТНИ ЦЪРКВИ, КОИТО ГИ ОДОБРЯВАТ, УЧАСТВАТ В ТЯХ ИЛИ ПРАЩАТ СВОИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ, ВМЕСТО ОТКРИТО ДА ГИ ОСЪДЯТ И АНАТЕМОСАТ, ПО СИЛАТА НА ЗАПОВЯДАНОТО ОТ САМИЯТ БОГ, СА СЕ САМООТЛЪЧИЛИ ОТ ПРАВОСЛАВНАТА ВЯРА И ОТ БОЖИЯТА БЛАГОДАТ.
![]()
На всички православни миряни и духовници можем да припомним и думите на свети Теодор Студит:
"Не само неверни еретици, не само блудници и прелюбодеи и други, творящи подобни непотребства, поставя под властта си змеят, но и онези, които безразлично се отнасят към всички такива и встъпват в общение с тях... "... Защото какво общуване между правда и беззаконие?.. каква прилика между Божия храм и идолите? (2 Кор. 6:14, 16)" (Добротолюбие, т. 4)
Кратко и ясно се изказва и свети Марк "Еретик е не само този, който отстъпва от Православната вяра в големите въпроси, но и онзи, който се отклонява от нея и в малките" (Василий Л. Дентаки, „Атлас на Православието на св. Марк“)
![]()
Още по категоричен е учителят на вселената свети Йоан Златоуст:„Възлюбени, много пъти съм ви говорил за безбожните еретици и сега ви моля да не се обединявате с тях нито в храна, нито в питие, нито в дружба, нито в любов, защото постъпващият така отчуждава себе си от Христовата Църква.” (Свети преп. Иосиф Волоцкий "Слово тринадцатое")
Единствен от всички патриарси на икуменизма се противопоставяше открито главата на Йерусалимския патриархат – Ириней. Той анатемосваше безбожниците и техните сборища. През 2005г. патриарх Ириней беше незаконно низвергнат след масонски икуменически заговор. Безобразията на слугите на антихриста не спряха до тук. Владиката отказа да напусне жилището си и бе отделен от своето паство, като бе заключен от своите противници.
Верният Христов служител продължава да бъде затворен там и сега!!!
Забележете колко символично, превърналото се в затвор жилище се намира точно над гроба Господен. Духовните деца на патриарх Ириней му подават храна и вода през прозореца.
![]()
Православният свят мълчи и пред едно друго беззаконие. В момента в нашата “цивилизована” Европа един Светогорски манастир се намира под обсада. Гръцкото правителство е забранило доставката на храни, лекарства и гориво за монасите от Есфигмен. Причината е, че тези христови войни отказват да се присъединят към икуменическите действия на константинополския патриарх Вартоломей. Завършил източния институт към Григорианския университет в Рим (университет на Римокатолическата църква, контролиран от йезуитите), специализирал в Икуменическия институт в Босей (Швейцария) (подобно на нашите “митрополити”) и в Мюнхенския университет, Вартоломей е водеща фигура в икуменичеката ерес. През 1991 г. при интронизацията на новия патриарх Вартоломей I във Фенер присъствуваха римокатолици, протестанти и монофизити. Върлият икуменист не храни братска обич към българите. Той искаше да се премахне паметника на екзарх Антим I в Одрин и притиска нашия синод да въведе литургии на гръцки в някои църкви по черноморието. (в-к”Труд” 09. 10. 2013г.)
Превърнати в заложници на слугите на сатана, монасите от Есфигмен и патриарх Ириней видяха как никоя от останалите поместни църкви и патриарси не се застъпи за тях. Не ги защити и родната им Гърция и техните сънародници духовници.
И Господ не след дълго прояви волята си – кризата в южната ни съседка още не е приключила. Вижте какво става и с останалите православни страни – наводнения, криза, недоимък, беззаконие, граждански конфликти, войни и т.н.
Нашият Отец не един път е проявявал своето отношение към предалите вярата в него. Такъв е случаят с главния виновник за приемането на новия стил в БПЦ – изявения инуменист, ленинградски митрополит Никодим (генерал-майор от КГБ), чиито послушен изпълнител е бил тогавашния ни патриарх Кирил. Ето какво говори за него, и за отношението на московския патриархат тогавашния глава на БПЦ: ...“Но Московският патриарх е напълно съгласен с мене. Също и Ленинградският митр. Никодим. Той дойде по Коледа не на нас да помогне, а заради Княжевската обител, която се обяви против реформата. Аз не съм го викал, защото миналото лято бях там. Митр. Никодим, трябва да ти кажа, е много разочарован от Княжевските монахини, поради тяхната абсолютна неподатливост и даже ми каза: „На Ваше място аз не бих ги търпял.”( “ЛЕТОПИС НА НЯКОИ СЪБИТИЯ ОКОЛО НАС, СТАРОСТИЛНИЦИТЕ, И НАШИТЕ ПРИЯТЕЛИ СЛЕД ВЪВЕЖДАНЕТО НА НОВИЯ СТИЛ В БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА” стр.3 – Архимандрит Серафим (Алексиев) )
ПРЕЗ 1978г., В МОМЕНТА КОГАТО НИКОДИМ СЕ ПОКЛАНЯ НА НОВОИЗБРАНИЯ ЙОАН ПАВЕЛ I, ТОЙ ПАДА В КРАКАТА НА ПАПАТА ЕРЕТИК И УМИРА.
Освен откритите връзки с еретици, езичници, масони и т.н., ние сме свидетели на нагло демонстриран супер лукс от страна на част от висшия клир, докато голяма част от българските семейства се чудят как да оцелеят. В храмовете има обявени твърди тарифи за извършване на Божествени тайнства, като венчаване и кръщене и в много от тях те се отказват на миряни, които нямат средства. Излиза, че който няма пари не може да стане християнин!
Длъжни сме да подчертаем, че тази нагла търговия с вярата надминава многократно греха на търговците в храма изгонени от Христос!
Чрез въведените такси висшия икуменически клир на официалната ни църква се конфронтира изцяло с заповедите на Христос: “Даром получихте, даром давайте. Недейте има ни злато, ни сребро, нито мед в поясите си”... (Мат. 10:8-9)
Но и с това не се свършва.
ОСНОВНОТО ОТСТЪПЛЕНИЕ, КОЕТО В МОМЕНТА СЕ ИЗВЪРШВА ПО МНОГО ОТ НАШИТЕ ОФИЦИАЛНИ ПРАВОСЛАВНИ ХРАМОВЕ Е ЦЕЛЕНАСОЧЕНОТО СЪКРАЩАВАНЕ НА ЛИТУРГИИТЕ И ТАЙНСТВАТА!
ТОВА Е ПРЕДНАМЕРЕНО ЛИШАВАНЕ НА ИЗВЪРШЕНОТО ДЕЙСТВИЕ ОТ БОЖИЯТА БЛАГОДАТ!
Показателен пример е драстичното осакатяване на тайнството кръщение. Там целенасочено например се пропускат две от трите запретителни молитви, с които се прогонва бяс. Защо точно тези молитви се пропускат?!
Може би защото висшия клир е заповядал в някои от църквите да не гонят демоните от нищо неподозиращите миряни.
Литургията е Божествена служба! Въпреки това в променилата календара официална наша църква тя е променена и съкратена в следните й части:
- Веднага след Великата ектения, вместо 102-ри псалом се изпява “Молитвами Богородици”
- След първата малка ектения се изпуска 145-ти псалом
- Преди Малкия вход вместо да се изпеят или прочетат всички девет блаженства със съответните тропари от Октоиха или Минея, се изпяват едно-две блаженства
- След Входното... се полагат тропари и кондаци, които могат да достигнат според службата 5-6 на брой. В някои храмове те направо се изпускат, а другаде се изпяват едва 2-3
- В определени дни на възкресно-празнични служби, Апостолските и Евангелски четива стигат до три. В почти всички храмове се четат само по един
- Изпуска се Ектенията на Оглашените. Това си е направо БОГОСЛУЖЕБНО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ, защото се лишават от литургийна молитва хилядите оглашени в православния свят, които се готвят за кръщение.
- Накрая на светата Литургия, след “Буди имя Господне благословено...” се изпуска изпяването или четенето на 33-ти псалом
- В много храмове се проповядва или рядко, или никак. За такива служители важи апостол Павловата реплика” Горко ми, ако не благовествувам...”
Всички тези дела са осъществявани изцяло под диктовка и в угода на масонските политически и финансови покровители на икуменистите от висшия ни клир. Целта е целенасочено компрометиране на вярата в очите на обикновения българин И ЛИШАВАНЕ НА МИРЯНИТЕ ОТ БОЖИЯТА БЛАГОДАТ И ЗАЩИТА!
В друга част от гореспоменатото послание на синода на Българската Православна Църква No 5953 се заявява, че въвеждането на новия стил ...“ ще премахне тая несъобразност Нова година да се чествува преди Рождество Христово, при което се нарушава Коледния пост”...?!
Този аргумент представлява небивало безсрамие, чревоугодие и безбожие, които са ясно доловими за всеки православен човек. Християнският празник е Рождество Христово, а не езическите коледа и нова година. Кощунство е да наричаш традицията на светата ни църква “несъобразност” и да я нагаждаш спрямо езически празници.
Ето какво казват светите отци по този въпрос:
„Не бива да се празнува заедно с езичници и да се приема от тях онова, което е безбожническо” (Лаод. 39).
Можем да кажем ясно: - приемането на т. нар. “поправен юлиански” календар представлява въвеждане в нашата официална православна църква на еретическия грегориански календар, тъй като практически разликата между двата ще се появи едва през 2800г., но отново ще бъде заличена сто години след това.
Защо римокатолиците са ерес ли?! Защото един православен до тогава епископ (папата) решава, воден от чисто политически и икономически интереси, че има върховенство над останалите епископи, въпреки предупрежденията на неговия предшественик, че този акт на свръх гордост е характерен за антихриста. Следва цял низ от мерзости, като кръстоносните походи, кладите, инквизицията, догмата за “непогрешимост” на папта, който казва “аз съм пътя, истината и живота”?!, “непорочното” зачатие на Богородица, промяна на Символа на вярата установен от светите отци, мита за “огъня на чистилището”, купуването прошка на греховете (индулгенции), промяна на почти всичко от учението и практиката в Кръщението, Елеосвещението, Божествената Евхаристия и другите църковни Тайнства, промяна на Богослужебния устав чрез въвеждане на нов календар и т.н. кощунства, които в крайна сметка отвращават Бога и довеждат западното общество до тотален морален срив, на който свидетели в момента.
![]()
В Дания например вече има легални, разрешени от "закона" публичи домове за содомити. На снимката отгоре в дясно виждаме умряло от изнасилвания куче.
Лошото е, че след приемането на новия стил от контролирания от комунистическите служби синод на БПЦ, ние ставаме свидетели на същите разложителни процеси и сред българите.
![]()
ТЕЗИ ПРОЦЕСИ, СА НА ПЪТ ДА УНИЩОЖАТ НАРОДА НИ. НЕЩО, КОЕТО НЕ МОЖА ДА СЕ СЛУЧИ ДАЖЕ И В РОБСТВОТО.
НО ТОГАВА ВЯРА ИМАХМЕ И БОГ БЕШЕ С НАС!
За нашите времена промислително пише свети Игнатий Брянчанинов. В своите творения той дава ярка и правдива картина на тази епоха, когато лекомисленото отстъпничество на православните християни от единствената спасителна Истина (Йоан 14:6) вдига от тях охранителната Божия благодат (Лук. 24:49; Деян. 2:2-4; Дан. 12:7), развързва силата на дявола над тях (Откр. 20:3) и дава възможност на мрачните духове от преизподнята да изпълнят поднебесното пространство с присъствието и действията си, за да прелъстяват народите (Откр. 20:8) и да съблазнят, ако е възможно, и избраните (Мат. 24:24; Марк. 13:22).
На нелепия довод, че новия календар бил по – точен, можем да отвърнем, че повечето големи астрономически обсерватории по света продължават да работят по акуратния стар юлиански календар!
Църковният календар осигурява реда и богослужебното единство в църквата и не се занимава с точните секунди на завъртане на Земята около Слънцето. Астрономическите аргументи за въвеждане на новия папски календар не са църковно-канонични и имат една единствена цел: да разбият единството в църквата. Зле си вредят тези, които хулят християните, държащи светоотеческия календар. Защото така хулят и светците на църквата, които са все “старостилци”, защото са служили Богу и са просияли все по неизменяемия църковен календар, наречен днес “стар”.
Новостилните “философи” в своите плътски мъдрувания споделят, че “календарът не е догматичен въпрос”. Когато Господ е наредил да се слуша Църквата (Мат. 18:17), Той не е поставил ограничение само в “догматическите въпроси”. За какво са каноните, за какво е Св. Предание, за какво е църковната традиция? Или синода стои над каноните и Преданието? Такова разбиране по своята гордост много се доближава до папската ерес и не е чудно, че официалните църкви вече са се възприели за “сестри” на римските еретици (както ще видим по – долу).
Привържениците на новия стил обичат да цитират архим. Методий и статията му “За календарната реформа”. Ето един от основните му и с нищо не аргументирани доводи “Църквата и в миналото е извършвала календарни реформи, ще ги върши и в бъдеще. Календарният стил не е и не може да бъде една постоянна величина”...?! Методий се отделя от съветите на своя духовен отец – свети Серафим Соболев. Архимандрита отрича сам себе си, защото като председател на календарната комисия при Московското Всеправославно съвещание от 1948г., на пленарното заседание на 10 юли в доклада си “За църковния календар” казва, цитирайки проф. Глубоковски: “За Църквата, в която всичко трябва да става с приличие и ред (1Кор. 14:40), календарът е регулатор на църковния живот. НИКАКВИ ПРОИЗВОЛНИ И ЧИСТО ЛАИЧЕСКИ ИЗМЕНЕНИЯ ТУК НЕ СА ДОПУСТИМИ, ЗА ДА НЕ ПРОИЗЛЕЗЕ ЦЪРКОВНО РАЗТРОЙСТВО С ЯВНА СЪБЛАЗЪН И ОПАСНОСТ ЗА ВЯРВАЩИТЕ”[19].”[20]
“Интересно би било да запитаме, от кои други календари се е ползвала светата Църква и кои са тези “много календарни реформи”, които само архим. Методий знае (и всички “новостилци” припяващи в един глас с него – б.ред), понеже в историята на светата Църква е факт, че тя е ползвала единствено съществуващия юлиански календар”[21].
Интересен факт е, че историческия календар, създаден от Жак Скалигер през XVI-ти век, който дава възможност на историците с абсолютна точност да отчитат събитията в период от 7980г. е използвал юлианския календар, като най-подходящ. За разлика от църковния календар използван от учените-историци, “поправения” юлиански – т.е. грегориански календар НЕ Е ПРИГОДЕН ЗА ПРАЗНУВАНЕ НА МИНАЛИ СЪБИТИЯ И ИЗПАДА В ГРУБИ ИСТОРИЧЕСКИ ГРЕШКИ! [виж 22 и 23]
“Понякога се чуват мнения, че новият стил е верен, а стария неверен. Казва се още че чуждите учени направили “чудесно откритие”, като доказали, че днес не е 0, а 14-то число. РАБОТАТА ТУК Е, ЧЕ И ДВЕТЕ БРОЕНЕТА СА УСЛОВНИ И НЕ МОГАТ ДА БЪДАТ ДРУГИ.[24] На това мнение са почти всички съвременни астрономи! “При това броенето на дните “по старому” и “по новому” има такова отношение към обективния вървеж на времето, както начина на измерване на температурата по Целзий или по Рюмер към топлинното състояние на телата” .[25]
В капиталния научен труд по въпросите на времето, излязъл през 1968г. изготвен от цял екип френски учени под ръководството на проф. Ригал, се казва: “Земята, луната, слънцето, звездите – показват различна продължителност за един и същи отрязък от време. Необходимо е вече да се откажем от понятието за всеобщо време”.
Ето защо архим. Методий и “новостилците” непрекъснато говорят за “астрономически основи на календара”, а никаде не цитират мнението на учените и астрономите за календара. Изложените факти показват, че българските реформатори – новостилци, безотговорно, без никаква научна и каноническа обосновка, на своя глава извършват ПРЕСТЪПЛЕНИЕ спрямо утвърдения от светата Православна Църква календар.[26]
Приемането на новия стил в личен план “води до повреждане на ясното духовно зрение”(Св. Йоан Шанхайски), до поощряване на светския дух в църквата и до безразличие към неправдата, така постепенно се стига и до безразличие към фундамента на православието – послушанието към Църквата. То се заменя с послушание към човеци, които сами са непослушни на Църквата. Недобросъвестни “духовници” казват, че новият стил трябвало да се спазва по послушание. Такова послушание обаче е съучастие в греха на отстъплението. То е отявлено непослушание към Светото Предание и отците на Църквата. Ако можеше, то всеки католик или протестант щеше да се оправдава с послушанието си към своя кардинал или пастор. Къде е тогава границата между православие и ерес?
Да не забравяме думите на Господа към една от църквите на последните времена: “ Зная твоите дела; носиш име, че си жив, а си мъртъв. Буден бъди и укрепявай останалото, което е на умиране; защото не намерих делата ти съвършени пред Моя Бог. Помни, прочее, как си приел и чул, и пази, и се покай.”(Откр. 3:1-3)
Ето и други слова на Спасителя: “Не всеки, който Ми казва: Господи, Господи! ще влезе в царството небесно, а оня, който изпълнява волята на Моя Отец Небесен.”(Матей 7:21)
Ще ви запознаем накратко с хронологията на отстъплението от вярата, извършено от официалните православни църкви, част от които е и нашата БПЦ. Въвеждането на новия стил е основен елемент от цялата еретическа масонска мерзост.
През месец януари 1920г. Вселенската патриаршия издава своята пагубна енциклика, озаглавена “Към Христовите църкви, където и да се намират”. Там Православните църкви са призовани да пренебрегнат своите богословски различия с инославните и да влязат в диалог с еретиците, чиято крайна цел е обединяването на цялото християнство в една църква. Енцикликата призовава за създаване на Лига на църквите. Накрая този призив довежда до световното икуменическо движение.
23 април 1920г. - Мустафа Кемал Ататюрк става диктатор на “освободена” Турция. Той е високопоставен член на италианската масонска ложа “Resorta e veritas”. Докато ръководи държавата (до смъртта му през 1938), Ататюрк се стреми неговите приятели - масони да заемат високи позиции в държавата, включително и на патриаршеския престол в Константинопол, което може да се види от бъдещите назначения на Мелетий ІV, Василий ІІІ и Фотий ІІ.
През същата 1920г. умира в Господа Св. Нектарий Егински, предизвестявайки смъртта си и предрича, че “вълци” ще придобият власт над Църквата.
“Поправения юлиански календар” е съставен от югославския астроном Миланкович и е приет юни 1923г. от “всеправославен” конгрес свикан константинополският патриарх Мелетий IV. На този режисиран, наречен със светски масонски термин “конгрес” присъстват едва 10 души един от които напуска и остават шест епископа, един архимандрит и двама миряни?! Не присъства нито един от другите патриарси. Имало представители само на пет поместни църкви: Константинополската патриаршия, Гръцката, Кипърската, Сръбската и Румънската църкви. Двама от тях (на Румънската и Сръбската) не са били епископи, и са „можели да изразяват само своето частно лично мнение”. Виждайки беззаконните намерения и същност на това събрание, в него отказали да участват Източните патриаршии Александрийска, Антиохийска и Йерусалимска, въпреки че Мелетий ги бил поканил. Не участвали Московската патриаршия, Синайската архиепископия, Българската и Грузинската църкви.
На тази среща, освен календарната реформа са приети и други беззакония: - заявява се готовност Христовата Пасха да се празнува като неподвижен празник в определен неделен ден, ако за това има съгласие от страна на католици и протестанти?!; - разрешава встъпването в брак на иереи и дякони след тяхното ръкоположение; - разрешава повторен брак на овдовелите иереи и дякони; - одобрява „подстригването на косите” на клириците и носенето на светско облекло извън храма; - допуска неограничени възможности за нарушаване на постите; - призовават се поместните църкви да намалят светийските празници в делнични дни, за да се намали броят на неработните дни, т.е. да се изработи нов месецослов. “Конгреса” отправя молба към Вселенската патриаршия да поеме инициативата за свикването на Всеправославен събор, който да узакони всички приети решения. (Този събор ще се състои съвсем скоро – през 2016г.)
След като се запознават с мерзостите приети на това масонско сборище източните патриарси застават зад посланието на Александрийския патриарх Фотий от 25.06.1923г., в което календарната реформа е окачествена като “БЕЗЦЕЛНА, НЕКАНОНИЧЕСКА И ВРЕДНА, ТЪЙ ЧЕ НАЛОЖИТЕЛНО Е ДА НЕ СЕ ПРИЗНАВА”, а за конгресът на който е приета е казано “може да бъде наречен неканонически и незаконно съставен конгрес”.
За останалите приети “реформи” в това послание се казва: “Въобще и в частност ОТХВЪРЛЯ ТИЯ ИЗМЕНЕНИЯ НА СВЕЩЕННИТЕ КАНОНИ, КАТО ПРОТИВНИ НА ПРАКТИКАТА И ПРЕДАНИЕТО НА СВЕТЕЙШАТА МАЙКА ЦЪРКВА... С все сила в Духа Светаго осъжда и отхвърля… тия, които тъкат тия дела против Църквата и нейните канони и се опитват да прикрият като с воал всичките вмъкнати в учението на Църквата СВОИ ИЗМЕНЕНИЯ СЪГЛАСНО ОПРЕДЕЛЕНИЯТА СИ, КОИТО НАВСЯКЪДЕ МИРИШАТ НА ЕРЕС И СХИЗМА.”
Кой всъщност е основният инициатор на календарната реформа?!
![]()
Мелетий Метаксакис е бил масон в Константинополската ложа „ARMONIA” (Хармония) от 1909 г. През 30-те години става член на ложата “Александър Велики” в Александрия. Племенник на известния гръцки политик Елефтерий Венизелос. С негова помощ в 1918 г. заел катедрата на архиепископ Атински. В 1920 г. след поражението на Венизелос на изборите и бягството му от Гърция М. Метаксакис е отстранен от катедрата за нарушаване на каноните и за предизвикване на разкол, след което сам бяга в САЩ. Там съгласно писмото на гръцкия посланик във Вашингтон от 17 декември 1921 г. М. Метаксакис “в пълно облачение, взел участие в англиканско богослужение, прекланял колена и целувал техния престол, произнесъл проповед и благословил присъстващите”. На 25 ноември 1921 г. е избран за Константинополски патриарх. На 29 декември 1921 г. Синодът на Еладската църква низвергва М. Метаксакис от свещен сан. На 24 септември 1922 т. това решение бива отменено под политически натиск. През юли 1922 г. Мелетий обявил, че Константинополската патриаршия признава англиканските ръкоположения.
След като били обявени решенията на псевдо-конгреса, свикан от масона патриарх, възмутените православни християни свалили позорно от вселенския престол Мелетий ІV, той бива пребит и принуден да избяга в Солун, а по-късно в Александрия. В 1926 г. е избран за Александрийски патриарх под давлението на Британското правителство. Още същата година въвежда новия календар и в Александрийската църква. В 1930 г. взема участие в Ламбетската конференция в Лондон, където още веднъж потвърждава „действителността” на англиканските ръкоположения?!
И така, продължаваме с хронологията на събитията свързани с отстъплението, съпротивата срещу него и преследванията на истинските православни духовници и миряни:
Март 1924г. Архиеп. Хризостом (Пападопулос) установява новия (папски) календар в Гръцката църква. Благочестивите гръцки православни християни, които избират да продължат следването на традиционния календар, установен от светите отци, са подложени на преследвания.
1925г. Епископ Василий ІІІ, масон в ложата на Ататюрк, е назначен за Вселенски патриарх.
![]()
25.03.1925г. - Новомъченикът патриарх Тихон е отровен от болшевиките, защото не се съгласява да подчини Руската православна църква на съветските власти.
14/27. 09. 1925г. Чудотворният знак на Светия Кръст се явява в продължение на около час в небето над църквата “Св. Йоан Богослов” на планината Химетос, близо до Атина, където тайно са се събрали православните християни, за да отслужат всенощно бдение за празника Въздвижение на Светия Кръст според църковния (юлиански) календар. Полицията, изпратена за да ги разпръсне, не обезпокоява хилядите вярващи. Чудото укрепява гръцките православни християни, следващи стария календар, като един истински знак от Господа в подкрепа на тяхната свята борба.
Периода 1926-29г. Гръцките новокалендарци, в съюз с властите, преследват и дори убиват старокалендарци в Гърция (това става в потвърждение на думите на Христа Спасителя ...”настъпва дори време, когато всякой , който ви убие, ще мисли, че принася Богу служба.”...( Иоан 16:2) )
1927г. В Лозана, Швейцария се свиква протестантска конференция “Вяра и църковно устройство”. Сред участниците има представители и на православните църкви от Константинопол, Александрия, Йерусалим, Гърция, Кипър, Сърбия, България, Полша, Румъния.
16/29.06.1927г. Декларация на митр. Сергий, глава на Московската патриаршия, с която официално Руската православна църква се подчинява на съветските власти. Това поставя началото на съвременната Московска (съветска) патриаршия. Тези, които остават истински православни вярващи стават или мъченици или отиват в катакомбите. 70-годишното преследване на Църквата, започнато от комунистите и подпомагано от съглашателството на митр. Сергий и неговите наследници, унищожава 76 000 църкви, 1400 манастири и милиони православно вярващи, сред които 70 000 свещеници и 30 000 монаси. В допълнение на това са унищожени и 150 епархийски училища, 54 семинарии, 4 църковни академии. Това е най-жестокото преследване в историята на Православието. След като унищожи църквата в Русия, съветизираната Московска Патриаршия иска да унищожи Православието навсякъде, оглавявайки икуменическата ерес.
1929г. Епископ Фотий, масон в ложата на Ататюрк, е назначен за Вселенски патриарх.
Юли 1929г. Събор на Гръцката официална църква: архиеп. Хризостом настоява присъстващите йерарси да подпишат бюлетин за одобрение на календарната реформа и за осъждане на всички, които се придържат към стария календарен стил: от 44 митрополити, присъстващи от начало: 13 напускат, 27 отказват, 4 подписват.
15.08.1932г. В свое пастирско послание митр. Антоний (Храповицки) (Руска православна задгранична църква – РПЗЦ) анатемосва масонството.
13/26.05.1935г. След като виждат, че архиеп. Хризостом(Пападопулос) няма да отхвърли новия календар, трима митрополити напускат официалната църква. Синодът на “Истинската православна църква” се оформя в присъствието на 25 000 вярващи, които напускат официалната църква. Те също правят и официално заявление, че новокалендарците са схизматици. Към ИПЦ се присъединяват над 800 енории от цяла Гърция.
21.06.1935г. Официалната църква осъжда тримата митрополити и ги разпраща в изгнание в три различни манастира. Преди заточението си тримата епископи издават “Пастирска енциклика до гръцкия православен народ” и обявяват, че новокалендарната църква е схизматична и безблагодатна.
Юли 1935г. Мелетий Метаксакис губи разсъдъка си и след 6 дни страшни мъки умира като простенва ридаейки своите последни думи: “Аз разделих Църквата и унищожих Православието”. На архиерейското му погребение, масонската му престилка е поставена върху епископските одежди от неговите братя -масони. Масонските му ръкавици и вечнозелена клонка също са поставени в ковчега.
1936 – 1944г. Около 800 000 православни сърби са убити от католическия орден на францисканските монаси и от главорезите на хърватските усташи (една модерна инквизиция).
![]()
1937г. В съветските лагери и затвори са изпълнени множество смъртни присъди над православни епископи, непризнаващи Декларацията на митр. Сергий от 1927. Мъченически загиват Крутицки митр. Петър (Полянский) – каноничен глава на Руската църква, местоблюстител на патриаршеския престол; Петроградски митр. Йосиф, Казански митр. Кирил и много други.
1943г. Комунистическият диктатор Сталин възстановява длъжността на Московския Патриарх. “Избран” е Сергий (Страгородски). След смъртта му, през 1945 г. начело на МП застава Алексий І (Симански) – също бивш обновленец и верен служител на безбожниците. Преследванията на т.нар. катакомбници – истинските православни християни в СССР, които живеят вярата си в условия подобни на християните от първите три века, не престават за целия период на съветската власт.
1948г. Атинагор, бивш архиепископ на Северна и Южна Америка и масон 33-та степен, става Вселенски патриарх. Той казва: “Грешим, ако смятаме, че православната вяра е паднала от небето и че останалите религии не са ценни. Триста милиона от човечеството са избрали исляма като път към Бога, а останалите стотици милиони са протестанти, католици и будисти. Целта на всяка религия е да направи човека по-добър”?! (Забравил е явно думите на Спасителя “Аз съм пътят, и истината, и животът; никой не дохожда при Отца, освен чрез Мене (Йоан 14:6)”.)
1949г. Архиеп. Хризостом (Пападопулос) от официалната църква умира в ужасни мъки в гръцка болница. Сестрите, които се грижат за него се обръщат към стария календар.
Януари 1951г. Официалната църква на Гърция, оглавявана от архиеп. Спиридон издава репресивен декрет: 1. старокалендарните клирици да бъдат преследвани, залавяни и да им се снемат свещеническите одежди; 2. старокалендарните монаси и монахини да бъдат затворени в манастирите, да им се свалят монашеските одежди и да се предадат на съд; 3. старокалендарните църкви и манастири да се “вземат обратно”; 4. за гореказаното трябва да се погрижат министерствата на обществения ред, правосъдието, религията и образованието.
Старокалендарния архиепископ Хризостом Флорински е заточен от официалната църква в манастира Ипсилон в Милитин.
08.09.1955г. Архиеп. Хризостом Флорински, предузнавайки скорошната си смърт, приема светите тайни и се представя в Господа на празника Рождество Богородично. На погребението присъстват десетки хиляди вярващи. Шест години по-късно се откриват неговите благоуханни мощи.
1961г. Под натиска на съветската власт Московската патриаршия става член на ССЦ, последвана от Полската, Румънската и Българската православни църкви.
Април 1963г. Архиеп. Иаков Ню-Йоркски казва: “Църквата не може да бъде пълна и единствена притежателка на истината”, едно становище, което Вселенският патриарх Атинагор нарича “православно”. Отсега нататък двамата масони правят много по-скандални антиправославни изказвания. Това изявление предизвиква голям смут в Гърция и Света Гора – Атон. В друго свое изказване архиеп. Иаков Ню-Йоркски нарича светите канони “псевдо-документи” и “религиозни предразсъдъци”, които пречат на единството с неправославните западни християни.
![]()
06.01.1964г. Вселенският патриарх Атинагор и папа Павел VІ се срещат в Йерусалим и се молят заедно на Св. Гроб. Когато влизат в църквата пада светкавица и това предизвиква прекъсване на електричеството.
7. 12. 1965г. Отстъплението на “официалното” светско Православие завършва. Вселенският патриарх Атинагор и папа Павел VІ едновременно “вдигат Анатемите от 1054”. През ХІ век Православната църква налага анатема на папската ерес, за да предпази православните християни от богохулните учения, водещи към гибел. “Вдигайки” анатемата, Атинагор официално провъзгласява, че папата и неговите последователи са незаслужено отлъчени от Църквата, че тя неправилно е считала папските учения за лъжливи и че наистина латинското папство е част от Православието. В официалното изявление на Вселенската патриаршия се казва: “Премахването на взаимните отлъчвания между двете Църкви възстановява каноническите отношения между Рим и Новия Рим. Това възстановяване е каноническа необходимост...” От този момент няколко манастира и скита на Света Гора спират да поменават Вселенския патриарх. Флоринитите използват това, за да потвърдят отново своето истинско православно изповедание и да осъдят икуменизма на Вселенската патриаршия. Те отново потвърждават безблагодатността на икуменистите, която вече е неоспорима истина.
15. 12. 1965г. Митр. Филарет (РПЗЦ) пише послание до Вселенския патриарх, в което протестира срещу действията от 7. 12. Руската православна задгранична църква прекратява общение и спира съслуженията с изповядващи икуменизма, като на практика ги счита за еретици. РПЗЦ гледа на “вдигането на анатемата” като на повратна точка и официално утвърждаване на икуменическата ерес, едно отрицание на Символа на вярата в частта му за “едната, свята, съборна и апостолска Църква”. От този момент до смъртта си митр. Филарет се стреми да ръководи Руската задгранична църква, противопоставяйки се категорично на тази ерес. Според неговото лично мнение икуменистите са лишени от благодат. Така РПЗЦ и ИПЦ на Гърция имат еднакво отношение спрямо новокалендарците и икуменистите.
19. 06. 1966г. В Сиатъл умира най – новия православен светия - св. Йоан Максимович Шанхайски и Сан-Франциски (РПЗЦ) – един от най-великите чудотворци на 20 век.
1968г. ССЦ се събира на среща в Упсала, Швеция, където за първи път “православните” стават органически, пълни членове на тази икуменическа организация.
20. 12. 1968г. Синодът на Българската православна църква въвежда в богослужебна употреба новия календар, като от 6/19 декември – Никулден се преминава направо на 20 декември (н.ст.) – Игнажден. В официалното изявление по този повод е казано съвсем ясно, че промяната се налага поради икуменическите стремежи на Българската църква. Освен това се изказва и наглата лъжа, че промяната се прави и по желание на мнозинството православни българи. Истината е, че църковната върхушка е престанала да бъде изразител на православното църковно съзнание и е започнала да служи на безбожната комунистическа власт, която не е без участие и в календарната реформа и изобщо в икуменическата обвързаност на БПЦ.
![]()
![]()
Срещу въвеждането на новия стил и икуменическата политика на Синода открито протестират двамата архимандрити и доценти в Духовната Академия “Св. Климент Охридски” Серафим (Алексиев) и Сергий (Язаджиев). Не след дълго, през пролетта на 1969, двамата са изхвърлени от Академията (о. Серафим “поради болест”, а о. Сергий – “поради непригодност”). Патриарх Кирил ги запрещава от свещенослужение, но по-късно им е разрешено да служат “при затворени врати”. Против реформата се обявяват и монахините от женския манастир “Покров Богородичен” в кв. Княжево, София.
Декември 1968г. Вселенският патриарх Атинагор заявява, че е включил името на папа Павел VІ в диптисите на Вселенската патриаршия (Диптисите съдържат имената на православните епископи, които се поменават по време на св. Литургия).
Октомври и декември 1969г. Ленинградския митрополит Никодим (Ротов) (Московска патриаршия, генерал-майор от КГБ) дава причастие на римокатолически студенти в института Russicum в Рим. Съветската Московска патриаршия разрешава на своите клирици да преподават тайнствата на старообрядци и римокатолици.
1969г. РПЗЦ заявява, че преподавайки своите тайнства на римокатолици Московската патриаршия се е превърнала в част от тяхната ерес.
18/31. 12. 1969г. Митр. Филарет и Синодът на РПЗЦ изпращат послание до архиеп. Авксентий (ИПЦ на Гърция), в което се потвърждава признаването на валидността на Флоринитската йерархия и пълното общение на РПЗЦ с тях.
Февруари 1971г. Папата и Вселенският патриарх Атинагор си разменят послания с взаимно признаване на двете църкви. Атинагор също така публично обявява, че дава св. Причастие на римокатолици и протестанти.
Юли 1972г. Умира Вселенският патриарх Атинагор, погребват го в затворен ковчег. На престола се възкачва патриарх Димитрий (също масон). Неговата встъпителна реч е изцяло в икуменически дух, обръщайки се към римския папа като към лидер на християнството.
Юли 1972г. Свещеният Кинотис на Света Гора излиза с официално заявление за възобновяване на поменаването на Вселенския патриарх, заради “създалия се нов климат”. Но атонските монаси-зилоти продължават да не поменават патриарха и следват ИПЦ (Флоринити). До септември седем атонски манастира, населени от монаси-зилоти, продължават противопоставянето си на еретическия патриарх.
Март 1974г. Вселенският патриарх Димитрий налага наказания на 13 монаси от съпротивляващите се манастири.
![]()
Септември 1974г. Манастирът Есфигмен остава единственият на Света Гора, в който не се поменава името на Вселенския патриарх на богослуженията. Специални войски, изпратени от икуменистите, заплашват манастира. Всичките 60 монаси дават отпор и развяват от стените на манастира черното знаме с надпис “Православие или смърт”.
Май 1982г. Александрийският патриарх Партений открито заявява, че ислямът е велика религия на великия Бог и неговият апостол е Мохамед!
Лятото на 1983г. Световният съвет на църквите провежда служба по време на Асамблеята във Ванкувър, Канада, на която присъстват православни, католици, протестанти от всички секти, юдеи, мюсюлмани, будисти, индуисти, шамани, лечители и магьосници. На предходната конференция в Лима, Перу, ССЦ заявява, че кръщението, евхаристията и свещенството на всички деноминации са валидни и приемливи.
Юли – август 1983г. Съборът на епископите на РПЗЦ, проведен в Канада, обявява: “На ония, които се опълчват против Христовата Църква и учат, че тя се е разделила на т. нар. “клонове”... и на ония, които не различават свещенството и тайнствата на Църквата от еретическите, но казват че кръщението и евхаристията на еретиците са достатъчни за спасението; оттук и на ония, които съзнателно общуват със споменатите еретици или защитават, разпространяват и се застъпват за новопоявилата се ерес на икуменизма под претекст на братска любов или на предполагаемо обединение на разделените християни – АНАТЕМА! (Анатемата означава пълно отсичане от Бога и отделяне от Църквата и предаване на дявола.) Тази анатема е в съгласие с реакцията на РПЗЦ спрямо “вдигането на анатемите” срещу папството през 1965 г.
1984г. Еп. Калист (Уеър), Англия (Вселенска патриаршия) потвърждава писмено, че дава причастие на еретиците-монофизити.
1987г. Синодът на РПЗЦ издава постановление до целия клир и народ, в което препотвърждава позицията си да не се съслужи с новокалендарци и икуменисти.
Ноември 1987г. Вселенският патриарх Димитрий и негови клирици участват на папската литургия в Рим заедно с папа Йоан Павел ІІ.
Септември 1990г. Споразумението от Шамбези: Икуменическото “световно” православие и монофизитите подписват споразумение, в което двете страни всъщност отхвърлят последните четири Вселенски събора и желаят да се обединят. “Православните” се съгласяват “да вдигнат анатемите” срещу еретиците-монофизити. Монофизитите са еретически общности, отделили се от Православието през V век, отхвърлящи ІV и всички останали Вселенски събори на Православната църква. Те изповядват една природа в Христа, за разлика от Православието, което изповядва една ипостас в две природи у Христа.
Юли 1991г. Флоринитският синод (ИПЦ на Гърция) прави изявление срещу споразумението от Шамбези. В него се казва, че тези, които са го подписали са монофизити, а не православни. Те попадат под анатемите на Вселенските събори и са вън от Църквата, вън от спасението. РПЗЦ и монасите – зилоти от Св. Гора изказват сходно неодобрение на споразумението от Шамбези.
Март 1992г. В Константинопол се провежда съвещание на официалните “православни” църкви, на което те потвърждават обвързването си с икуменизма и отправят заплахи срещу “разколниците” – РПЗЦ и ИПЦ на Гърция.
Май 1992г. С помощта на гръцката полиция, делегация на Вселенската патриаршия изхвърля монасите от светогорския скит “Св. Илия”, който е под юрисдикцията на РПЗЦ, поради нежеланието им да поменават патриарха-еретик Вартоломей.
![]()
Януари 1993г. След дълго очакване Българската православна църква да промени про-икуменическия си курс и да върне стария календар, старостилците в България, групирани около Княжевския женски манастир, настояват за ръкополагане на български старостилен епископ. За кандидат е избран Росен Сиромахов. В началото на януари 1993 митр. Киприян в съслужение с епископ от Румънската старостилна църква ръкополага за български старостилен епископ Фотий Триадицки (Росен Сиромахов). Така се слага началото на Българската старостилна православна църква.
17-24.06. 1993г. Подписва се Баламандската уния, в която патриаршийте на Константинопол, Александрия, Антиохия и Москва, заедно с няколко поместни православни църкви се съгласяват с римокатолиците, че те споделят “една вяра, едно свещенство, едно кръщение” и че те са “Църкви – сестри (два дроба на едно тяло) и се стремят към съвършено и пълно общение”.
29. 06. 1995г. Вселенският патриарх Вартоломей посещава папата в Рим и “съслужи в историческа литургия в базиликата “Сан Пиетро”. По време на службата светкавица удря купола на храма.
24. 01. 1998г. Катедралният храм на РПЗЦ в Монреал, където е седалището на първойерарха, изгаря до основи.
Неделя на Православието, 1999г. Синодът на РПАЦ заявява: “Издадена е резолюция относно йерархията и духовенството на Московската патриаршия, които са получили сановете си чрез посредничеството на светските власти и органите на Държавна сигурност. Във връзка с това се взе решение всяка година на Неделя Православна да се прочита анатема със следния текст: “Ако епископи са използвали светските началници, за да придобият власт в Божията Църква и да я поробят, нека те и тия, които ги подпомагат и са в общение с тях без да обръщат внимание на изобличенията на Божествения закон, да бъдат АНАТЕМА”. Така под анатема попада цялата Сергианска църква и намиращите се в общение с нея, тъй като всички нейни йерарси са грижливо подбирани и одобрявани от Пети отдел на КГБ (по делата на РПЦ) и са давали съгласието си да работят като агенти на тази служба (същото се е случвало и с нашите митрополити!).
26. 03. 2000г. Папа Йоан Павел ІІ се моли пред Стената на плача в Йерусалим: “Боже на нашите бащи, Ти избра Авраам и неговите потомци да прославят Твоето име сред народите. Ние дълбоко тъжим за поведението на онези, които в течение на историята са причинили на тези Твои чеда страдания, и молейки Твоето прощение, желаем да се обвържем с истинско братство с народа на Завета.”
Януари 2002г. Папата призовава всички религии в Асизи да се молят за световен мир и единство. Всички икуменически “православни” църкви” са представени, като Вселенският патриарх участва лично.
![]()
Май 2002г. Папа Йоан Павел ІІ посещава България. Въпреки “декларираното си нежелание”, Българският патриарх Максим взима участие в церемонията по официалното посрещане на ересиарха-папа... при посрещането на папата в храма “Св. Александър Невски” епископите Симеон Западноевропейски, Неофит Доростоло-Червенски, Дометиан Видински, Павел Левкийски целуват ръка на “високия гост”, а хорът пее “Благословен идещият в името Господне”. Симеон Западноевропейски отправя приветствени думи, в които ясно признава епископското достойнство на ересиарха.
![]()
В НАЧАЛОТО НА МАТЕРИАЛА СПОМЕНАХМЕ, ЧЕ СПАСИТЕЛЕН ПЪТ ИМА, ЗАЩОТО САМ ГОСПОД Е КАЗАЛ ...”ще съградя църквата Си, и портите адови няма да й надделеят"... (Мат. 16:18).
Както писахме вече по – горе, на приемането на новия календар и инуменическата ерес в БПЦ, с Божията помощ се противопоставят открито двамата архимандрити и доценти в Духовната Академия “Св. Климент Охридски” Серафим (Алексиев), (автор на фундаментални трудове като “Вяра, Надежда и Любов”), Сергий (Язаджиев), архимандрит Пантелеймон (Старицки), йеромонах Серафим (Дмитриевски), игумения Серафима (Ливен) и цялото сестринство на манастира „Покров на Пресвета Богородица” в София, кв. „Княжево”. Те заявяват в писмо до българския патриарх Кирил, че по съвест не могат да приемат реформата, тъй като тя е в противоречие с богослужебния Устав, с литургичното и каноническото предание на Православната Църква. Всички те – и българи, и руси – са духовни чеда на светител Серафим (Соболев), архиепископ Богучарски, Софийски чудотворец, който до своята кончина през 1950 г. управлява църковните общини в България, образувани от руската емиграция след болшевишката революция в Русия. Веднага срещу тях се организират гонения от страна на подчинения на богоборците комунисти синод. През юни 1969 г. патриарх Кирил налага на несъгласните с църковно-календарната реформа духовници забрана да свещенодействат. Архимандрит Серафим (Алексиев) преждевременно се пенсионира като доцент в Духовната академия, а архимандрит Сергий (Язаджиев) е отстранен от нея поради „непригодност”. Патриархът лично и многократно оказва натиск върху духовниците да се откажат от своите позиции, а също така замисля да унищожи „разколническото гнездо” в лицето на Княжевския манастир, около който се групират вярващи християни, желаещи да изповядват православната си вяра в нейната пълнота и чистота. Тези християни получават прозвището „старостилци”, с което ги именуват и до днес. Патриарх Кирил подготвя закриването на манастира и разселването на всички княжевски монахини по две, по три из разни манастири в България. От страна на църковната власт последователно се предприемат репресивни мерки срещу сестрите на Княжевския манастир и срещу съчувстващи на църковната им позиция християни. Отнет е главният манастирски храм „Св. апостол и евангелист Лука”; сестрите са лишени от основната им дейност за препитание – рисуването на икони за нуждите на Синода, отнето е правото им да ![]()
получават дори църковни свещи. Междувременно тези репресии стават известни извън пределите на страната. Руска емигрантска организация изказва готовност да приюти княжевските монахини. Поради опасност да се повдигне обществен въпрос на международно равнище патриарх Кирил отстъпва и разрешава на запретените духовници да служат в обителта при „закрити врати”. Така от 23 септември (н. ст.) 1970 г. службите в Княжевския манастир са възобновени, макар и в катакомбни условия. Патриаршията обаче лишава обителта от всякакви средства. С писмо № 364 от 1 февруари 1969г. Софийската митрополия заявява на монахините “...Връща ви се приложеният бюджет, тъй като във ведомството на Св. Софийска митрополия такъв манастир не съществува.” Поради поредния тласък в развитието на икуменическото движение през 70-те и началото на 80-те години на миналия век, както и поради все по-дълбоката обвързаност на Българската патриаршия с него, ръководството на Княжевския манастир решава, че не е възможно да продължават църковното си общение с епископата на Патриаршията, тъй като това обременява по недопустим начин тяхната съвест – молитвеното поменаване на архиерея на всяко богослужение е израз на пълно единомислие с него по въпросите на вярата (това убягва на една криптоикуменическа част от официалната ни БПЦ, която “с благосовенито” на патриарха служи по юлианския календар).
На 17 май 1983 г. поменаването на българския патриарх и Софийски митрополит Максим е преустановено и с това е прекратено напълно църковното общение с йерархията на Българската патриаршия. Така православните християни изразяват принципна позиция и стремеж да бъде запазена духовната свобода на Църквата от вмешателството на държавните органи – всичко това е в противоречие с основните цели на атеистичния тоталитарен режим да подчини Църквата, да я обезкърви и обезличи духовно, за да може да я използва за целите на своята политика. Поради това богослужебният живот на тази малка църковна общност протича в строги катакомбни условия. В средата на 80-те години на ХХ в. се установяват връзки със Синода на Противостоящите на Гръцката Православна Църква, През 1988 г., при пътуване до Гърция, в манастира „Св. св. Киприан и Юстина” е ръкоположен в йерейски сан Росен Сиромахов, който впоследствие приема монашеско пострижение с името Фотий. До падането на комунистическата диктатура и малко след това той служи тайно в Княжевския манастир, работейки като преподавател в Софийския университет
![]()
Архиерейската хиротония на йеромонах Фотий (Сиромахов) е на 17 януари (н. ст.) 1993 г. от четирима епископи от Синода на Противостоящите с участието на архиерей и от Румънската Православна Старостилна Църква. Възглавената от епископ Фотий църковна общност е самоуправляваща се, както това изрично се посочва в документ, издаден от Синода на Противостоящите. В частност в него се изтъква: „… Нашият Свети Синод на Противостоящите смята българските традиционалисти за Църква-сестра, с която общуваме във вярата и тайнствата без никакво административно подчинение и зависимост, точно така както общуваме с Румънската Православна Старостилна Църква и с Руската Православна Църква зад граница.” ТАКА ОФИЦИАЛНО Е СЪЗДАДЕНА И ПОЛУЧАВА СВОЯ ЕПИСКОП ИСТНСКАТА БЪЛГАРСКА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА – СТАРОСТИЛНАТА. Тя е в съборно общение с останалите старостилни православни църкви, УСТОЯЛИ ПО БОЖИЯТА ВОЛЯ И ОБЕЩАНИЕ НА ВСЯКАКВИ БОГОБОРЧЕСКИ ВЛАСТИ И ЕРЕТИЧЕСКИ ДОМОГВАНИЯ.
Показателен е факта, че Българската православна старостилна църква вече двадесет години получава отказ от с(ъ)ветската ни държава да бъде регистрирана. В същото това време демо(но)кратичните ни власти признаха документално всякакви богохулни секти и вярвания.
Както вече споменахме, духовниците които се противопоставят на комунистите богоборци, на техните агенти - митрополити и на “икуменическите им стремления” са духовни чада на най – новия Български светия – Серафим Софийски (Соболев) чудотворец. В следващия материал ще ви запознаем с неговото мнение относно новия календар.
МОЖЕ БИ ЕЖЕГОДНОТО СЛИЗАНЕ НА БЛАГОДАТНИЯ ОГЪН НА ВЕЛИКДЕН, ПОЯВАТА НА БЛАГОДАТНИЯ ОБЛАК НА ПЛАНИНАТА ТАВОР НА ПРЕОБРАЖЕНИЕ, ОБРЪЩАНЕТО НА ТЕЧЕНИЕТО НА РЕКА ЙОРДАН НА БОГОЯВЛЕНИЕ И РАЗПУКВАНЕТО НА ВЪРБИТЕ В РУСИЯ НА ВЪВЕДЕНИЕ БОГОРОДИЧНО, КОИТО СЕ СЛУЧВАТ ПО СТАРИЯ СТИЛ Е ДОСТАТЪЧЕН ОТГОВОР ОТ БОГА!
ПРЕОБРАЖЕНИЯ, ВЪВЕДЕНИЯ НА БОГОРОДИЦА И Т.Н.?! 
На 07.01.2007г. левкийският епископ Павел “освещава” церемонията по основаването в България на върховен съвет 33-та степен към шотландския масонски ритуал. В публикацията относно събитието в официалния сайт на scottish rite of freemasonary изрично е упоменато “Bishop Paul, an important religious leader in Bulgaria and a Master Mason”, тоест епископ Павел е ГЛАВЕН МАСОН НА ЛОЖАТА В БЪЛГАРИЯ (за справка вижте http://204.3.136.66/council/journal/may01/hall.html, в-к Стандарт Брой 7485 Година XXI и статията в православен сайт Достойно ест “ Битието, но не и "житието" на епископ Павел”). На снимката е с представителя на "великия командир" - C.B. Hall.
През 2012г. синода на БПЦ отмени собственото си решение взето 5 години по – рано с което беше обявил за нецърковно награждаването с титла архонт на църковни дарители. Така “митрополитите” “узакониха” и без това вече започналата продажба на “достойнство” и “първенство” на съвременните фарисеи – богатите бизнесмени от масонските ложи в България. Явно и “висшия клир” и неговите дарители масони са забравили думите на Спасителя “А ти кога правиш милостиня, нека лявата ти ръка да не знае, какво прави дясната та милостинята ти да бъде скришом...” (Матей 6:3-4). ( На снимката: награждаването на Бинев от Галактион и кардинал Бърнард Лоу. Преди "церемонията" Лоу бе уволнен от папата след педофилски скандал)
На всички православни миряни и духовници можем да припомним и думите на свети Теодор Студит:
Още по категоричен е учителят на вселената свети Йоан Златоуст:„Възлюбени, много пъти съм ви говорил за 
Православният свят мълчи и пред едно друго беззаконие. В момента в нашата “цивилизована” Европа един Светогорски манастир се намира под обсада. Гръцкото правителство е забранило 
Мелетий Метаксакис е бил масон в Константинополската ложа „ARMONIA” (Хармония) от 1909 г. През 30-те години става член на ложата “Александър Велики” в Александрия. Племенник на известния гръцки политик Елефтерий Венизелос. С негова помощ в 1918 г. заел катедрата на архиепископ Атински. В 1920 г. след поражението на Венизелос на изборите и бягството му от Гърция М. 
1937г. В съветските лагери и затвори са изпълнени множество смъртни присъди над православни епископи, 
06.01.1964г. Вселенският патриарх Атинагор и папа Павел VІ се срещат в Йерусалим и се молят заедно на Св. Гроб.
Май 2002г. 
Света Параскева живяла в края на втория и началото на третия век. Била дъщеря на благочестиви родители, които живеели в Никония, Мала Азия. Родителите нямали други деца. Те с голяма любов възпитавали дъщеря си. Разкривали й истините на християнската вяра. Просвещавали я в Христовия закон.
В НАЧАЛОТО НА МАТЕРИАЛА СПОМЕНАХМЕ, ЧЕ СПАСИТЕЛЕН ПЪТ ИМА, ЗАЩОТО САМ ГОСПОД Е КАЗАЛ ...”
получават дори църковни свещи. Междувременно тези репресии стават известни извън пределите на страната. Руска емигрантска организация изказва готовност да приюти княжевските монахини. Поради опасност да се повдигне обществен въпрос на международно равнище патриарх Кирил отстъпва и разрешава на запретените духовници да служат в обителта 
Архиерейската хиротония на йеромонах Фотий (Сиромахов) е на 17 януари (н. ст.) 1993 г. от четирима епископи от Синода на Противостоящите с участието на архиерей и от Румънската Православна Старостилна Църква. Възглавената от епископ Фотий църковна общност е самоуправляваща се, както това изрично се посочва в документ, издаден от Синода на Противостоящите. В частност в него се изтъква: „… Нашият Свети Синод на Противостоящите смята българските традиционалисти за Църква-сестра, с която общуваме във вярата и тайнствата без никакво административно подчинение и зависимост, точно така както общуваме с Румънската Православна Старостилна Църква и с 
Към числото на тези избраници принадлежал и преподобният наш отец Спиридон. Този блажен произхождал от някакво село; той не бил обучен в книжните науки, не бил силен в словото, но бил велик със своя духовен разум и с богоугодните си дела. Имайки в сърцето си страх Господен - начало на всяка премъдрост, той дошъл в Печерския манастир и започнал да води суров монашески живот. Не знаейки да чете и да пише, започнал да се учи на книжното изкуство, макар че вече не бил млад на години. Той твърдо изучил всичките боговдъхновени Давидови псалми и ги знаел наизуст.
Този блажен Спиридон имал един съучастник в трудовете, брат на име Никодим; той във всичко бил единомислен със свети Спиридон. Подобно на него свети Никодим също ревностно се молел и разделял с него телесните трудове.
След тези думи духовният му отец го благослови и стана невидим. Той стана като от сън, с радост направи всичко, което му заповяда: причасти се с пречистите Тяло и Кръв на Господа Иисуса Христа и хвана пътя с други благочестиви хора за атонската Света Гора. Като пристигна там и обиколи всички манастири, остана в 
Когато преподобният стана на 55 години и наближи манастирският храмов празник Гергьовден, той отиде в пещерата на свети Козма и там прекара в бдение, стоейки цяла нощ на крака. На разсъмване сутринта изпадна в унес и видя градове и села и много овци, които нямат пастир. И ето, приближи се до него един светло облечен войник, който държеше в ръцете си пастирски жезъл, и му рече:
Преди да запознаем читателите с основните проблеми свързани с въвеждането на “поправения” юлиански календар в богослужението на официалната ни православна църква ще кажем, че спасителен път има, защото сам Господ е казал ...”ще съградя църквата Си, и портите адови няма да й надделеят"... (Мат. 16:18). За алтернативата на цялото това безумие, което се случва около нас, ще поговорим в края на материала.
Свети Николай Планас (1851-1932) до края на живота си продължил да служи по стар стил. Този Божий угодник ясно показал своето отрицателно отношение към беззаконната календарна реформа [1]. Той не проявил „послушание“ към местното църковно началство в онова, което е противно на преданията на светите Отци, а станал изобличител на това беззаконие. Св. Николай бил този свещеник, който отслужил водосвет и благословил създаденото след смяната на календара в Гърция (1924 г.) „Общество на православните“, което започнало борбата в защита на светоотеческия календар в Гърция. След тази служба той казал: „Всичко, каквото и да би било установено неканонично, ще падне“. Той служел по православния светоотечески календар до кончината си през 1932 г. [2]
Най – големият съвременен чудотворец Свети Йоан Шанхайски (Максимович) (1896-1966) [3] бил твърд противник на икуменизма и на другите съвременни отстъпления от Православието. 
Свети Николай (Велимирович), епископ Жички (1880-1956), многократно е писал и се е изказвал против икуменизма и новия календар[7]. Той имал крайно отрицателно отношение и към Мелетиевия конгрес от 1923 г. Сърбите по това време се въздържали от молитвено общение с новостилците, считайки ги по същество за схизматици[8].
Старецът Архимандрит Филотей (Зервакос) (1884-1980) - бил благодатен подвижник, известен в цяла Гърция с множеството си чудеса и духовни дарования, между които и дара на 
Изключително важно е и едно мнение изказано много преди нашите времена, но актуално най – вече днес. То е на “УЧИТЕЛЯ НА ВСЕЛЕНАТА” – 
Първата - висшата и най-близката до Пресветата Троица йерархия - съставят серафимите, херувимите и престолите. 
Свети мъченик Мина бил египтянин. Той изповядвал християнската вяра и служил във войската, разположена в Котуанската област, под началството на военачалника Фирмилиан. По това време в Рим царували заедно двамата нечестиви царе Диоклетиан и Максимиан
- Да, наистина бях воин и служех в този град, но като видях нечестието на хората, прелъстени от бесовете и покланящи се на идолите, а не на Истинския Бог, оставих воинската служба и напуснах града, за да не бъда участник в беззаконието и гибелта на тези хора. До днес се скитах в пустинята, като избягвах да общувам с нечестивите и враговете на моя Бог. Но като чух, че сте устроили нечестив празник, пламнах от ревност по моя Бог и дойдох да изоблича вашата слепота и да ви проповядвам Единия Истински Бог, Който е създал със словото Си небето и земята и владее Вселената.