Защо българите не са кръстени ?!

Естествено е врагът на човешкия род – дяволът, всячески да пречи на хората да се спасяват, в т. ч. и като обезличават, обезсмислят и омаловажават св. Тайнства...

От написаното в книгата читателят ясно разбира, че св.Кръщение, днес често превръщано в обряд и ритуал, отново за него става св. Тайнство, без което няма спасение за душите ни.

С настоящата книжка, чрез древните патриарси, писатели и свв. Отци, пожелаваме на всеки роден на земята да се роди и свише.

(Ето какво казват старите патриарси на Светата ни Църква по въпроса за „кръщенето” с поръсване, като се позовават на светите отци – бележка будител).

Тази книжка е издадена с благословението на светейшия Вселенски Патриарх господин – господин Кирил V. Константинопол, лето спасително 1756, първи март.

Енциклика (Съборно решение) на Светата Христова Църква относно кръщението на западните християни (издадено 1755 – 56 г.)

„…ако някой се не роди от вода и Дух, не може да влезе в царството Божие” (Иоан3:5). С първото раждане човек започва своето смъртно съществуване. Затова било нужно и дори наложително, да бъде намерен мистичен начин и за друго раждане, което не започва, нито завършва в тлението и посредством което ние бихме могли да се уподобим на Началника на нашето спасение Иисус Христос. При Кръщението водата в купела мистично заменя майчината утроба и в нея намира (духовно) раждане родения, (по думите на св. Иоан Златоуст). Духът, Който слиза във водата извършва, онова което върши Бог,

когато създава ембриона. И както Спасителят на третия ден след полагането в гроба отново се върнал към живот, така и вярващите, спускайки се под водата (вместо под земята), чрез трикратното потапяне изобразяват в себе си тридневната слава на Възкресението. Осветената чрез слизането на Всесветия Дух видима вода освещава тялото, а душата получава освещение от Духа, Който е невидим...

А по друг начин кръстените вместо очистване и осиновление стават нечисти синове на тъмнината...

Следвайки нашия Господ Иисус Христос, Който заповяда на Своите ученици да кръщават: „во Имя Отца, и Сына и Святаго Духа” (Мат. 28:19); подражаваме и на светите и божествени Апостоли, които са ни заповядали (50-то Апостолско правило – б.р.) да кръщаваме идващия с три потапяния и издигания, като при всяко потапяне произнасяме едно от имената на Пресветата Троица;..

Придържаме се към решенията на Втория и Шестия свети Вселенски Събори, които ни заповядват да приемаме като некръстени онези, които искат да приемат Православието, но не са били кръстени с трикратно потапяне и издигане, като при всяко потапяне да е било призовано едно от божествените Лица, а са били кръстени по някакъв друг начин (7-мо Правило на ІІ Вс. Събор и 95-то на VІ Вс. Събор)...

В спасителното лето 1755,

† Кирил, по Божията милост Архиепископ на Константино-

пол и Новия Рим и Патриарх Вселенски

† Матей, по Божията милост Папа и Патриарх на Великия

Град Александрия и Вселенски Съдия

† Партений, по Божията милост Патриарх на Св. Град Йерусалим и на цяла Палестина

Това Определение е публикувано за първи път през

1756 г. в книгата «Ραντισμού Στηλίτευσις» („Изобличение на

поръсването”), стр. 163 – 166.

(по споменатия „друг начин” на западните еретици днес се поръсват и попличкват всички наши новостилни разколници, тоест те не са кръстени. Да не говорим, че тайнството е допълнително и ЦЕЛЕНАСОЧЕНО опорочено чрез съкращаване на запретителните за демоните молитви и с обявените за него тарифи – също като фарисеите, направили бизнес с жертвени животни в древния израил и разпнали изобличилия ги наш Спасител. Ще повторим отново: „А по друг начин кръстените вместо очистване и осиновление стават нечисти синове на тъмнината...” Благодарение на комунистическите агенти „митрополити”, които са вече масони и чакат антихристкия събор през 2016, целият ни народ стои сега некръстен и бавно загива без Божия помощ – б. буд.).

... самата дума, че „кръщение” (гр. – Βάπτισμα /вáптизма/) означава потапяне, а не поръсване, според което латинците (разбирай и нашите римокалендарни разколници б. буд.) се оказват некръстени...

... смисъла на Христовото кръщение,.. означава тридневното погребение и Възкресение на Господа... Това изповядва Светата Църква за Светото Тайнство Кръщение и затова разпорежда задължително трите пълни потапяния при неговото извършване.

В ранния период на църквата тайнството се извършвало свободно в пълноводни източници, а след това в свети купел (къпалня). Този начин на изпълнение на тайнствовто е

бил спазван не само в Източната Църква, но и в древната Западна...

... днешните латинци (и новостилци – б. буд.) с нововъведението си са загубили, както смисъла и значението на самата дума, така и смисъла на светото тайнство... западните сами не спазват своята древна традиция.

... От тази книжка читателят може до научи каква точно е разликата между Христовото Кръщение и поръсването на латинците, а също разликите в другите тайнства. Колко се отдалечават те от онова, което ни е предадено от Самия Бог, нашият Господ Иисус Христос.

„Икономи ята не трябва да се превръща в беззаконие”(Св. Иоан Златоуст - 46 Ап. пр., ерминия, бел. 1, Пидалион, стр.58).

... Самият Иисус Христос в десетата глава на евангелието от Марка нарича погребението си кръщение казвайки на заведеевите синове: „Можете ли да пиете чашата, която Аз пия, и да се кръстите с кръщението, с което Аз се кръщавам?” (Марк. 10:38) и също: „… чашата, която Аз пия, ще пиете, и с кръщението, с което Аз се кръщавам, ще се кръстите” (Марк. 10:39). Тук нашият Господ с чашата загатва мъченическата Си смърт, а с кръщението – Своето погребение, както Той самият го разяснява преди страданията Си и иска в този смисъл да разбираме християнското кръщение и ние, че потапяйки се във водата, се съпогребваме с Христа, а възнасяйки се или излизайки от нея, съвъзкръсваме заедно с Него...

В шеста глава в посланието си до Римляни св. ап. Павел ясно показва смъртта и погребението на Господа в тайнството на кръщението пишейки: „Ние, които сме умрели за

греха, как ще живеем още в него? Или не знаете, че всички ние, които се кръстихме в Христа Иисуса, в Неговата смърт се кръстихме? И тъй, ние се погребахме с Него чрез кръщението в смъртта, та, както Христос възкръсна от мъртвите чрез славата на Отца, тъй и ние да ходим в обновен живот.” (Рим. 6:2-4)...

Апостолът продължава, завършвайки мистичното обяснение на кръщението: „като знаем това, че ветхият наш човек е разпнат с Него, за да бъде унищожено греховното

тяло, та да не бъдем вече роби на греха; защото, който е умрял, той се е освободил от грях. Ако пък сме умрели с Христа, вярваме, че и ще живеем с Него, знаейки, че Христос, веднъж възкръснал от мъртвите, вече не умира: смъртта няма вече власт над Него. Колкото до това, че Той умря, умря веднъж за греха; а колкото до това, че живее, живее за Бога. Тъй и вие считайте себе си мъртви за греха, обаче живи за Бога в Христа Иисуса, нашия Господ. И тъй, грехът да не царува в смъртното ви тяло, за да му се не покорявате в телесните похоти; и не предоставяйте членовете си на греха за оръдия на неправдата, а предоставете себе си Богу като оживели от мъртвите...”

(Рим. 6:6-13).

Във втора глава от посланието си до Колосяни, пише: „в Него сте и обрязани чрез неръкотворно обрязване, като съблякохте греховното тяло на плътта, чрез обрязването Христово, като се погребахте с Него в кръщението, в което и възкръснахте заедно с Него чрез вяра в силата на Бога” (Колос. 2:11).

… св. Съборна и Апостолска Църква, заради тридневното погребение и възкресението на нашия Спасител, благословено ни е предала това, както е и приела – да се извършва празникът на св. Кръщение на Велика събота, когато и Тялото на Христа се намира още в гроба. Възкръсналият Христос и съвъзкръсналите заедно с Него новоосветени споделят светлия празник. Или по-точно, трябва да кажем, че по-голямата част от службата е посветена на новокръстените… „Вчера спогребохся Тебе Христе” (3 песен от Пасхалния канон) и други… Христос, Апостолите и Съборната Църква установили делото на светото Кръщение като тайнство, което изявява погребението и Възкресението на Господа и заедно с това съпогребването и съвъзкръсването на новоосветените в Христа…

Съборите, Апостолското предание, правилата на Апостолите и предадените чрез св. Климент апостолски заповеди, и почти всички знаменити отци на Църквата: Дионисий Ареопагит, Василий Велики, Иоан Златоуст, Григорий Нисийски, Кирил Йерусалимски, Атанасий, Августин, Амвросий потвърждават Православната догма относно Кръщението, учейки, че кръщаваните са длъжни да слизат във водата и да се съпогребват в нея, изобразявайки чрез потапянето погребението на Господа. Отците настояват да се извършват и трите потапяния и издигания от водата, като символ и подобие на тридневното погребение и възкресение на Господа.

Второ поучително слово на св. Кирил Иерусалимски за светото Кръщение и четене от посланието към Римляни:

„Веднага като влязохте и съблякохте хитона си (връхната дреха) – това е образ (икона) на снемане на ветхия човек, заедно с греховните му дела. По този начин и ние подражаваме на Христа, Който, разсъблечен на Кръста, победи с дръзновение началствата и властите на мрака чрез дървото на Кръста. Понеже в нашите членове се бяха загнездили вражеските бесовски сили, не можехме вече да носим този овехтял хитон…

Като се съблякохте, бяхте помазани от главата до петите с елей, осветен по време на заклинателните молитви. С това станахте съпричастни на плодоносната маслина, която е Иисус Христос… Както вдухването от свещеника с призоваване на Божието име, като силен огън гори и изгонва демоните, така и осветеният елей, с молитвеното призоваване на Бога, придобива такава сила, че не само изгаря следите от нашите грехове и ставаме чисти, но и

прогонва от нас всички невидими сили на лукавия…

След това бяхте отведени при купела, както Христос от Кръста в гроба. И беше попитан всеки един от вас дали вярва в името на Отца и Сина и Св. Дух. След като направихте това спасително изповедание, бяхте потопени три пъти във водата и след всяко потапяне се издигахте от нея. С това символично станахте съпричастни на тридневното Христово погребение. Както нашият Спасител три дни и три нощи беше в утробата на земята, така и вие при първото издигане уподобихте първия ден на Христа в земята, а с потапянето - нощта…

О, странно и предивно чудо! Не умираме наистина, нито биваме погребвани в действителност, нито наистина разпнати, възкръснахме. Така ставаме съпричастни образно, но спасението е истинско. Христос наистина бе разпнат на Кръста, бе погребан и възкръсна, и всичко това подари на нас. По този начин, ставайки съпричастни, чрез подражание на Неговите страдания, наистина се удостояваме със спасението си.

О, безкрайно човеколюбие! Христос прие на непорочните Си ръце и нозе гвоздеите и чрез страданията Си ни дари спасението ни. Нека никой да не приема Кръщението само като средство за опрощаване на греховете, защото то е и дар на осиновяване. Не е както кръщението на св. Иоан Предтеча, което даваше само опрощение на греховете, но трябва точно да знаем, че Христовото Кръщение дава както очистване на греховете и дара на Светия Дух, така също е и образ на Христовите страдания.

Затова и св. ап. Павел извисява глас: „или не знаете, че всички ние, които се кръстихме в Христа Иисуса, в Неговата смърт се кръстихме? И тъй, ние се погребахме с Него чрез кръщението в смъртта” (Римл.6:3)… „ако бяхме присадени, чрез подобието на Неговата смърт, то ще бъдем (наследници) и на Неговото Възкресение“ (Римл. 6:5 по Църк. слав. прев.)...

След като приехте това учение, много ви моля да го съхранявате добре в паметта си, за да мога и аз недостойният да казвам за вас: „Похвалявам ви, братя, че ме помните за всичко и държите преданията тъй, както съм ви ги предал“ (1 Коринт. 11:2). Силен е Бог, Който ще ви изведе от мъртвите живи, да ви даде силата да ходите в обновения живот...”

Подобно на това пише и блажени Теодорит в сборника „За св. Догмати“ в главата за кръщението.

Това, че при Светото Кръщение трите пълни потапяния са задължителни в Съборната Църква, е видно от правилата на свв. Вселенски събори и творенията на всички свв. Отци...

Достатъчно е да цитираме седмото правило на ІІ Вселенски Събор, който бе

първият от свиканите в Константинопол, което гласи:

Правило 7 12

„Ония, които от еретици се присъединяват към православието и към броя на спасяваните, приемаме по следния начин и обичай: ариани, македониани, саватиани, новатиани, именуващи себе си чисти и най-добри, четиринадесет дневници или тетрадити, и аполинариани, след като заявят писмено и прокълнат всяка ерес, която учи не така, както учи светата Божия Вселенска и Апостолска Църква, приемаме чрез запечатване, т. е. като помазваме със свето миро отначало челото, после очите, ноздрите, устата и ушите и помазвайки ги, произнасяме: „печат дара Духа Светаго”.

Евномиани пък, които чрез еднократно потапяне се кръщават, монтанисти, именувани тук фриги, и савелиани, които проповядват сино-отечество и вършат и други нетърпимости, и всички други еретици (защото тук има много такива, които най-вече изхождат от Галатската област) – всички, които от тях желаят да се присъединят към православието, приемаме като езичници (1) : в първия ден ги приемаме като християни, във втория – оглашени, после в третия ги заклиняме с трикратно духване в лицето и ушите, и по такъв начин ги оглашаваме и ги караме да остават в църквата и да слушат светото Писание; и след това вече ги кръщаваме (2) .”

(1 Тълкувайки канона на това място св. Никодим Светогорец добавя: т. е. като съвършено некръстени (защото те или въобще не са били кръстени или са били кръстени, но неправилно, т.е. не както кръщават православните, заради което въобще не могат да бъдат считани за кръстени).” (Пидалион, стр. 164)

2 „Този канон изисква непременно и задължително да бъдат кръщавани и латин-

ците като некръстени, защото ако ония, които имали едно потапяне били кръщавани, колко повече онези, които са без нито едно потапяне (както и съвременните ни римокалендарни еретици-новостилци - б. буд)?

... Добре е обаче да добавим за по-голяма яснота, че както този Събор е решил Но-

ватианите да бъдат приемани чрез миропомазване, защото нямат миропомазване,

така Съборът на Източно – православните приема латинците чрез кръщение, за-

щото са некръстени (както и новостилците - б. буд). Виж последната бележка към 95-то правило на Шести Вс. Събор, за да се разбере, че латинците сами трябва да настояват да бъдат кръстени, а не да бъдат подтиквани за това от други.” (Пидалион, стр. 164, бел.(5)).

Трябва да се отбележи, че Съборната Църква на Вселенския Събор, като приема кръщението на арианите, македонианите и други еретици, отхвърлила това на евномияните, защото то се извършвало чрез едно потапяне. Относно кръщението Църквата взима под внимание единствено дали еретиците кръщават правилно, а не техните ереси и хули...

Виждаме нашият Господ пръв от всички да се кръщава в река Иордан и разсъждавам, че като се кръсти Иисус: „излезе из водата“ (Мат. 3:16) и „Иисус… се кръсти от Иоана в Иордан. И когато излизаше от водата…“ (Марк 1:9-10). И тъй, ако Иисус е излязъл

от водата, ясно е че е и влезъл в нея. И чрез потапяния във водата на р. Иордан се е кръстил, а не чрез безсмислено поръсване.

Св. Иоан Предтеча извършвал в р. Иордан обикновеното покайно кръщение, с което се е кръстил и самият наш Господ. „Иоан кръщаваше в Енон… защото там имаше много води“ (Иоан 3:23). Тук възниква въпрос, защо са били нужни на Иоана много води, като и малко вода е достатъчна за поръсването?..

всички наши тайнства са веществени и осезаеми, но изразяват неща невидими и духовни.

Веществени и осезаеми в тайнствата са елеят, водата, хлябът, виното, ароматите, ръцете на епископа и презвитера, а също така и самите молитви, благословението и призоваването на Божието име. Ако всичко това го счетеш за излишно, оставаш на практика без тайнства...

След време кръщението започнало да се извършва в светия купел (гръцки – κολυμβήθρα /колимви́тра/ от глагола плувам - колимвó)... Метафорично е това име, защото, както ка-

захме, древните християни се кръщавали в реки, езера, морета, в извори и подобни водоеми, в които може да се плува...

... при установяването на Светата Евхаристия Господ не е казал „вземете,

яжте и си наситете”, нито е казал: „пийте, докато се напиете”... За Кръщението обаче е казал кръстих ви във вода (Марк 1:8 по Църк. слав. текст.) (в българския превод е написано „с“ вода. В църк. сл. е „крестиiх вь водою“, а на гр. „ἐν ὕδατι“ – във вода). Следователно не е достатъчно човек само да докосне водата, но е длъжен да се потопи (в гр. текст – „Να βουτηχθή, να βαπτισθή και σχεδών να κολυμβήση” – /на вутихти́, на ваптисти ке схедóн на колимви́си/) изцяло в купела...

В осма глава на Деяния Апостолски св. ап. Филип кръщава евнуха... желаейки той да се кръсти съгласно проповедта на св. ап. Филип, водата в меховете, които носел, била недостатъчна за целта, но била необходима вода, в която той да се потопи. „И както си вървяха по пътя, стигнаха до една вода; и скопецът рече: ето вода; какво ми пречи да се кръстя?... И заповяда да спрат колесницата; па слязоха двамата във водата, Филип и скопецът; и кръсти го. Когато пък излязоха из водата...” (Деян. 8:36-39). Виждаш ли, че и двамата са влезли във водата, после пак излезли от нея?

Св. мчк. Юстин Философ, за когото преданието казва, че заварил св. ев. Иоан Богослов жив, пише в апологетиката си към Цезар Антонин, че тогавашните християни учейки и огласявайки езичниците, завеждали повярвалите на място, където имало много води и там ги кръщавали, тоест кръщавали ги в извор, река или езеро...

Нека видим по какъв начин е кръщавала Църквата на древния Рим, приблизително в 800 г. след Христа, по времето на Алкуин, ученик на Юда, наречен (Венерабилиус) Благоговеен... Същият Алкуин, взимайки от „Ритуале” (Типикон) или от Требника на Рим, пише следното в книгата си (в главата за църковните служби), и по-точно в указанията за Велика Събота, когато се извършвало тайнството Кръщение:

„След извършването на кръщението архиереят излиза от извора и отива в олтара, където е поставен трон или където пожелае на друго място в храма и седнал изчаква след обличането на децата да ги утвърди, тоест да ги помаже със св. Миро. После има грижата да се разпореди да не приемат изобщо храна и да не бъдат кърмени след Кръщението, освен ако е крайно необходимо, докато се причастят със св. Христови Тайни”.

Виждаш ли какво е било учението на тези мъдри мъже за Светото Кръщение?

Не мога да не спомена и свещения Павлин, епископ Нолански, който бил връстник и близък на свети Амвросий Медиолански. В писмо към своя брат Севир, в стихотворна форма, Павлин пише следното: „Изпълнявайки божествените заповеди, свещеникът води към свещения извор малките деца...”

Всички християнски народи, православни и инославни, източни, северни и южни, а също коптите, добави и древните западни християни, се кръщавали и кръщават с три потапяния, а само днешните западни християни не се кръщават така. Ето защо западните остават некръстени съгласно Църковната практика... (както и подобните им съвременни римокалендарни еретици-новостилци - б. буд).

Толкова блестящо и ясно е доказателството за истинското християнско кръщение, че виждайки и осъзнавайки това латинците, са напълно безпомощни да обосноват своето лъжекръщение и прибягват до безсмислени предположения и огромни лъжи... казват, че свети апостол Петър в един ден кръстил три хиляди души. От това правят заключение, че ги е кръстил именно чрез поръсване... Това заключение те правят, позовавайки се на втора глава на Деяния апостолски... Единствено върху това нездраво твърдение се крепи цялата теория на латинското поръсване. За учудване и съжаление е крайната наивност и печално състояние на латинците (и на съучастниците в тяхната ерес наши новостилци – б. буд.), защото в текста: Първо Свещеният историк евангелист Лука нищо не споменава за поръсване, а единствено, че те са се кръстили (на гр. – ἐβαπτίσθησαν – /евапти́стисан /). Какво означава „кръстили” вече обяснихме изчерпателно. Второ: Св. апостол Лука казва, че онези, които с радост приели словото, са се кръстили, но не казва, че в същия ден са се кръстили. Присъединили са се към Църквата в онзи ден близо три хиляди души, но откъде се вижда, че в същия ден са се кръстили всички, които са повярвали тогава? Къде е доказателството? Трето: Не казва, че св. ап. Петър ги е кръстил, а само че са се кръстили. От кого обаче са били кръстени? Явно е, че от присъстващите дванадесет Апостоли и от Седемдесетте. По време на проповедта поучава само св. ап. Петър. Не е било възможно, нито подобава, да говорят всички заедно, но в делото на кръщението са взели участие всички.

(СЛЕДВА ЕДНО МНОГО ТОЧНО ИЗОБЛИЧЕНИЕ НА ЕРЕТИЧЕСКАТА СЪЩНОСТ НА ПАПСКОТО И НОВОСТИЛНО ЛЪЖЕКРЪЩЕНИЕ И КЪДЕ СА НЕГОВИТЕ ЛУКАВИ КОРЕНИ В МИНАЛОТО – б. буд.)

Вместо латинците да клеветят св. ап. Петър за да утвърдят лъжекръщението си, без никакво основание, би трябвало по-добре да кажат истината и да покажат и да докарат

първите създатели и началници на своето тъй наречено кръщение, които са евномианите.

Евномианите са древни еретици и са първите, които изобретили това така наречено кръщение. За тях св. Теодорит Кирски (Св. Григорий Нисийски също е написал 12 изобличителни слова срещу ересите на Евномий) , в ІV – то си слово за еретическите друговерия пише за Евномий и Аетий следното: „Същият Евномий промени начина за извършване на Светото Кръщение, който изначално ни е предаден от Господ и от Светите Апостоли и противно на това „узаконил” да не се извършват трите потапяния, нито да се произнася името на Света Троица, а да кръщават веднъж в чест на Христовата смърт. Когато кръщават потапят кръщавания човек до гърдите, докато останалото му тяло сякаш осквернено забраняват да бъде потопено във водата. По тази причина кръщавали в корито. Човекът стоял извън коритото и навеждайки се потапяли веднъж главата му и тялото до гърдите във водата. Понеже се случило някой да си нарани главата, удряйки се в коритото, измислили друг вид кръщение. Поставяли човека легнал върху някаква висока основа, така че главата му да виси навън и я поливали с вода без да се мокри никоя друга част от тялото. Някои от тях изобретили и друг начин за кръщаване. Изработили много дълга лента с която увивали тялото на човека от гърдите до ноктите на краката, след което изливали водата върху главата му. Това ни бе разказано от онези, които се отрекоха от тяхната ерес и се присъединиха към сложесното стадо на нашият Спасител и Бог (Христовото стадо на верните овце)”.

Както се вижда, латинците са приели своето лъжекръщение от Евномияните, по същия начин така и останалите свои нововъведения и ереси са заимствали от други еретици (Почти всички древни свв. Отци са писали по този въпрос. Това в по-ново време е

направено, например, от св. Филарет Московски, който във Фундаменталния си труд,

цитиран по-горе, „Съборное изложение 1621 года о крещении латынь“, изброява

почти всички първоизточници на латинските ереси.)

(ОТ ЛАТИНИТЕ ПЪК СА ГИ ПРИЕЛИ НАШИТЕ РОДНИ СЪВРЕМЕННИ ЕРЕТИЦИ НОВОСТИЛЦИ, ПОД „ВЕЩОТО” РЪКОВОДСТВО НА БОГОБОРЦИТЕ - КОМУНИСТИ – БЕЗНЕСМЕНИ - МАСОНИ „МИТРОПОЛИТИ” И „ПАТРИАРХ”, КОИТО СА ОСТАВИЛИ ЦЕЛЕНАСОЧЕНО „ПАСТВОТО” СИ НЕКРЪСТЕНО . СРЕД САТАНИНСКИТЕ ИМ МЕРЗОСТИ Е И Т.НАР. НОВ КАЛЕНДАР, КОЙТО СЪЩО СЕ КОРЕНИ В ДРЕВНА ЕРЕС– б. буд.).

... първото и главно значение на Св. Кръщение е спогребването и свъзкръсването

заедно с Христа, следващото значение е възраждането и обновлението, баня и осиновление, одежда на нетление и освещаване и др. Никое от изброените значения не може да е предназначено само за някоя част от тялото, но всички са предназначени за цялото тяло на човека. Както тялото е едно, а има много членове, така и те образуват едно тяло, както е и в Христа. Както казва Апостолът: „Защото чрез един Дух всички сме кръстени в едно тяло... Защото и тялото не се състои от един член, а от много“ (1 Кор. 12:13-14).

Видно е, че латинското кръщение е приумица на еретици, които смятат, че кръщението, извършено само на един орган от тялото, се предава върху цялото тяло (гр. – συνεκδοχικό βάπτισμα /синекдохикó вáптизма/ – в случая според значението на думата обливайки главата, считали, че е кръстено цялото тяло). Първото подобно кръщение е извършил Евномий, но Съборната Православна Църква никога не го е признавала за кръщение. Поради това Източно-православната Църква винаги е кръщавала идващите в Православието латинци (така прави и сега, както с латинците, така и с новостилните еретици. Къде го прави можете да намерите - ТУК б. буд.).

Латинците може би имат за оправдание едноличната тирания на римския папа, под която са принудени да робуват... Но какво оправдание могат да имат латинските разклонения в различни места по света, където са свободни, каквито са, например, лютераните

и калвинистите? Затова те са достойни за съжаление и ирония. Лютераните се гордеят и превъзнасят, наричайки се Евангелисти, защото уж живеели и вярвали според Еванге-

лието. Калвинистите пък приели наименованието реформатори, защото се „били преобразили“, а вярата си променили „към по-добро“... В действителност сега не можеш да намериш и у едните, и у другите нищо евангелско или наистина преобразено, освен голи фрази и нагло самохвалство. При останалите „преобразени“ протестанти, нещата вървят дори още по-лошо. Следователно и тези две групи взети заедно, със своите учители латинците, се явяват некръстени...

Иоан кръщавал само във вода. Христос не премахва водата, а кръщава с вода и Дух Свети. Това имал предвид св. апостол Павел в деветнадесета глава на Деянията, когато питал учениците в Ефес: „като повярвахте, приехте ли Светаго Духа? А те му отговориха: нито сме и чули, дали има Дух Светий. Той им рече: а в какво се кръстихте? Те отговориха: в Иоановото кръщение. Павел каза: Иоан кръщава с покайно кръщение, казвайки на народа да вярва в Оногова, Който иде след него, сиреч, в Христа Иисуса. Като чуха това, те се кръстиха в името на Господа Иисуса. И когато Павел възложи на тях ръце, слезе върху им Дух Свети, и те почнаха да говорят на разни езици и да пророчествуват.” (Деян. 19:2-6)

От това става ясно, че ние не се кръщаваме с кръщението, с което се е кръстил Христос в Иордан, а с кръщението, с което се е кръстил на Голгота, в новия гроб, предоставен Му от Иосиф Ариматейски. Тази е причината, заради която Църквата не е приела да чества празника на кръщението в навечерието на Богоявление, когато Христос се е кръстил в Иордан, а на Велика Събота, когато приел кръщението, т. е. бе погребан в гроба на Голгота. По отношение на самото действие на кръщението обаче, наистина имаме като пример формата на кръщението в Иордан…

Почти всички народи: гърци, евреи, араби и сегашните мохамедани, и всички древни християни, имали и имат ритуал, подобен на кръщение, който се извършва чрез три потапяния. Обаче смисълът, който влагат в него, е различен… Достатъчно е да знаем, че са използвали и използват кръщението като свещен ритуал в своето вероизповедание.

Открояващо се преди Евангелското Кръщение е това на Предтеча, което се извършвало, както казахме, за опрощение на греховете, тъй като е било покайно Кръщение. Това

кръщение било преустановено веднага след Евангелската проповед, в деня на Петдесетница, когато е основана Светата Христова Съборна и Апостолска Църква. В този ден бил преустановен и Мойсеевият Закон и всичко свързано със Закона, заедно с Храма и Свещенството по чина Ааронов. С преминаването на Свещенството (към новозаветно – бел. прев.), бива сменен и Закона, и влиза в сила Евангелието на Благодатта на Истината чрез Иисус Христос…

всеки народ и вероизповедание под свещено кръщение подразбира трикратното потапяне. Друго, различно от това, не са считали за кръщение. Според св. апостол Павел

предобраз на християнското кръщение са облакът, който засенчил древните евреи и Червено море, през което те преминали, както пише в десета глава на първото послание към Коринтяни: „… бащите ни всички под облака бяха и всички през морето минаха… и всички в Моисея се кръстиха в облака и в морето;” (1 Кор. 10:1-2)…

Предобраз също на нашето кръщение бил и Потопът, както казва св. апостол Петър в трета глава на първото си послание: „… в дните на Ноя, при строението на ковчега,

в който малцина, сиреч осем души, се избавиха от водата… образът на тая вода кръщението (което не е отмахване плътската нечистота, а обещаване Богу добра съвест) спасява сега и нас чрез възкресението на Иисуса Христа,” (1 Петр. 3:20-21).

… Господ завещал… Кръщението. Понеже то било обряд у всички народи, това Той превърнал в тайнство в християнството. Следователно веднъж установено от Него, по същия начин трябва да се извършва винаги и сега от всички християни.

Трикратно потапяне и издигане – това е основното

изискване за християнското кръщение…(и) изразява следното:

А) Тридневното погребение на Господа.

Б) Трите лица (ипостаси) на Света Троица, в чието Име

се кръщаваме.

В) Непрекъснатото предание на Апостолската Църква.

Г) Обичаят на всички християнски народи да кръщават

чрез три потапяния.

Отбележи, че кръщението изисква винаги, навсякъде и от всички потапяне, а не поръсване или помазване с вода по челото. Това е явно нарушение и изопачаване на тайнството.

(За друго чудо и древна традиция в Италия за св. Кръщение четем: „В стръмните

планини и сред гъсти гори има едно твърде скромно имение, наречено Мелтинас. Там е построена с прост труд една малка църква. В тамошната кръщелня (баптистерий) през свещената пасхална нощ, по време на кръщаването, при все че няма никакви тръби и водопроводи, нито изобщо наблизо вода, купелът се напълва от само

себе си, и след като малцината присъствуващи бъдат осветени (т.е. кръстени), водата, както е дошла, така се оттегля. Тогава, прочее, както казахме, при блажения папа Зосима, когато сред западните се била явила вече заблудата (т.е. грешката при изчисляване деня на Пасхата), през пасхалната нощ, след изчитането на обичайните четива (паримиите), макар че презвитерът по обичая се осведомил за часа на кръщението, обаче тъй като водата не се явявала до сутринта, то ония, които трябвало да бъдат кръстени, разотишли се неосветени (т.е. некръстени). Но, за да съкратя разказа си, ще кажа, че през нощта срещу Пасхата, на 22 април, купелът се напълнил с вода в съответния час. Чрез това очевидно чудо било доказано, че грешката била на страната на западните“ (Migne Patrologia Latina, t.58, col. 608-609).

(ЧУДОТО ЯВНО ПОКАЗВА, КОЙ КАЛЕНДАР И КОЕ КРЪЩЕНИЕ СА УГОДНИ БОГУ. ТЕХНИЯ ИЗВРАТЕН И АНТИБОЖЕСТВЕН КАЛЕНДАР ВЕЧЕ Е ПРИЕТ ОТ ЧАСТИ ОТ НАШИТЕ НОВОСТИЛЦИ, КАКТО И ТЯХНОТО ЕРЕТИЧЕСКО „КРЪЩЕНИЕ” – б. буд.)...

Светото Кръщение променили толкова много, съкращавайки го,.. че го обезличили напълно

така, така че да не можеш да приемеш нито думите, нито формата на тайнството, нито дори самото му име кръщение. В древност и западните са имали купели (гр. – κολυμβήθρες, baptisterium), в които кръщавали чрез три потапяния. По-късно заради арианите в Испания, които кръщавали с три потапяния, и уж в желанието си да не бъдат в единомислие с еретиците, започнали да кръщават с едно потапяне. Тогава за първи път западните съкратили кръщението. След това сменили потапянето с поливане, както евномиа-

ните и някои други, изливали вода трикратно, а други веднъж върху главата. По-късно изобретили поръсването по челото (което пък било възприето от нашите новостилни еретици и даже преди тях – в схизматичната ни църква – б. буд.). Следователно трудно е да определим кога, от кого и по какъв начин е било изопачено кръщението, затова понякога православните са признавали латинското кръщение, ако е било приемливо. Онези обаче, чието кръщение било неправилно, кръщавали наново, като напълно некръстени.(ТОЕСТ НЕКРЪСТЕНИ СА 99 % ПРОЦЕНТА ОТ НОВОСТИЛНИТЕ ПРАВОСЛАВНИ БЪЛГАРИ, ПОДЛЪГАНИ ОТ ТЪРГАШИТЕ „МИТРОПОЛИТИ” И „СВЕЩЕНИЦИ” ЕРЕТИЦИ б. буд.)...

Латинските ереси, обаче, не са прости, а сложни и заплетени, нямат определен инициатор, а имат множество такива. Числото на инициаторите на папските ереси е почти толкова, колкото са папите заемали престола след вероотстъпника Лъв ІІІ. Латинските ереси не са се появили в едно и също време и затова би трябвало да се свиква Вселенски Събор почти на всеки петдесет години против някоя папска ерес, нещо, което разбира се, е било невъзможно, и всеки който има ум би могъл да го разбере. Още повече след като папата разпрострял тираничната си власт над целия Запад и воювал да я разгърне и над Константинопол, Сирия и Палестина, а от друга страна араби, перси и отомани завладявали епархиите на Византийската империя. Отново ще повторя, че са безразсъдни онези, които празнословят, твърдейки, че Светата Съборна Православна Църква в древността е признала латинското лъжекръщение...

Апостолът казва: „един е Господ, една е вярата, едно е кръщението” и Светата, Апостолска Църква изповядва: „Вярвам … в Едно Кръщение за опрощение на греховете”. След като Кръщението е едно, следователно едно е правилното – на Съборната (Православната) Църква или на Западната (и нейната „сестра” новостилната – б. буд.)?

Тъй като те не са еднакви, защото помежду си нямат никакво сродство и прилика, необходимо е да се избере едно от двете, защото е невъзможно да се изберат и двете.

Нека не твърдят поддръжниците и защитниците на латинското лъжекръщение, че Църквата го е признала. Никога и никъде Църквата не е казала, че е достатъчно вместо потапяне

да се поръсва или намокря челото с малко вода...

(НАПРОТИВ) - Православните кръщавали онези, които идвали от латинската в православната вяра:.. в четвъртия том на латинските вселенски (лъже)събори, издаден в Рим през 1628 г. по нареждане на папа Павел V... в четвъртата глава на догмите на събора пише за „гордостта на гърците към латинците“, следното: „Също така гърците се осмелявали да вършат страшното престъпление да прекръщават онези, които били кръстени от латинци... буквално заповядваме за в бъдеще да не се опитват да вършат нищо подобно.”...

(ТАКА И ДНЕС ОСТАНАЛАТА ИСТИНСКА ПРАВОСЛАВНА ОБЩНОСТ ПРИЕМА С КРЪЩЕНИЕ РАЗКАЯЛИТЕ СЕ, ЛЪЖЕКРЪСТЕНИ, РИМОКАЛЕНДАРЦИ НОВОСТИЛЦИ – б. буд.)

Днес (1756 г.)... стана общоприето почти за всички Западни да не кръщават, а да се подиграват с християнското кръщение. Така че латинците вече не кръщават, а само поругават християнското Кръщение. (също както и премахналите схизмата над тях, приелите техния календар и техните извръщения на кръщението наши новостилци – б. буд.).

Всички ереси, първо са били изказани тук и там, на различни места. Някъде дори били анатемосани, а след много години са свиквани Вселенски събори за тях, които ги осъждали повсеместно. Така еретиците и последователи на Арий, на Несторий, на Евтихий, на монотелитите, на иконоборците и други не са могли да се оправдават, както сега, и да казват: „Църквата ни признаваше толкова години”. (Това важи изцяло и за новостилния разкол, който си е позволил да снеме схизмите над еретически църкви, вкл. римокатолици и монофизити, без те да се откажат от еретическите си заблуди и ОЩЕ ПО – ЛОШО: - да приеме техни еретически мерзости в изменението на тайнствата, поста и богослужението, променяйки Преданието на Светата Църква, с което се поставя под няколко АНАТЕМИ на вселенските събори. На такова осъждане подлежат и всички криптоеретически общности, запазили светоотеческия календар, но признаващи извратените тайнства, йерархията и благодатта в АНАТЕМОСАНИТЕ новостилни „църкви”, както и тези, които ги признават за църкви, докато не бил се свикал нов Вселенски събор – сякаш не важат анатемите на светите отци над всеки променящ Преданието и приемащ еретически, отдавна осъдени мерзости – б.буд).

Някои казват, че св. Марк Ефески е премълчал лъжекръщението на западните... Това е клевета срещу Свети Марк, защото в своето окръжно послание той високогласно говори:

„Два символа, две литургии, две кръщения, нашето – Апостолското, а на Латинците – новаторското”. (как ли ще отговорят на светия Божи човек нашите новостилни новатори ?! – б. буд.)... - Сякаш не са чули никога, че „Иисус Христос е същият вчера, и днес, и вовеки.“ (Евр. 13:8)...

Не са ли извървели древните християни същия път, в много по-тежки времена от днешните? Причина за това е, че те са имали истински пастири, които считали овцете за свои и полагали душата си за тях. Те не са били наемници, на които овцете са чужди и които виждат как вълкът идва към стадото, но не ги е грижа за овцете и бягат защото са наемници. (за съжаление такива наемници са съвременните „духовници” от агентурния „патриархат”, които продават вярата, делото на Спасителя, душите си и КОЕТО Е НАЙ – ЛОШОТО – ДУШИТЕ НА СВОИТЕ МИРЯНИ, за твърдите си заплати, основани на твърдите им тарифи с КОИТО ТЪРГУВАТ ИЗВРАТЕНИ ТАЙНСТВА. – б. буд.)... Неразумни са ... всички онези, които се плашат „… от страх, дето няма страх, защото Бог ще разсипе костите“ (Пс. 52:6) на човекоугодниците.

Западните, които идват да приемат Православието, трябва да бъдат кръщавани и това действие не се нарича прекръщаване. Те се кръщават като съвършено некръстени, а не като неправилно кръстени...

Тяхното (и на латинците и на новостилците – б. буд.) така наречено кръщение е лъжеименно и лъжекръщение:

А) Защото не отговаря на думата и названието на Кръщението (Βάπτισμα).

Б) Защото не отговаря на мистичния и догматичен смисъл на Кръщението, който е спогребване и съвъзкръсване с Христа.

В) Защото Вторият Вселенски Събор заповядва да бъдат прекръщавани онези, които са кръстени с едно потапяне, приемайки, че не са кръстени.

Г) Защото това е изобретение на евномияните, а не е предание на Светата Съборна Църква.

Д) Защото не е в съгласие с примера на Христа, на Апостолите и на древните християни.

Е) Защото премахва светата кръщелна (купел), която е наша Духовна Майка в Христа, която ни прави духовни братя.

Ж) Това лъжекръщение не съответства и на църковната практика на Древната Римска Църква.

З) Латинското (и новостилното – б. буд.) лъжекръщение не удовлетворява никое

от значенията на светото Тайнство Кръщение. Не означава нито погребение, нито възкресение на човека, нито възраждане, нито обновление, нито осиновление или освещение, или пакибитие, или очистване, нито опрощаване на греховете, нито общение със Светия Дух. Всичко това е предназначено за цялото тяло на човека, а не само за челото му, откъдето да се предава на останалото тяло. Тялото не е само

един член, а съставено от много членове в Иисуса Христа.

Амин.

"УСТРОЕНИЕ НА ГРЕХОВНАТА СФЕРА"
КАКВО СТАВА СЛЕД КАТО ЧОВЕК СЕ ОТВЪРНЕ ОТ БОГА

/Св. Теофан Затворник Вишенски/

След като се отвърне от Бога, човек спира вниманието единствено на себе си и поставя себе си за главна цел на своя живот и дейност.
Това вече е и поради факта, че след като е изоставил Бога, за него не съществува нищо по-висше от него самия, и особено поради това, че след като по-рано е получил от Бога всяка пълнота, а сега е опустял от Него, той бърза и се грижи как и с какво да се изпълни. Образувалата се в него чрез отпадането от Бога, пустота непрестанно разпалва незадоволима с нищо, неопределена, но непрестанна жажда.
Човекът е станал бездънна пропаст; с всички сили се мъчи да запълни тази бездна - но не вижда и не чувства напълване.
Поради това през целия си живот той е в пот, труд и големи подвизи, зает е с разнообразни неща, в които очаква да намери утоляване на изгарящата го жажда. Тези неща поглъщат цялото му внимание, цялото му време и цялата му дейност. Те са първото благо, в което той живее със сърцето си. Оттук се разбира защо човек, поставяйки си за изключителна цел себе си, никога не е в себе си,а постоянно е извън, в сътворените или изобретени от суетата неща.
Отпаднал е от Бога, Който е пълнота на всичко; сам е пуст; останало му е като че ли да се разлее по безкрайно разнообразните неща и да живее в тях. Така грешникът жадува, грижи се, суети се за неща извън себе си и извън Бога, за много и разнообразни неща.
Затова характерната черта на греховния живот е, при безгрижие относно спасението, грижа за много неща, многогрижие (Лук. 10:41).
Оттенъците и нюансите на това многогрижие зависят от свойствата на образувалите се в душата пустоти.
Пустотата на ума, забравил за Единия, Който е всичко, ражда грижа за многознаене, разследване,изследвания, любопитство.
Пустотата на волята, лишила се от притежаване на Единия, Който е всичко, ражда желание за много неща, стремеж към притежаване на много неща или притежаване на всичко, така че всичко да бъде в наша воля, в наши ръце: това е любов към притежаването.
Пустотата на сърцето, лишило се от наслаждаването на Единия, Който е всичко, формира жажда за много и разнообразни удоволствия или търсене на онези безбройни предмети, в които очакваме да намерим наслада за вътрешните и външните си сетива. Така грешникът, намирайки се непрестанно в грижи за много знаене, много притежаване и много наслаждаване, се наслаждава, придобива, любопитства. Това е кръговрат, в който той се върти през целия си живот. Любопитството примамва сърцето, очаква да вкуси удоволствие и увлича волята. Че това е така -всеки може да провери сам, като извърши наблюдение над движенията на душата си в продължение поне на един ден.
Грешникът би пребивавал в този кръговрат, ако бъде оставен сам - такава е природата ни, когато се намира под робството на греха. Но този кръговрат се увеличава и усложнява хилядократно поради това, че грешникът не е сам. Съществува цял свят от лица, които само това и правят - любопитстват, наслаждават се, придобиват, които за тази цел са систематизирали всички начини за това, подчинили са ги на закони, поставили са ги като необходимост за всички, принадлежащи към тяхната сфера, които при взаимния съюз, достигайки неизбежно до съприкосновение, се трият един в друг и при това търкане само повдигат на десета,стотна и хилядна степен любопитството, любовта към притежаването и самонаслаждаването, като поставят в тяхното разпалване цялото си щастие, блаженство и живот. Това е суетният свят, чиито занимания, обичаи,правила, връзки, език, увеселения, развлечения, разбирания - всичко, от най-малкото до най-голямото, е пропито от духа на тези три изчадия на многогрижието, за които вече бе казано, и представлява безотрадно крушение на духа на светолюбците. Намирайки се в жив съюз с целия този свят, всеки грешник се оплита в хиляди пъти сплетената му мрежа, омотава се дълбоко, дълбоко в нея, така че и самият той не се вижда.
Тежко бреме лежи върху цялата личност на грешника светолюбец и върху всяка негова част, така че той няма сили да шавне дори мъничко не по светски, защото тогава ще трябва да повдигне сякаш многотонна тежест. Затова и никой не се захваща и никой не мисли да се захваща с такава непосилна работа, но всички живеят, движейки се по релсите, в които са попаднали.
За още по-голяма беда, светът си има свой княз, уникален по лукавство, злоба и опитност в измамите. Чрез плътта и материалността, с които душата се е смесила след падението, той има свободен достъп до нея и като се приближи, разпалва по различни начини в нея любопитство, любов към притежаване, сластолюбива самоутеха; с различните си съблазни я държи постоянно в тях, с различни подучвания внушава планове за задоволяването им и после или помага да ги осъществи, или ги осуетява с посочването на други, по-силни планове, все с една цел - да удължи и да задълбочи пребиваването в тях.
Това представлява всъщност редуването на светските неуспехи и успехи, неблагословени от Бога.

Този княз има цяло пълчище слуги,подчинени на себе си духове на злобата.

Всеки миг те се носят бързо по всички краища на обитаемия свят,
за да посеят тук едно, там - друго, да омотаят по-дълбоко оплетените в мрежите на греха, да подновят изтънелите и скъсаните нишки и най-вече - за да бдят да не би на някого да му хрумне да се освободи от техните вериги и да излезе на свобода. В последния случай те бързо се стичат около своеволника, отначало- по един, после - на отряди и легиони, а накрая - цяло пълчище, и това - в различни видове и по различни начини, за да затворят всички изходи, да ремонтират нишките и мрежите и, според друго сравнение, пак да блъсне в бездната започналия да се измъква от нея по стръмнината. В това невидимо царство на духовете съществуват специални тронни места, където се съставят планове, получават се разпореждания приемат се отчети с одобрение или укор към извършителите. Това са така наричаните дълбини сатанински,по израза на свети Иоан Богослов (Откр. 2:24).
На земята, сред царството им от хора, тези места са съюзи на злодейци, развратници и най-вече неверници кощунници, които на дело, с думи и писания разливат навсякъде греховен мрак и закриват Божията светлина. Органът, чрез който те изразяват тук своята воля и власт, е съвкупност от светски обичаи, пропити от греховни стихии, които винаги замайват човека и го отвличат от Бога.

Това е устроението на греховната сфера!

Всеки грешник е целият в нея, но бива държан предимно от
едно нещо. И това едно нещо понякога може да бъде доста сносно на външен вид и дори заслужаващо одобрение. Сатаната има една-единствена грижа -това, с което човек целият е зает, където са неговите съзнание, внимание, сърце - да бъде не единствено и изключително Бог, а нещо извън Него, та като се привърже към него с ум, воля и сърце, да го има вместо Бога и само за него да се грижи, от него да се интересува, на него да се наслаждава и него да притежава.

Тук не само плътските и душевните страсти, но и благовидни неща, като например склонност към науката, изкуството, обществено-политическия живот, могат да служат като вериги, с които сатаната държи ослепените грешници в своя власт и не им дава да се опомнят.

Ако погледнем грешника, вътрешното му състояние и нагласа, ще се окаже, че той понякога знае много, но е сляп по отношение на Божиите дела и по отношение на делото на своето спасение; че макар непрестанно да е в грижи и безпокойства, той е пасивен и безгрижен по отношение на устройването на своето спасение; че макар непрестанно да изпитва тревоги или наслади на сърцето, е напълно безчувствен към всичко духовно. В резултат на това, всички сили на съществото са поразени и в грешника преобладават ослепяване, нехайство и безчувственост. Той не вижда състоянието си и поради това не чувства и опасността на положението си; не чувства опасността, а поради това не се старае и да се избави от нея. И през ум не му минава, че трябва да се промени и да се спаси. Той е напълно и непоклатимо убеден, че при него всичко е наред, че няма какво да желае, че всичко трябва да остане така, както си е. И затова счита за излишно всяко напомняне за друг начин на живот, не му обръща внимание и дори не може да разбере за какво му е - страни от него и го избягва.

ПЪТЯТ КЪМ СПАСЕНИЕТО
Светител Теофан Затворник Вишенски

И за това къде се е съхранила Светата Църква, според обещаното от Господ, че „портите адови няма да й надделеят”.

"С мълчание се извършва предателство към Бога" - св. Григорий Богослов

“; и което чуете на ухо, разгласявайте от покривите.” (Мат. 10:27)

В настоящата книжка, ще разгледаме еретическите мерзости извършени от официалната ни патриаршия в угода на господарите на този свят – ръководения от самият сатана синедрион и подчинените му масонски ложи и римокатолически ордени. Ще докажем, че т. нар. „нововъведения” във вярата са всъщност възраждане на древни ереси, осъдени от вселенските събори на светите отци. Ще покажем, че това е извършено не от объркване и от заблудени разколници, а е целенасочен акт, извършен от обучени богоборци, които подражават на папската ерес, вече са я признали за „църква” сестра и заедно с нея и останалите бесовски отстъпления и „религии” участват в икуменическото движение и творят новата вяра в антихриста.

Ще се види, че целта на тези преднамерени действия е лишаване на българския народ от благодатта на православната ни вяра и премахване на Божестваната защита от него и хвърлянето му ръцете на сатана (резултата от което е очевиден около нас).

Накрая ще покажем и къде, по Божието обещание се е съхранила Светата ни Църква.

Основни, но не единствени, актове на отстъпление от вярата са въвеждането на “поправения” юлиански (тоест eретическия грегориански) календар в богослужението на официалната ни православна църква, съкращаване на постите, тайнствата и литургията, опорочаване на тайнството кръщение по подобие на еретическото латинско (чрез което народа нарочно е оставен некръстен).

Тези, които говорят за някаква криворазбрана любов и диалог с еретици и кривоверци, нека не забравят думите на Спасителя:

„върви след Мене и стави мъртвите да погребат своите мъртъвци”(Мат. 8:22),”; никога не съм ви познавал; махнете се от Мене вие, които вършите беззаконие.” (Мат. 8:23), „идете от Мене, проклети, в огън вечний, приготвен за дявола и неговите ангели” (Мат. 25:41), „Не мислете, че дойдох да донеса мир на земята; не мир дойдох да донеса, а меч,...” (Мат. 10:34), „И не бойте се от ония, които убиват тялото, а душата не могат да убият; а бойте се повече от Оногова, Който може и душата и тялото да погуби в геената.” (Мат. 10:28).

Категоричен е и учителят на вселената свети Йоан Златоуст:„Възлюбени, много пъти съм ви говорил за безбожните еретици и сега ви моля да не се обединявате с тях нито в храна, нито в питие, нито в дружба, нито в любов, защото постъпващият така отчуждава себе си от Христовата Църква.” (Свети преп. Иосиф Волоцкий "Слово тринадцатое"). Можем да припомним и думите на свети Теодор Студит:

"Не само неверни еретици, не само блудници и прелюбодеи и други, творящи подобни непотребства, поставя под властта си змеят, но и онези, които безразлично се отнасят към всички такива и встъпват в общение с тях... "... Защото какво общуване между правда и беззаконие?... Каква прилика между Божия храм и идолите? (2 Кор. 6:14, 16)" (Добротолюбие, т. 4, с. 444).

Преди да покажем какво казват светите отци, древните патриарси на църквата и Самият Господ по тези въпроси, ще уточним нещо много важно: - Календара и в частност Месецослова, тайнствата, постите и литургията са основна част от Преданието на Светата църква, прието и запечатано на Вселенските събори.

Там, както знаем е говорил Сам Бог, чрез нашите свети отци. Както ще видим по – долу, ВСЕКИ ПОЗВОЛИЛ СИ ДА НАРУШИ С КАКВОТО И ДА Е ПРЕДАНИЕТО Е ПРЕДАДЕН МНОГОКРАТНО ОТ СВЕТИТЕ ОТЦИ НА АНАТЕМА!

Не трябва да се забравя, че една от основните причини за събиране на светите събори Е ОСЪЖДАНЕТО НА ЕРЕСИ И ЗАБЛУДИ ВНУШЕНИ ОТ САТАНА И ОГРАЖДАНЕТО И ПРЕДПАЗВАНЕТО ОТ ТЯХ НА ВЕРНИТЕ НА БОГА  ХОРА!

Друг много важен елемент, който трябва да се уточни, е че всеки, който признава за църкви нарушителите на Преданието, или говори за някаква благодат при разколниците или обяснява, че има нужда от нов вселенски събор, който да решил въпроса, по този начин не признава анатемите на Вселенските събори, самоволно противоречи на светите отци, тоест на Самия Бог, който е говорил чрез тях и участва в престъплението на отстъпниците и развратителите.

Освен това сме предупредени, че всичко вече е решено на седемте събора, и че осмия ще бъде богоборчески.

Заповядано ни е да ограждаме църквата от всякакви разколници и да ги предупреждаваме с кротост за пресъплението им и за мъките, които ги очакват, иначе ние ставаме съучастници на сатана в убийството на тези души.

И така, ето какво ни е завещано да спазваме:

„Щом има Предание на Църквата, то няма какво повече да се търси.” (Св. Йоан Златоуст “Беседи върху Първото послание до коринтяни, 2,1”.)

„Който след установената истина издирва още нещо, той търси лъжата.” (Деяния на VІІ Вселенски събор)

„Трикратна анатема на всяко нововъведение и действие против църковното Предание и учение и правилата на светите и блаженопоменувани Отци” (Шести Вселенски събор, деяние 8)

“На всичко новоразцепващо и след това практикувано, което е противно на църковното предание и на учението и примера на светите и незабравими Отци – анатема”... (Седми Вселенски събор, Синодик)

„Ако някой отхвърля което и да е църковно Предание,

писано или неписано, анатема.” (Деяния на Седмия Вселенски събор)

„Подобава да се спазват свещените обичаи по писаното и

неписано законоположение.” (Седми Вселенски събор, 7-мо правило - Книга на правилата)

„Анатема, ако някой наруши някое записано или незаписано Предание на Църквата.” (Деяния на Шестия Вселенски събор)

"Но ако дори ние, или Ангел от небето ви благовестеше нещо по-друго от това, що ние ви благовестихме, анатема да бъде" (Гал. 1:8)

(има се пред вид да се „благовестят” изменения в приетото).

...”пази онова, що ти е предадено, и се отвръщай от скверното празнодумство и от възраженията на лъжовната наука, с която, като се занимават, някои се отклониха от вярата” (1 Тим. 6:20)

„ И тъй, каквото вие сте чули отначало, то и да пребъдва у вас; ако пребъде у вас което сте чули изпърво, и вие ще пребъдете в Сина и в Отца “(1 Иоан. 2:24)

…“Нека държим изповеданието, което сме приели от такива мъже - светите Отци, нека да отхвърляме всяко нововъведение като дяволско внушение, та ако някой би дръзнал или с дело, или с дума или с помисъл на такова нововъведение - такъв вече се е отрекъл от вярата Христова и доброволно се е подхвърлил на вечно проклятие заради хулата против Духа Святаго, Който (според него) сякаш е говорил несъвършено в Свещеното Писание и на Вселенските Събори. И така всички, внасящи в Църквата нововъведения - били те еретици или разколници, облекли се доброволно в проклятие като в риза (Пс. 108, 9), макар да са папи, макар да са патриарси, макар да са миряни, или дори ангел от небето - анатема да бъде!"… (Окръжно послание на едната съборна и апостолска Църква от 1848г., подписано от Вселенският патриарх Антим VI и другите Източни патриарси - Александрийският Йеротей, Антиохийският Методий и йерусалимският Кирил, заедно с техните синоди.)

(Анатемата означава пълно отсичане от Бога и отделяне от Църквата и предаване на дявола.)

„Не подобава да се прибавя или да се премахва нещо от

свещеното Предание на нашата Православна вяра: защото в

нея правилно се кръстихме, а които преиначават тази вяра, справедливо ще бъдат подложени на забраната на проклятието.” (Девета песен на канона, първи тропар. - Из службата в Неделя на светите Отци)

Цариградският (поместен) събор от 1638 г., свикан по времето на патриарх Кирил Берийски, относно Преданието отбелязва, че подлежи на анатема всеки, който дръзне да накърнява църковните Предания и да въвежда въпреки тях каквото и да е нововъведение в Църквата.” (Църковно право, Епископ Никодим Далматински (Милаш) с. 45.)

„Спасителната в Христа вяра преди всичко трябва да бъде напълно правилна и съгласна със светото Писание и с апостолското Предание, въз основа на които е изградено учението на божествените Отци и на седемте богосъбрани Вселенски събора.” (Окръжно Патриаршеско и синодално послание на Константинополския патриаршески престол,

август 1895 г. В-к „Церковные ведомости”, № 44, 1895 г.)

„Подчиняващите своя разум в послушание на Божественото Откровение и подвизаващите се за него, ублажаваме и възхваляме; противещите се на истината, ако те не се покаят пред Господа, Който очаква тяхното обръщане и разкаяние, ако те не са пожелали да следват светото Писание и Предание на първенствуващата Църква, отлъчваме и анатематствуваме. На отхвърлящите съборите на светите Отци и техните предания, съгласни с Божественото Откровение, благочестно съхранявани от Православно-Съборната Църква – анатема. (Анатематизми в Неделя Православна)

„Страшното слово „анатема” тегне над всички отстъпници от Православието. Тя всяка година се провъзглася в Неделя Православна – деня на поменаването на тържеството на Църквата над своите врагове, и на нея се подлагат както противниците и укорителите на светата вяра, така и ония, които не уважават постановленията и светоотеческите предания на Църквата.” (Св. Теофан Затворник, Собрание поучений в дни воскресные и праздничные, 1853 г., т. І, с. 384 – 388.)

„Анатемата като акт на отлъчване, отхвърляне от Бога и от Христа (Римл. 9:3) и предаване на духовна смърт на неразкаяния грешник, има онзи смисъл, който е даден в славянския превод на думата „анатема” (1 Кор. 16:22): да бъде проклет; същия смисъл, който се съдържа в думите на Самия Господ Иисус Христос: „идете от Мене, проклети, в огън вечний, приготвен за дявола и неговите ангели” (Мат. 25:41).” („К вопросу о созыве такназываемого вселенского собора” Митрополит Методий Харбински, † 1931 г. Харбин, 1926 г.”)

„Всеки, който говори против това, що е заповядано, макар и да е бил достоен за вярата, макар и да е бил постник, макар и да е бил девственик, макар и чудеса да е правил, макар и да е пророчествувал – нека да бъде за тебе като вълк в овча кожа, който пакости на овцете.” (Св. Марк, Митрополит Ефески, † 1449 г. - Из творенията на този светител.)

„Разумът, непокорен на догматите на Църквата и на учението на св. Отци, внедрява раздори сред християните и поражда многобройни ереси и разколи. Затова, който иска да бъде истински син на Православната Църква, нека укроти непокорството на разума чрез църковните закони и във всичко да се подчинява на своята Майка – Църквата.” (Св. Йоан Златоуст, † 407 г. - Беседи върху І послание до коринтяни 2:1.)

„Ако почнем да отхвърляме неписаните обичаи, като маловажни, то незабелязано ще повредим и Евангелието в основните му положения... У нас се спазват обичаи, имащи силата на закони; тъй като техните постановления са ни предадени от свети мъже.”

(Св. Василий Велики, † 379 г. Правила 87 и 91.)

„Всичко, което държи св. Църква и което без всякакво съборно постановление се е държало от нея, напълно справедливо смятаме това за Предание от апостолите.” (Блажени Августин, † 430 г.)

„Той (Св. Методий Изповедник, патриарх Цариградски, † 846 г.) нарича също така отстъпници и онези, които въвеждат в Църквата други измислици и като отхвърлят древните църковни обичаи, установяват нови противни. Такива отстъпници, според неговото определение, е възможно да бъдат допускани до църковно общение само след отричането им от своето отстъпничество и след изповядването на греховете им…” (Новая скрижаль, ч. ІV и V, гл. 17.)

„Слава на светата Източна Църква, единствено света и истинска! Всички нейни Предания, всички обичаи са свети, благоухаят с духовно помазание. Да бъдат посрамени всички, които мъдруват против нея, всички, които се отделят от единението с нея!” (Свети епископ Игнатий Брянчанинов, † 1867 г. Творения, т. ІV, с. 518.)

„На светото Предание, както и на светото Писание, трябва да се вярва и то да се тълкува пак според Преданието – по разума на предшествуващата на нас Църква, а не според своето заключение и според сегашното ненормално църковно състояние...” (Свети епископ Игнатий Брянчанинов, † 1867 г. „Учение на православната църква” стр. 62)

„Всичко, което е в Църквата, е еднакво важно, свето, неприкосновено и необходимо за нашето спасение, а извън нея няма спасение.” (Св. епископ Теофан Затворник Собрание поучений на дни воскресные и праздничные, т. І, с. 384-388.)

„Опазете се, за Бога, от тези развращаващи учения. Пробен камък да ви бъде светото учение, от древност проповядвано в Църквата. Отхвърляйте всичко като зло, което е несъгласно с това учение, с каквато и благовидна титла то да се прикрива.” (Св. епископ Теофан Затворник - Из Прощалното слово към Владимирското паство.)

„Странете от нововъведенията във вярата и благочестието, от лъжепророците, които идват в овчи одеяния, а отвътре са хищни вълци; отнапред разбирайте лъжата, която се крие в привлекателните думи на лъстците, които търсят да ви покварят под предлог на доброжелателство... Трябва да страните от явни и тайни нарушители на уставите на св. Църква Божия, които не смятат за необходимо да спазват постите... Изобщо, от всички, които увличат себе си и други с неукротимо своеволие в начина на мислене и в правилата на живота. Виждате ли сега, кой е наш и кой не е наш, на чия страна е истината и как да се постъпва?” (Св. епископ Теофан Затворник - Слова и речи, с. 16.)

„Сега мнозина се увличат по новаторството, но не всичко ново е добро. Старото обаче, като изпитано, винаги е по-добро от новото, от още неизпитаното. При вярата и благочестието, колкото нещо е по - старо, толкова е подобро, или даже тъкмо старото е и най-истинското.” (Св. епископ Теофан Затворник - Слова и речи, с. 41.)

„Ние вярваме в една Църква. Нима има сто истини? Една е истината. Нима има сто пътища? Един е пътят. Нима има сто бога? Един е Бог, една е вярата, едно е кръщението [Ефес. 4:5]. Затова и истинската Църква трябва да бъде една. Православната истинска Църква – това е нашата Църква. Бог ни дава осезателно свидетелство, вижданите от всички дарове на чудотворство, на прозорливост, нетленни мощи, свръхестествени явления; всичко това ние виждаме в наши дни. Какво още да се иска? Господ няма да помага на лъжците... Господ е с нас и Неговият Дух обитава в нашата Църква... А как да се спасим? В Христовата Църква. Нека християнинът да живее така, както повелява Църквата, и ще се спаси. Вярвай във всичко, на което повелява да се вярва св. Църква, като приемаш благодатни сили чрез Тайнствата и като разпалваш тези сили чрез участие във всички други свещенодействия и чрез изпълнението на всички постановления на св. Църква.” (Св. епископ Теофан Затворник, † 1894 г. - Письма о христианской жизни.)

„Никак не бива да се говори, а още повече да се чувствува: това е маловажно,.. Всичко, което се държи чрез вярата в цялата си пълнота, е лекарство за нашата поквара. Който не приема нещо от това, той намалява силата на лекарството, а понякога и съвсем я унищожава. В нашата вяра ни е издигната ограда или крепост, която ни обезопасява и защитава от враговете. Всичко е необходимо в нея. Отхвърли малкото, ще направиш пробойна в стената и враговете ще тръгнат един след друг, ще разрушат цялата ограда и тебе ще погубят. „Гледайте, колко внимателно трябва да постъпвате” (Ефес. 5:15).”

(Св. епископ Теофан Затворник Начертание христианского нравоучения, с. 344.)

“Европа ни подлудява, но Европа почти цялата и във всичко е станала езическа... Истинската светлина е дошла у нас от Византия… Скоро ще се навършат 1 000 години откак вярваме в Господа и съхраняваме Неговия свят закон. И в това как трябва да се вярва, нека другите се учат от нас; защото истината е у нас!” (Св. епископ Теофан Затворник. Слова о Православии с предостережением от погрешений против него. М., 1893, с. 41-42.)

“Благий Иисусе Христе! В Твоята Църква има човеци, които не са Твои апостоли и не се молят на Тебе:... Забравили са Йерусалим и са възприели Женева, дето създадоха нови скрижали на завета. Но и ти, Женево, превъзнесла се до небесата, до ада ще се провалиш!” (ср. Лука 10:15) (Йерусалимски патриарх Тимотей († 1955 г.) - из слово на

празника Петдесетница)

„Като виждаш древните свещени писмена, установления и

обреди, помисли си през колко векове са преминали те, колко хора, живели приемствено през различни векове, са преминали, колко те са били уважавани през всички векове. Бой се да ги гледаш с очите на човеците от днешното време, които в своя неразумен прогрес дръзко отхвърлят много от древната светиня на Писанието и Преданието.” (Протойерей св. отец Йоан Кронщадски, † 1908 г. - Богопознание и самопознание, с. 75.)

„Което е приела и прегърнала светата Църква, всичко трябва да бъде мило за сърцето на християнина. Което Църквата е установила на седемте Вселенски събора – изпълнявай.

Горко ономува, който прибави една дума към това или отнеме една дума от това.

Господ пази като зеница на окото Си Своите люде, тоест, православните християни, които Го обичат и от все сърце и с цялата си мисъл, със слово и дело ден и нощ Му служат. А такива са онези, които всецяло спазват всички устави, догмати и предания на нашата Източна Съборна Църква и с устата си изповядват благочестието, предадено от нея.”

(Преподобни Серафим Саровски, † 1833 г. - „Близ грядущий антихрист” Сергей Нилус)

„По-добре небето и слънцето да помръкнат, отколкото църковните правила да бъдат в каквото и да е променени, защото светата Църква е утвърдена от Словото Божие, а Словото Божие е по-здраво от небето и земята, както и Сам Христос е казал: „Небе и земя ще премине, ала думите Ми няма да преминат” (Марк. 13:31)”. (Св. Кирил патриарх Йерусалимски, † 389 г. - Творения св. Кирилла в сп. „Христианское чтение” за 1908 г.)

„На благочестивите и прости души им е лесно да избегнат заблудите и да намерят истината, защото, щом се обърнат към източника на Божественото Предание, заблуждението ще изчезне.”

(Св. свещеномъченик Киприан Картагенски)

„Всичко, което противоречи на светите правила, е голям грях, така че не може да бъде търпяно.” (Св. Лъв, папа Римски † 461 г - Правилата на Православната Църква” Еп. Никодим (Милаш) т. І, с. 119.)

“Само онова, което се намира в светото Предание или се обяснява от него или е съгласно с него, може да бъде признато в собствен смисъл като канонично, църковно; всичко, което не е основано върху Преданието или не е съгласно с него, макар и да е било прието от едно или друго християнско общество, не може да се признае за канонично или принадлежащо на Вселенската (съборната) Църква, и поради това е неистинско.” (Св. еп. Йоан (Смоленски), † 1869 г „Опыт церковного законоведения, изд. 1851 г., с. 22.)

„Светото Предание има това особено значение, че в своята непрекъсната приемственост, спазвайки неизменните основания на вярата и на цялото църковно управление, то съдействува за запазване на единството на Православната Съборна Църква. Неговата непрекъснатост и неизменност прави, щото Православната Църква през всички времена и на всички места запазва същото чисто изповедание на вярата, същите правилни свещенодействия, същите основни закони на своето благоустройство, същото свещеноначалие, което е получила от самото начало на своето учредяване на земята. Това единство, което образува винаги единния дух на Православната Съборна Църква, представлява най-важната опора на нейната цялост и вътрешна чистота и е основен [неин] характер или признак.” (Св. еп. Йоан (Смоленски) † 1869 г)

„Преподобни Йосиф Волоцки, († 1515 г.) е смятал,.. че йерархичните предимства са действителни само при условие на вярност,.. и най-скъпото за него чувство – принципът на църковната дисциплина – се спазва дотогава, докато йерархията отговаря на своето високо предназначение. За свещениците и епископите, които са нарушили тази вярност, той повтаря думите на св. Атанасий Велики: „по-добре без тях да се събираме в молитвения храм, отколкото с тях да се хвърлим, като с Анна и Каиафа, в геената огнена”. Въпреки игуменския си сан, Волоцкият игумен не се е поколебал да стане изобличител на Всеруския Митрополит, когато се е разбрало, че той е еретик.” (Из книгата на йеромонах Тарасий „Перелом в древнерусском богословии”.)

„По-добре да останем без църква – храм, без епископ и да умрем без Причастие, отколкото да се отклоним от Православната истина и да сме в молитвено общение с живоцърковниците и обновленците. ” (Из писмо на православен свещеник – протойерей от Санкт-Петербург до негови духовни чеда.)

„Наполовина православен е онзи, който смята, че държи правата вяра, но не се ръководи от Божествените правила.”

(Творения на свети Теодор Студит, † 826 г., т. ІІ, с. 249.)

„Всеки, който противодействува на нарушението на Божиите или църковните заповеди, е изповедник.” (свети Теодор Студит - Писмо 209.)

„На епископите съвсем не е дадена власт да престъпват което и да е правило, а само да следват постановленията и да се придържат към предишното. Не е позволително нито на нашата Църква, нито на друга, да върши каквото и да е в разрез с постановените закони и правила.” (свети Теодор Студит - Писмо 24.)

Пак той, преподобни Теодор, прекъснал молитвеното общение със своя патриарх заради приемането от него в общение на осъден по-рано презвитер.

„Ако епископ или презвитер върши дела не според реда, предаден от апостолите, да бъде низвергнат, понеже не възвестява съвършено тайнството и предаденото поврежда с нововъведение.” (Правило 32 на VІ Вселенски събор)

"Ако някой, макар и вкъщи, се помоли с отлъчен от църковно общение, да бъде (и сам той) отлъчен" (Апост.10)

...”ония, които се отделят от общение със своя предстоятел поради някои ереси, осъдени от светите събори или от отците, т. е. когато той открито проповядва ерес и явно учи това в Църквата, такива не само не ще подлежат на каноническо наказание за това, че преди да има съборно решение са се отделили от такъв епископ, а, напротив, ще заслужат чест, която се пада на православни, понеже те не са осъдили епископи, а лъжеепископи и лъжеучители, и не са разсекли с разкол единството на Църквата, а, обратно, побързали са да освободят Църквата от разколи и разцепвания.”(15-то правило на Двукратния Константинополски събор).

„Ако някой поради своя неопитност или по заблуда се е отклонил от древната отеческа вяра, утвърдена от св. Апостоли и от Вселенските събори, то всеки и без никакво съмнение нека се върне в правия и спасителен път и Господ ще излее Своята милост над всички, съзнаващи своите грешки, защото Той е дошъл на земята да подири и да спаси погиващите и отклонилите се от правия път.” (Йерусалимският патриарх Дамян, † 1932 г. (родом българин) Послание до руския народ, 1925 г.)

СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ...

„Тайнствата са установени от Господа Иисуса Христа свещенодействия, при които, при произнасяне на определена молитвена формула, се изпросва Божията благодат, която невидимо се проявява, като ни очиства, възражда, подкрепява, освещава и спасява. Требите са установени от Църквата чинодействия, чрез които се измолва Божията помощ при една или друга духовна и телесна потреба.” („Православното богослужение” стр.4)

В литургиите хората пренасят своята служба Богу. „В "обожението" човек постига най-висшата цел, за която е създаден... Защото човек е наистина човек, само когато е в истинско общение с Бога – и тогава той е истински свободен. Общението с Бога во Христе чрез Духа Святаго е единственият истински смисъл на човешкия живот... човек може да бъде напълно "човечен", само ако възстанови загубеното си единение с Бога.”

На Божествената служба се извършва тайнството на Светата Евхаристия. „Свети Иоан Златоуст ни разкрива същността му в своя канон ..: "Изпрати Светия Дух на нас и на тези дарове и направи този хляб скъпоценното Тяло на Твоя Христос и това, което е в тази чаша, Скъпоценната Кръв на Твоя Христос, тъй че онези, които участват, да получат очищение на душите, опрощение на греховете, общение на Твоя Дух Святи, Пълнотата на Царството Небесно..." („Божествена литургия” стр. 4)

ОСНОВНОТО ОТСТЪПЛЕНИЕ, КОЕТО В МОМЕНТА СЕ ИЗВЪРШВА ПО ВСИЧКИ НАШИ ОФИЦИАЛНИ ПРАВОСЛАВНИ ХРАМОВЕ Е ЦЕЛЕНАСОЧЕНОТО СЪКРАЩАВАНЕ НА ЛИТУРГИИТЕ И ТАЙНСТВАТА!

Споменатата „молитвена формула”, с която „се измолва Божията благодат и помощ” е НАРОЧНО нарушена!

ТОВА Е ПРЕДНАМЕРЕНО ЛИШАВАНЕ НА ИЗВЪРШЕНОТО ДЕЙСТВИЕ ОТ БОЖИЯТА БЛАГОДАТ!

В променилата календара официална наша църква Божествената служба е променена и съкратена в следните й части:

-         Веднага след Великата ектения, вместо 102-ри псалом се изпява “Молитвами Богородици”

-         След първата малка ектения се изпуска 145-ти псалом

-         Преди Малкия вход вместо да се изпеят или прочетат всички девет блаженства със съответните тропари от Октоиха или Минея, се изпяват едно-две блаженства

-         След Входното... се полагат тропари и кондаци, които могат да достигнат според службата 5-6 на брой. В някои храмове те направо се изпускат, а другаде се изпяват едва 2-3

-         В определени дни на възкресно-празнични служби, Апостолските и Евангелски четива стигат до три. В почти всички храмове се четат само по един

-         Изпуска се Ектенията на Оглашените. Това си е направо БОГОСЛУЖЕБНО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ, защото се лишават от литургийна молитва хилядите оглашени в православния свят, които се готвят за кръщение.

-         Накрая на светата Литургия, след “Буди имя Господне благословено...” се изпуска изпяването или четенето на 33-ти псалом

-         В много храмове се проповядва или рядко, или никак. За такива служители важи апостол Павловата реплика „Горко ми, ако не благовествувам...”

ВИЖТЕ ОЩЕ КЪДЕ СЕ Е СЪХРАНИЛО ПРАВОСЛАВИЕТО

Тези, които говорят за някаква криворазбрана любов и диалог с еретици и кривоверци, нека не забравят думите на Спасителя:

„Не мислете, че дойдох да донеса мир на земята; не мир дойдох да донеса, а меч;” (Мат. 10:34),

„: върви след Мене, и остави мъртвите да погребат своите мъртъвци” (Мат. 8:22),”.

Дали Христос е съдил или е искал да предпази учениците си?!

Ето какво още ни е завещал Бог:

„Блажен е оня човек, който не отива в събранието на нечестивци,... а в закона на Господа е волята му,...” (Псалом 1:1) „; но, ако и църквата не послуша, нека ти бъде като езичник и митар” (Мат. 18:17),”; никога не съм ви познавал; махнете се от Мене вие, които вършите беззаконие.” (Мат. 7:23), „идете от Мене, проклети, в огън вечний, приготвен за дявола и неговите ангели” (Мат. 25:41), ”Ваш баща е дявола; и вие искате да изпълнявате похотите на баща си.” (Йоан 8:43), „Пазете се от фалшивите пророци,..”, „Всяко дърво, което не дава добър плод, отсичат и хвърлят в огън. И тъй, по плодовете им ще ги познаете. Не всеки, който Ми казва: Господи, Господи! ще влезе в царството небесно,...” (Мат. 7:15, 19, 20, 21), „Не давайте светинята на псетата,...” (Мат. 7:6), „И не бойте се от ония, които убиват тялото, а душата не могат да убият; а бойте се повече от Оногова, Който може и душата и тялото да погуби в геената.” (Мат. 10:28).

Самата философия на неосъждане и непротивене на еретици и иноверци, представлява древна ерес на новгородските еретици, изобличена от свети Иосиф Волоцкий в неговото „Слово тринадцатое”. На това светоотеческо наследство ще се спрем по – надолу, тук само ще цитираме как то започва: „Тук са събрани свидетелства от светите книги за това, че еретикът и отстъпникът трябва не само да се осъждат, но и да се проклинат, а царете, князете и съдиите трябва да ги пращат на заточение и да ги предават на най-жестоки наказания.”

Ето какво казва и по – съвременния на нас свети Игнатий Брянчанинов:

„Който иска да се спаси трябва да принадлежи към Единната Света Православна Църква, да бъде неин верен син и във ВСИЧКО да се покорява на нейните установления. Ако не се подчинява на Църквата, ако се е отделил от Църквата, ако е разколник, то колкото и поклони да прави, колкото и да пости, колкото и да се моли, ТОЙ НЯМА ДА СЕ СПАСИ! Господ е сравнил неподчиняващите се на Църквата с идолопоклонници „; но, ако и църквата не послуша, нека ти бъде като езичник и митар” (Мат. 18:17). Още в стария завет, когато Саул принася самоволно жертва, в несъгласие със заповяданото от Господа, пророк Самуил му казал: „: лошо си сторил, дето не изпълни заповедта на Господа, твоя Бог, която ти беше дадена,.. : нима всесъженията и жертвите са толкова приятни Господу, кокото и послушанието на гласа Господен? ПОСЛУШАНИЕТО Е ПО-ДОБРО ОТ ЖЕРТВА, и покорството – по – добро от овнешка тлъстина; защото непокорството е също такъв грях, какъвто е магьосничеството, и упорството е същото като идолопоклонството. ЗАДЕТО ТИ ОТХВЪРЛИ ДУМАТА НА ГОСПОДА, ТО И ТОЙ ТЕ ОТХВЪРЛИ,..” (Пър. Кн. Цар. 13:13; 15:22-23). В Новия Завет възлюбления ученик на Господа засвидетелства, че само тогава Господ приема нашата молитва, когато тази молитва се принася по волята на Господа (виж Първо Пос. на Иоан. 5:14). Молитвите на тези, които с действията си се противят на Бога НЕ СА ПРИЕТИ. ОТКАЗАНИ СА ОТ БОГА (виж Мат. 7:21-23). РАЗКОЛНИКА И ЕРЕТИКА СА ЧУЖДИ НА СМИРЕНИЕТО, КАКТО МУ Е ЧУЖД И ДЯВОЛА, ЗА ТОВА И СА ЧУЖДИ НА СПАСЕНИЕТО, КАКТО МУ Е ЧУЖД И ДЯВОЛА...

Без смирение не може да бъдеш Христов ученик. Господ е казал: „вземете Моето иго върху си и се поучете от Мене, понеже съм кротък и смирен по сърце, и ще намерите покой за душите си;” (Мат. 11:29). Който не се е смирил, той не е ученик Христов, той не се е подчинил на Христа. „Истинското смирение е от послушанието” казва свети Йоан Лествичник, както и Господ е явил Своето смирение с това, че е бил „послушен дори до смърт, и то смърт кръстна” (Фил. 2:8). БЕЗ ПОСЛУШАНИЕ КЪМ ЦЪРКВАТА НЯМА СМИРЕНИЕ. БЕЗ СМИРЕНИЕ НЯМА СПАСЕНИЕ. ЕРЕСТА И РАЗКОЛА СЪДЪРЖАТ В СЕБЕ СИ ОСВЕН ТОВА И ХУЛА КЪМ СВЕТИЯ ДУХ, КОЕТО Е СМЪРТЕН ГРЯХ, КОЙТО НЕ СЕ ПРОЩАВА ОТ БОГА НИТО В ТОЗИ НИТО В БЪДЕЩИЯ ВЕК, ако човек остане в него. Даже мъченическа кръв не може да очисти този грях според свети Йоан Златоуст. Този грях се очиства само тогава, когато човек се откаже от своята ерес, остави разкола, и се присъедини към светата църква.” (Свети Игнатий Брянчанинов „Аскетическа проповед – За спасението”).

Ще припомним, че именно поради непокорство нашите прародители са паднали от рая в царството на техния изкусител – падналия непокорен ангел сатана. Всеки който се противи на църковните правила и Предание, дадени ни от Бога, ПРОЯВЯВА СЪЩОТО ПАГУБНО НЕПОКОРСТВО! Така вместо да избере спасителения път даден ни от Божият Син, да СЕ ПОДЧИНИ на оставената от Него Църква във всичките й утвърдени норми и да си върне изгубеното достойнство, блаженство и нетление, непокорния човек отново се покорява на падналия си разум, който е под мощното влияние на княза на този свят и неговите демони. ТОВА Е И ОСНОВНИЯ ИЗПИТ КОЙТО ВСЯКА ДУША ТРЯБВА ДА ПРЕМИНЕ ЗА ДА ПОЛУЧИ ВЕЧЕН ЖИВОТ – ДАЛИ ЩЕ ОСТАНЕ В ГРЕХА НА НЕПОКОРСТВОТО НА АДАМ И ЕВА ИЛИ ТОЗИ ПЪТ ЩЕ СЕ ПОКОРИ НА БОГА!

НЕКА ОТНОВО ПРОЧЕТЕМ ДУМИТЕ НА ПРОРОКА:” Послушанието е по – добро от жертва... ЗАДЕТО ТИ ОТХВЪРЛИ ДУМАТА НА ГОСПОДА, ТО И ТОЙ ТЕ ОТХВЪРЛИ.” Бог възкликва и с устата на свети Серафим Саровски:

“Което Църквата е установила на седемте Вселенски събора – изпълнявай! Горко ономува, който прибави една дума към това или отнеме една дума от това.” („Близ грядущий антихрист” Сергей Нилус)

ВСЕКИ ХРИСТИЯНИН ЗНАЕ, ЧЕ ВЪЗМОЖНОСТ ЗА ПОКАЯНИЕ И ПОКОРЯВАНЕ НА БОГА ИМАМЕ САМО ПО ВРЕМЕ НА КРАТКОТО СИ ЗЕМНО СТРАНСТВАНЕ... СЛЕД ТОВА ИДВА ВЕЧНОСТ! ИМАМЕ РАЗУМ И СВОБОДНА ВОЛЯ САМИ ДА ИЗБЕРЕМ С КОГО ЩЕ БЪДЕМ ВЕЧНО – С БОГА ИЛИ САТАНА, В НЕИЗКАЗАНО БЛАЖЕНСТВО ИЛИ В НЕУПИСУЕМИ МЪКИ!

Дано свети пророк Самуил ни вразуми!

Какво се случва с онези, които изменят богослужението заповяданото им от Господ ни показва Светото Писание и в Левит гл. 10:”Надав и Авиуд... донесоха пред Господа чужд огън, за който той не им бе заповядал; и излезе огън от Господа и ги изгори, и те умряха пред лицето Господне.”

ПО – НАДОЛУ ЩЕ ВИ ПОКАЖЕМ И В КАКВО СЕ СЪСТОИ НЕПОКОРСТВОТО НА СЪВРЕМЕННИТЕ ЧОВЕЦИ И КАК ЧОВЕКОЛЮБИВИЯ БОГ ОТНОВО И МНОГОКРАТНО НИ Е ПРЕДУПРЕДИЛ:

СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ.

ВИЖТЕ ОЩЕ

ЗА СЪКРАЩАВАНЕТО НА ЛИТУРГИИТЕ, ТАЙНСТВАТА И ТРЕБИТЕ В НОВОСТИЛНАТА ЦЪРКВА

ЗАЩО БОГ НИ ИЗОСТАВИ

Отстъплението на новостилната "църква" от Бога

Цитати от нашата книжка

КЪДЕ СЕ Е СЪХРАНИЛО ПРАВОСЛАВИЕТО

През 1582 г. отдавна изпадналата в заблуди и отклонения от вярата папска ерес, приема календар, който е наречен "григориански". Основната цел на ръководителите на превърналата се в жидовстваща секта западна католическа църква е да смесят празнуването на Рождество Христово с най - големия езически празник свързан с култа към слънцето и започващото увеличаване на деня след зимното слънцестоене. Това се постига чрез "изпускането" на 11 дена от календара. В тази година 11 декември (когато е слънцестоенето по юлианския църковен календар), става 22 декември (по грегорианския еретически календар) и започва подготовка за три дена празник, който под маската на едно от най - големите християнски събития, фактически връща хората към езическите чествания и култове внушени им от сатана.

Човекът, който си е позволил да внесе поредната еретическа "поправка" в светоотеческото Предание на Светата ни Църква се нарича папа Григорий XIII. Той изменя църковния календар, позволявайки си да "поправя" светите отци от Първия Вселенски Събор, тоест да "поправя" Самия Свят Божи Дух говорил чрез тях.

КОЙ ОБАЧЕ ФАКТИЧЕСКИ СТОИ ЗАД ЕРЕТИКА И НЕГОВИТЕ БЕЗБОЖНИ ДЕЙСТВИЯ ЩЕ ВИДИМ ПО - НАДОЛУ.

Както знаем, в историята най - надеждните източници относно дадено събитие или личност, са артефактите.

Ето какъв медальон е заповядал да изсекат в чест на изменението (според него "изправянето") на светоотеческия календар ересиарха Григорий XIII:

На лицевата страна е изписано: "GREGORIUS XIII . PONT. (съкращение на pontifex) OPT. (съкращение на optimus) MAXIMUS. Преведено това означава: "ГРИГОРИЙ XIII, НАЙ - ДОБРИЯТ ВЪРХОВЕН ЖРЕЦ.

На кого е "жрец" папата се вижда ясно на обратната страна на медальона: По средата е изобразен бесовския символ на зодиакалния знак "Овен", с надпис: "Anno restituto MDLXXXII" ("Година на изправянето - 1582").

НАЙ - ПРИТЕСНИТЕЛНО Е ПРИСЪСТВИЕТО НА ОБРАЗА НА САМИЯ САТАНА, УВИЛ СЕ ОКОЛО НАДПИСА ПРОВЪЗГЛАСЯВАЩ "ИЗПРАВЯНЕТО" НА КАЛЕНДАРА И ЗАХАПАЛ ОПАШКАТА СИ. Този символ се използва и в много окултни общества и масонски ложи.

Още по - смущаващ е герба на папа Григорий XIII:

А ЕТО В ЧИИ ЛАПИ Е ПОПАДНАЛ СЛЕД СМЪРТТА СИ ЕДИН ОТ РЪКОВОДИТЕЛИТЕ НА ПАПСКАТА ЕРЕС, ПОЗВОЛИЛ СИ ДА ПОПРАВЯ ПРЕДАНИЕТО НА СВЕТИТЕ ОТЦИ:

НА СНИМКАТА Е ГРОБНИЦАТА НА ГРИГОРИЙ 13-ти.

(ВЪВ СЪЩИТЕ ЛАПИ СА И ВСИЧКИ ПРИЕЛИ ПАПСКИТЕ ЕРЕТИЧЕСКИ НОВОВЪВЕДЕНИЯ).

Папа Грегорий XIII е заповядал да се изсече медальон и по случай друго "паметно" за него и сатанинско по своята същност събитие - избиването за една нощ на над 10 000 френски протестанти в така наречената Вартоломеева нощ. В последствие убийствата продължават, като за една седмица са избити над 100 000 души - мъже, жени, деца и старци. Реките на Франция се изпълват с трупове.

(Картини изобразяващи масовите убийства)

Когато на следващия ден след клането ересиарха научава, какво се е случило, той нарежда да бъде отслужен и "благодарствен молебен".

Защо „ангела” изобразен на медальона е с женски гърди, можем само да гадаем. Може би тази древна графика на бафомет дава отговор:

Втората древна графика показва поклонението пред сатана на римокатолическия орден на тамплиерите, който в момента е една от най – мощните масонски ложи.

Съвременните наследници на „върховния жрец” също не крият своята същност.

Ето пред какви уродливи образи на сатана и неговите демони отново осъществяват сбирките си латинските еретици.

„Аз усещам и съм сигурен, че тази зловеща скулптура има лошо влияние върху моята душа и върху душите на членовете на църквата. Защото съм сигурен, че това изкуство не идва от Бог!” – Това са думите на японският католик Ютака Матсутани, присъствал на закритата среща в тази ватиканска зала и направил снимките. Тази зала вече не е закрита, а репортажи от срещите в нея официално се показват по телевизиите.

Можем да кажем ясно: - приемането на т. нар. “поправен юлиански” календар представлява въвеждане в нашата официална православна църква на еретическия грегориански календар, тъй като практически разликата между двата ще се появи  едва през 2800г., но отново ще бъде заличена сто години след това.

Защо римокатолиците са ерес ли?! Защото един православен до тогава епископ (папата) решава, воден от чисто политически и икономически интереси, че има върховенство над останалите епископи, въпреки предупрежденията на неговия предшественик, че този акт на свръх гордост е характерен за антихриста. Следва цял низ от мерзости, като кръстоносните походи, кладите, инквизицията, догмата за “непогрешимост” на папта, който казва “аз съм пътя, истината и живота”?!, “непорочното” зачатие на света Анна – майката на Богородица, промяна на Символа на вярата установен от светите отци, мита за “огъня на чистилището”, купуването прошка на греховете (индулгенции), промяна на почти всичко от учението и практиката в Кръщението, Елеосвещението, Божествената Евхаристия и другите църковни Тайнства, промяна на Богослужебния устав чрез въвеждане на нов календар и т.н.

От съществена важност е да се знае, че приемането на григорианския календар от папата еретик представлява целенасочен сатанински акт на възраждане на древната ерес на четиринадесет дневниците, а опорочаването на външната част на тайнството кръщение, чрез заменяне на трикратното потапяне с поливане на част от тялото, е всъщност възприемане на ереста на евномианите. ТЕЗИ ЕРЕСИ СА ОСЪДЕНИ ОТ СВЕТИТЕ СЪБОРИ. Това обаче не попречи на официалната ни църква да извърши престъпление и да ги приеме от латинските нечестивци.

По същия начин и останалите свои нововъведения и ереси католиците са заимствали от други еретици (св. Филарет Московски във Фундаменталния си труд „Съборное изложение 1621 года о крещении латынь“, изброява почти всички първоизточници на латинските ереси.)

ОТ ЛАТИНЦИТЕ ПЪК СА ГИ ПРИЕЛИ НАШИТЕ РОДНИ СЪВРЕМЕННИ ЕРЕТИЦИ НОВОСТИЛЦИ И ПРОДЪЛЖАВАТ ДА ГИ ПОЛЗВАТ ПОД „ВЕЩОТО” РЪКОВОДСТВО НА БОГОБОРЦИТЕ - КОМУНИСТИ – БЕЗНЕСМЕНИ – МАСОНИ -  „МИТРОПОЛИТИ” И „ПАТРИАРХ”, КОИТО СА ОСТАВИЛИ ЦЕЛЕНАСОЧЕНО „ПАСТВОТО” СИ НЕКРЪСТЕНО .

Всички изброени кощунства, извършени от еретиците в крайна сметка отвращават Бога и довеждат западното общество до тотален морален срив, на който свидетели в момента.

В Дания например вече има разрешени от "закона" публичи домове за содомити, в които те напълно „легално” се сношават с животни.

Лошото е, че след приемането на новия стил от контролирания от комунистическите служби синод на БПЦ, ние ставаме свидетели на същите разложителни процеси и сред българите.

ТЕЗИ ПРОЦЕСИ, СА НА ПЪТ ДА УНИЩОЖАТ НАРОДА НИ. НЕЩО, КОЕТО НЕ МОЖА ДА СЕ СЛУЧИ ДАЖЕ И В РОБСТВОТО.

НО ТОГАВА ВЯРА ИМАХМЕ И БОГ БЕШЕ С НАС!

За нашите времена промислително пише свети Игнатий Брянчанинов. В своите творения той дава ярка и правдива картина на тази епоха, когато лекомисленото отстъпничество на православните християни от единствената спасителна Истина (Йоан 14:6) вдига от тях охранителната Божия благодат (Лук. 24:49; Деян. 2:2-4; Дан. 12:7), развързва силата на дявола над тях (Откр. 20:3) и дава възможност на мрачните духове от преизподнята да изпълнят поднебесното пространство с присъствието и действията си, за да прелъстяват народите (Откр. 20:8) и да съблазнят, ако е възможно, и избраните (Мат. 24:24; Марк. 13:22).

Приемането на новия стил в личен план “води до повреждане на ясното духовно зрение”(Йоан Шанхайски), до поощряване на светския дух в църквата и до безразличие към неправдата, така постепенно се стига и до безразличие към фундамента на православието – послушанието към Църквата. То се заменя с послушание към човеци, които сами са непослушни на Църквата. Недобросъвестни “духовници” казват, че новият стил трябвало да се спазва по послушание. Такова послушание обаче е съучастие в греха на отстъплението. То е отявлено непослушание към Светото Предание и отците на Църквата. Ако можеше, то всеки католик или протестант щеше да се оправдава с послушанието си към своя кардинал или пастор. Къде е тогава границата между православие и ерес?

Да не забравяме думите на Господа към една от църквите на последните времена: “ Зная твоите дела; носиш име, че си жив, а си мъртъв. Буден бъди и укрепявай останалото, което е на умиране; защото не намерих делата ти съвършени пред Моя Бог. Помни, прочее, как си приел и чул, и пази, и се покай.”(Откр. 3:1-3)

Ще припомним отново и други слова на Спасителя, съществени за разглежданата тема: “Не всеки, който Ми казва: Господи, Господи! ще влезе в царството небесно, а оня, който изпълнява волята на Моя Отец Небесен.”(Матей 7:21)

ВИЖТЕ ОЩЕ

ЗА СЪКРАЩАВАНЕТО НА ЛИТУРГИИТЕ, ТАЙНСТВАТА И ТРЕБИТЕ В НОВОСТИЛНАТА ЦЪРКВА

ЗАЩО БОГ НИ ИЗОСТАВИ

Отстъплението на новостилната "църква" от Бога

Цитати от нашата книжка

КЪДЕ СЕ Е СЪХРАНИЛО ПРАВОСЛАВИЕТО

Светските псевдо православни "църкви" готвят поредната крачка към глобалната религия на сатана.

Очаква се те и католиците да празнуват заедно Възкресение Христово през 2016 г. Предложението е отправено от папа Франциск. Отговорът ще бъде даден след "Всеправославния" събор в Истанбул през 2016.

Общото празнуване ще настъпи, когато се премахне разминаването от една седмица между честванията на източното и западното християнство.

Източник: ТУК

ВИЖТЕ ОЩЕ: ПРЕДСТОЯЩИЯТ ПРЕЗ 2016 г. "ВЕЛИК" СЪБОР НА ПРАВОСЛАВНАТА ЦЪРКВА И ПРЕДСКАЗАНИЕТО НА ПРЕПОДОБНИ КУКША ОДЕСКИ

ЗА СЪКРАЩАВАНЕТО НА ЛИТУРГИИТЕ, ТАЙНСТВАТА И ТРЕБИТЕ В НОВОСТИЛНАТА ЦЪРКВА

ЗАЩО БОГ НИ ИЗОСТАВИ

Отстъплението на новостилната "църква" от Бога

Цитати от нашата книжка

КЪДЕ СЕ Е СЪХРАНИЛО ПРАВОСЛАВИЕТО

Свобода. Демокрация. Обединена Европа. Цивилизация. Толерантност. Плурализъм. Тези и много други думи, повтаряни почти заклинателно, чуваме всеки ден — поредната всеобещаваща панацея за отдалечаващото се от Христа човечество. Зад тяхната благовидност обаче се крият неща, чието изговаряне изисква гражданска доблест.

Понятието "нов световен ред", което звучи все по-често в устата на политици, философи и богослови, не представлява нищо ново. То съдържа същия основен принцип, въз основа на който преди повече от четири хиляди години Нимрод предложил да бъде строена Вавилонската кула. Целта за построяването на кулата е била отхвърлянето на Божията власт, изгонването на Бога от човешкия живот. Това е било сатанизъм и беснуване, изразени чрез окултните символи, които украсявали кулата.

В XII век пр. Р. Хр. Вавилонското царство се превърнало в първата велика империя, разпростираща властта си навсякъде из тогавашния цивилизован свят. Известни са също и великите империи на мидяните и персийците, на гърците (при Александър Македонски) и римляните, които на свой ред се стремили към световно господство. Техните царства, крепящи се върху идолопоклонството, се простирали от Централна Европа до Индия.

По-късно, в началото на Своята спасителна мисия за изкуплението на гинещия човешки род, Богочовекът Иисус Христос отхвърлил категорично лъстивото изкушение на сатаната, който всъщност Му предлагал да установи... "нов световен ред": "Всичко това ще Ти дам, ако паднеш и ми се поклониш" (Мат. 4:9) — обещавал той. "С тия думи дяволът лъжел — пише св. Ириней Лионски, — защото не той управлява света, а Бог. Всъщност властта е била установена за полза на езическите народи не от дявола, който никога не намира покой и най-малко желае народите да живеят в мир, но от Бога, за да могат човеците, боейки се от тая власт, да не се изяждат взаимно подобно на хищни риби, но с помощта на законите да се противят на многоразличната несправедливост на езичниците".

Въпреки това, в известен смисъл, тези царства действително принадлежали и на княза на тоя свят, сатаната, тъй като по Божие допущение от него зависело до голяма степен разпределянето на властта в този свят на тържествуващото зло.

От най-древни времена политиката причудливо се преплита с мистиката. Политическият и общественият живот в древна Гърция се намирал под пълната власт на питиите — тайнствените делфийски оракули. Езическите жреци избирали някоя обикновена жена, призовавали над нея "духовете" и когато тя накрая изпадала в транс, карали я да отговаря на въпроси, от които зависел целият обществен живот. Колкото и странно да изглежда след две хилядолетия християнство и в наше време в обществения живот на традиционно християнски страни все по-голяма роля започват да играят подобни окултни магьосници и гадатели, ръководени от същите "духове на злобата".

Погледнете обратната страна на американския долар и ще видите три латински думи: Novus ordo saeclorum — "нов световен ред". Тези думи са написани върху нещо като развяващо се знаме под пирамида, съставена от тринадесет камъка, над която е изобразено "всевиждащото око". Някои твърдят, че то обозначава Божия промисъл. Други смятат, че представлява окото на древноегипетското езическо божество Озирис. Това изображение, одобрено от Конгреса на САЩ през 1782 г., е създадено от Чарлз Томпсън, член на масонски орден и секретар на Конгреса.

Опитите за установяване на световно господство в човешката история са многобройни. През  ХХ век те са свързани с имената на Хитлер и Сталин. В навечерието на изборите през 1932 г. Адолф Хитлер се обръща към германския народ буквално със следните думи: "Ако ме изберете за вожд на тоя народ, ще установя нов световен ред, който ще продължи хиляда години". Сборникът с речи на Хитлер, издаден извън Германия на английски език, бил наречен съответно: "Моят нов ред". Химлер и неговите сътрудници от SS заменили християнските тайнства и обреди — кръщение, венчание и опело, — с новоезически "тайнства". Например, вместо празника Рождество Христово бил въведен празника на Юлий — Julfest, отбелязван на 21 декември, с което се измествали християнските празненства на 25 декемвриI. Подобен опит за установяване езическа обредност бе проведен и в комунистическа Русия с въвеждане на редица празници от типа на "Великата Октомврийска революция".

В наши дни и в демократична Америка върви подобен процес, облечен, разбира се, в "правозащитна" форма: въведена бе официална забрана в американските училища да се употребява поздравът "Merry Christmas!" — Честито Рождество Христово. За "законно" поздравление се счита "Happy Holidays" (Честит празник), шаблонно клише, заличаващо християнското съдържание на празнуваното събитие.

Обредите на инициация (посвещаване в тайно учение, бел. прев.) на висшите есесовски офицери включвали клетва пред шестнадесет пламенеещи олтари в нацисткия "Храм на честта" в Мюнхен. Имената на шестнадесет мъртви нацисти били извиквани гръмко и тържествено, и новите офицери трябвало да отговарят заедно: "Тук!" Сам Химлер вярвал в прераждането и обявил на народа, че той е ново въплъщение на крал Хайнрих Саксонски. В 1937 г. останките на древния крал били тържествено пренесени в Кведлинбургския храм. Историците предполагат, че пред олтара на хитлеровия "нов ред" са принесени около сто милиона човешки жертви.

Съществена роля за установяването на "новия световен ред" и създаването на "новия човек" бе отредена и на комунистическата идеология — на всички ни това е познато до болка. Комунизмът беше мощна и съблазнителна за масите идеология, но зад обещанията му за "светло бъдеще на човечеството" се криеше жестока действителност, основана на безпощадно тоталитарно насилие над личността и обществото. Разбира се, главният удар бе нанесен върху Църквата. Помним обещанието на Сталин: "Към първи май 1937 г. на територията на СССР името "Бог" ще бъде завинаги забравено". Дръзкото богоборчество бе наказано*. Но урокът на историята твърде скоро бе забравен: последва ново гонение с масово затваряне и унищожаване на православни храмове и вярващи по времето на Хрушчов, който горделиво обеща, че "през 1980 г. ще покаже по телевизията последния поп".  Днес е очевидно колко напразни са били тези богоборчески опити.

Но комунистическата епоха беше само един от етапите на злото, макар че при нейния крах едва ли някой можеше да предвиди, че идва нещо несравнимо по-лошо.

Утвърди се една нова, ненадмината по цинизма и жестокостта си измама, която надхвърля границите на политиката и придобива всеобхватно, окултно значение. По плодовете им ще ги познаете (Мат. 7:16), говори Евангелието. И пак думите "нов световен ред" все по-често звучат в ушите ни. За какво ни говорят те в наши дни? Ако съдим по Св. Писание и летописите на историята, стремежът към световно господство, независимо дали той е бил плод на добри намерения или на най-обикновено властолюбие и алчност, почти винаги е бил свързан с идолопоклонство, атеизъм или открит сатанизъм. Той винаги е имал и днес има антихристиянска насоченост. Не помазание от божествената благодат за изграждане на живот върху християнски основи, а "помазание" от сатанинския дух за грабеж, убийства и разрушения до основи.

Страшни изпитания преживяха в ХХ век Русия и целият свят. Но ако няма покаяние — ще дойдат още по-страшни. Според  Откровението на св. Йоан Богослов при възцаряването на антихриста една трета част от човечеството ще бъде убита и пред това престъпление ще избледнеят злодействата на Ленин, Сталин и Хитлер.

Ето едно неотдавнашно изказване на директора на Световната организация на здравеопазването при ООН: "За да се стигне до създаването на единно световно правителство, е необходимо хората да бъдат освободени от тяхната индивидуалност, от привързаността им към семейството, националния патриотизъм и религията, която изповядват". Тези думи в немалка степен отговарят на онова, което ни говори Св. Писание за ужасите на последните времена.

Четири защитни прегради на човека и обществото трябва да бъдат разрушени, за да може да се открие беззаконникът (2 Сол. 2:8). За постигане на тази цел днес се води война против Църквата, война против семейството, против образованието и нравствеността, война против държавността и родолюбието. Тази война се осъществява от антихристиянските сили, проправящи пътя на антихриста, и нейните цели са именно такива, независимо от завоалиращите я щедри обещания за щастливо бъдеще и земно безсмъртие.

Четирите защитни прегради на живота, които преди трагичната 1917 г. бяха обезпечавани от властта на православния монарх, днес трябва да бъдат окончателно сломени. Първата, най-главната от тях, разбира се, е Църквата. Цялата история на отдалечаващото се от Бога човечество може да бъде окачествена в този смисъл като война против Църквата. Св. пророци предупреждават чрез Св. Писание, че ще настъпи едно последно, най-жестоко гонение срещу Църквата. Още не са зарастнали раните от неотдавнашните страшни гонения, а ето, вече се задава ново, още по-страшно. Защо? Защото антихристът се стреми към абсолютна власт, а християните, тези граждани на Небесното царство и членове на Църквата, признават една-единствена абсолютна, върховна власт — властта на Бога. Според учението на светите отци това, което задържа идването на антихриста, е преди всичко благодатта на Светия Дух, но в противодействието срещу надигащото се зло важна роля играе и законната държавна власт. След събарянето на Божия помазаник, т.е. на властта, основана върху християнски начала, протича стремглава дехристиянизация на властта по цял свят с все по-силни признаци на загубване законността на властта.

Така, по същество днес единствена задържаща сила остава Църквата с нейната благодат, със силата на божествения й живот. Войната против Църквата в така нареченото демократично общество, което все повече и повече отхвърля християнските ценности, се води чрез средствата за масова "информация", чрез системата на образованието, чрез приемането на нови, антихристиянски закони. И ние виждаме как тази война вече се разгаря.

Що се отнася до приемането на нови закони, нека пак се обърнем към опита на САЩ, които се явяват образец на "демократични свободи" за целия цивилизован свят. През 1990 година Конгресът на САЩ прие "Закон против нетърпимостта", където, впрочем, се съдържа забрана "да се правят отрицателни изказвания относно сексуалните предпочитания на другите хора". Според тълкуването на този закон ако свещеник в проповед от амвона нарече хомосексуалността мерзост пред Бога (Лука 16:15), той ще се окаже нарушител на федералния закон и следва да бъде глобен или хвърлен в затвора. В едно училище в САЩ върху стената в класната стая било закачено табло с десетте Божии заповеди. Върховният съд на САЩ е счел това за нарушаване на Конституцията, тъй като то "ограничава свободния нравствен избор на учещите се и нарушава закона за отделянето на Църквата от държавата".

Можете да се възмущавате колкото си искате: "Нима не разбират, ще кажете вие, че тези десет заповеди са основа на всяка култура и всяко знание, и че децата трябва непременно да бъдат приучавани към тях?!" Всъщност целият ужас е именно в това, че те разбират. Разбират, че с изхвърлянето на тези заповеди може безпрепятствено да вършат всичко, каквото им се прииска. И безпрепятствено да придобиват власт над душите на тези деца. По този начин се отваря вратата на неограничена власт — власт над целия свят, над всички човешки същества. От тези примери виждаме, че войната против Църквата е неотделима от войната против образованието.

Американската национална асоциация по образованието, основана от фонда на Рокфелер, обяви открито, че една от главните цели на американското образование е изгонването на Бога от училищата. Днес децата могат безпрепятствено да четат в училище "сатанинската библия", но им е забранено да слушат за десетте Божии заповеди. Нима не става същото и в Русия, която старателно копира американските "постижения" — известни са ни немалко случаи, когато учители са били изгонвани от училищата заради проповядване на православната вяра, а едновременно с това в същите тези училища безпрепятствено се преподава йогизъм, окултизъм, магия и разтление.

Настъпва времето на нова диктатура, по-страшна от всеки нацизъм и фашизъм. Не е нужно да си мъдрец или пророк, за да разбереш, че когато десетте Божии заповеди са прокудени от училището, пътят, по който върви човечеството води към сигурна гибел.

Тук естествено можем да преминем към разговор за войната срещу третата защитна преграда, която православната монархия осигуряваше на християнското общество — войната за разрушаване на семейството. Ние много пъти сме казвали, че мъченическото царско семейство е образец, икона на православното семейство. Това е тъй и в буквалния смисъл — достатъчно е да погледнете снимката на царското семейство, — и в духовно-исторически план — защото след убийството на царското семейство последва разрухата на милиони православни семейства.

Главната задача на революцията според Троцки бе разрушаване на семейството. Неизпълнена повсеместно в годините на революцията, днес тази задача в пълнота се оделотворява в Русия. Става дума за унищожаването не само на православното семейство, но и на всяко нормално традиционно човешко семейство. За установяването на новия световен ред сатаната се нуждае от тази разруха. Там, където разтлението се превръща в държавна политика, цел на държавата става изтръгването на децата от родителската опека, въпреки че на всеки здравомислещ човек е пределно ясно: разрушаването на семейството не е нищо друго, освен разрушаване на самата държава.

Войната против Църквата, войната против образованието (включително против културата) и войната срещу семейството са неразривно свързани с унищожаването на четвъртата защитна преграда, която православната монархия даваше на християнското общество — родолюбието. Както пророчески писа праведният св. Йоан Кронщадски, след "премахването на самодържеца, към което се стреми известна част от обществото", враговете ще се постараят да унищожат самото име "Русия". Днес Русия в очите на света е една разгромена страна. Това, което нито Сталин, нито Хитлер можаха да сторят, извършиха с успех демократите.

Пред очите ни протича американизация на целия свят. Навсякъде се насажда стандартната масова кич-култура — тъй, че живеещият в Москва и Рязан с нищо не ще се отличава от живеещия в Ню-Йорк или Сидни. Уникалността и неповторимостта на всеки народ, също както и на всеки човек, се разкрива според мярата на осъществяване на правдата и доброто в живота му. Грехът заличава чертите на уникалността и неповторимостта на всеки един човек и на всеки един народ. А истинско разкриване и усъвършенствуване на всички уникални таланти, които всъщност са Божии дарования, са възможни единствено в Христа.

Взети заедно, тези четири защитни прегради срещу надигащото се зло, които са надеждни единствено, ако са основани на православната вяра, представляват едно неразделимо цяло, една обща могъща стена, задържаща идването на антихриста.

Неговото идване ще бъде внезапно. И това ще стане, когато разпадът на живота във всички области — а също и финансово-икономическата и културно-нравствената криза — достигнат до последния си предел. И тогава, невъзпирани от никого, Международният валутен фонд, Евросъюзът, Световните панрелигиозни организации, ООН и всички подобни глобални структури завчас ще скрепят с подписите си договор за признаване върховната власт на новия диктатор, когото всички ще въздигнат като единствена и последна надежда за "спасяване" на човечеството. Както свидетелствува Божието слово, цял свят ще се изуми от него и ще тръгне подире му.

Четейки написаното, някои може би ще рекат: "На вярващите всякога им е било присъщо апокалиптическото възприемане на света. Идването на антихриста не може да стане така бързо!" Нека подчертаем, тук не говорим за каквито и да е срокове; но ще напомним, че в лекциите си, четени в най-близкото минало, западните професори по политология уверяваха студентите си, че до падането на Берлинската стена, символ на "желязната завеса", на комунистическата система, ще изминат поне още стотина години. А Берлинската стена рухна за един ден. И никой не можеше да предположи, че скоро след това ще настъпи крах и на Съветския съюз, и на целия соцлагер. Днес същите тези сили подготвят цялостния разпад на християнския свят и само слепците не виждат ускоряването на историята.

Словото Божие описва подробно "помазаника" на сатаната. След всеобща катастрофа, той за кратък период от време ще установи разцвет и мир. Делата му ще бъдат съпътствувани от поразяващи човешкото въображение окултни явления и лъжечудеса. Новозаветната книга Откровение ни казва, че той ще бъде ранен в главата и по чудесен начин ще се излекува. Именит духовен вожд, описан в Откровението като негов лъжепророк, ще доведе до обединение на всички религии. "Защо ни е Христос? — ще кажат хората. — Погледнете колко милиони хора са загинали в разни войни, сражавайки се заради християнската вяра. И каква полза от това? А ето, този е човек на мира, той е тук с нас, той бе убит и се вдигна от мъртвите. Какво повече можем да желаем!"

Но скоро след това ще настъпи време на невиждани ужаси. Антихристът, обединителят на световните религии, човекът, турил край на всички войни, ще открие пред човечеството истинското си лице и ще започне да сее около себе си смърт и унищожение. Това ще бъде проява на крайна жестокост и насилие, в степен, небивала дотогава на земята.

Трудно ни е да повярваме, но Второто пришествие на нашия Господ Иисус Христос несъмнено наближава. Затуй не изпадайте в униние от онова, което става в Русия и по света. Не се ужасявайте от разтлението на народите, от безчовечността и окултизма на новите световни водачи, от лъжите на средствата за масова "информация" и тревожните слухове за нови, още по-страшни катастрофи. Христос ни е предупредил, че всичко това ще се случи. И Неговото обещание е твърдо:

"В света скърби ще имате; но дерзайте: Аз победих света!" (Иоан. 16:33)

Прот. Александър Шаргунов

Апостасията (отстъплението) на хората от Бога, от морала, от семейните и национални ценности се задълбочава, а както знаем от светите отци, тя трябва да достигне своя апогей преди идването на антихриста. Знаем също, че скоро след това ще дойде и Христос и ние трябва да сме готови да Го посрещнем. Ако се наричаме и се считаме за християни, ако искаме да Го посрещнем, ако искаме да се съединим с Него, и вечно да се радваме с Него, то ние сме длъжни да съблюдавеме два основни принципа:

- Първия е правилна (чиста) вяра.

- Втория е правилен (праведен) живот.

В тези трудни години, в които живеем и в още по – трудните години, които идват ние трябва да се молим Иисус да ни запази до последния ни дъх в правилната вяра и в праведния живот.

Въпреки, че БПЦ под натиска на много свои честни служители и миряни “прекрати официално” участие в ССЦ на 9 април 1998 г., тя продължава да праща свои представители на всяка среща. Ето и уклончивите мотиви за “излизане” на БПЦ от ССЦ: “След цял век православно участие в икуменическото движение и половинвековно присъствие в Световния съвет на църквите (ССЦ), не се наблюдава задоволителен напредък в многостранния богословски диалог между християните”...

Какъв ли напредък в общението с еретиците и езичниците очаква нашия синод можем само да гадаем

Двама митрополити на Българската патриаршия на съвместна молитва с католици, протестанти, будисти и други „религиозни лидери“ от цял свят. Букурещ, август 1998 г., и то след като Българската църква официално напусна Световния съвет на църквите. (Снимката е ксерокопие от в. Curentul, anul II, 202 (260), luni, 31 august 1998.)

Няма низвергване на присъствалите не еретическите сборища български духовници (както е заповядано от апостолските правила). Няма и покаяние от тяхна страна и от страна на покровителстващата ги „църква” за сатанинските мерзости.

БПЦ не само, че продължава да изпраща свои представители митрополити на всяка икуменическа асамблея, но те продължават да участват в литургически общения с инославни и езичници. Ето какво бе заявено от един от двамата наши митрополити преди присъствието им на 9-та асамблея проведена в Порто Алегре през 2006г.: ”желанието ни е да видим равнището, на което се намира икуменическият диалог в момента”.

Ето и какво обяснява тогавашния русенския митрополит Неофит (сега български патриарх) пред в-к "Стандарт" 25.05.2002 г.: "- Какво е отношението на БПЦ към икуменизма? - Нека не употребяваме тази дума, защото тя носи известен негативизъм. БПЦ винаги е участвала активно в движението за мир чрез църквите. Желание за общуване с другите Христови църкви винаги е имало. Доскоро имахме външен отдел, който осъществяваше редовни контакти с тях. През 1998 г. България официално напусна Световния съвет на църквите в Женева. Това не означава, разбира се, че сме се отказали от диалог с другите Христови църкви, но го осъществяваме двустранно, когато има някаква конкретна инициатива.” Явно заявените “икуменическите стремежи” на митрополитите агенти си остават, както си остава еретическия календар по който служат.

Не бива да се пропуска и един друг съществен елемент – ССЦ е само една от многобройните икуменически сатанински организации, форуми и събития, които вървят и се развиват паралелно през годините. Например срещите започнати в Асизи продължават и нашите родни богоборци ги посещават.

На 24 януари 2002 г. в италианския град, под патронажа на папа Йоан Павел II, се състоя поредната междурелигиозна среща „за мир“, която по своята мащабност надмина всички предшествуващи. В нея са участвували около триста представители на дванадесет измежду най-разпространените световни религии: християнство, ислям, юдаизъм, будизъм, шинтоизъм, джайнизъм, индуизъм, зороастризъм, сикхизъм, конфуцианство, японската религия тенрикьо и традиционните африкански култове.

Присъствали са всички икуменически християнски ереси: римокатолици,  протестанти, новостилни и други официални „православни” „църкви”. От западните конфесии са присъствували римокатолици, англикани, лютерани, реформати, методисти, баптисти, петдесетници, менонити, Армията на спасението, квакери и моравски братя. От „древните източни църкви“ (както напоследък именуват противохалкидонските и несториянските ереси от Изток) е имало преставители на Сирояковитската, Арменската апостолическа, Етиопската, СироМалабарската и Асирийската църква. Впечатляващо е било и участието на псевдо православните. По данни на Ватикана дванадесет от петнадесетте поместни „православни” църкви са изпратили свои делегации за срещата, в десет от които са участвували епископи. Някои от делегациите са били възглавявани от самите предстоятели на съответните църкви — Цариградския патриарх Вартоломей, Антиохийския патриарх Игнатий IV и Албанския архиепископ Анастасий. Московската патриаршия е изпратила трима архиереи, начело с Волоколамския и Юриевски митрополит Питирим.

Българската патриаршия е била представена от епископския викарий за Централна и Западна Европа протойерей Иван Петкин. Делегации  са изпратили същото така и Александрийската патриаршия (Нилополски епископ Георги, патриаршески викарий на Александрия), Кипърската църква (Тримитуски епископ Василий, викарий на архиепископа на Нова Юстиниана и целия Кипър), Сръбската патриаршия (Загребски и Люблянски митрополит Йован), Румънската патриаршия (епископ Йоан Харгитски), Финландската православна църква (Хелзински митрополит Амвросий) и Полската православна църква. Пресслужбата на Ватикана съобщи, че заявеното участие на новоизбрания йерусалимски патриарх Ириней в срещата не се е осъществило поради възникнали пречки.

Съгласно грижливо подготвения сценарий на срещата, след пристигането си в Асизи всички делегации се събрали на площада пред базиликата „Св. Франциск“. Тук мероприятието е било тържествено открито с няколко встъпителни речи. Пръв получил думата Цариградският патриарх Вартоломей. Разбира се, това не е случайно. Ватиканът всячески се стреми да повдига авторитета на своя верен съмишленик, опитвайки да го възведе в ранг на източен папа. На почетната трибуна патриарх Вартоло(з)мей бил поставен от дясната страна на римския

първосвещеник.

След встъпителната част участниците в срещата пристъпили към самата обща „молитва за мир“.

Любезните домакини настанили в отделни помещения всяка една от нехристиянските религии. И тъй като тези помещения се намират в монастирския комплекс „Св. Франциск“, то за да не бъдат оскърбени религиозните чувства на иноверците, оттам предварително били изнесени всички християнски символи  разпятия, статуи и др.

Юдеите са били още по - придирчиви в изискванията си  те пожелали предоставеното им помещение никога преди това да не е било освещавано. (Очевидно християнското освещаване представлява за тях осквернение, което не може с нищо да бъде заличено).

Докато зороастрийците палели в монастирския двор своя ритуален огън, всички представители на християнските ереси, в това число и официалните „православни” (И ПРЕДСТАВИТЕЛИТЕ НА БПЦ), се събрали в долната базилика. Там начело с папата те извършили общо чинопоследование, съдържащо откъси от Апостола, прошения и молитви, написани специално за случая. Предварително подготвено, чинопоследованието включвало участието на всяка една от делегациите, като молитвата „Отче наш“ и завършителната молитва, кулминационни моменти в богослужението, били прочетени от самия папа.

Молитвеното чинопоследование за „мир“ е било последвано от „братска трапеза“ за всички участници. Домакините не се посвенили да я нарекат агапия, т. е. вечеря на любовта, кощунствено пародирайки древнохристиянското понятие.

Тук православните икуменисти са проявили с невероятна откровеност своята утвърдена вече логика на вероотстъпничеството: щом те безнаказано си позволяват да потъпкват каноните на светата Православна Църква доста често, то това вече не представлява „сензационно нововъведение“, а е нещо законно и нормално!

Само осемнадесет дни след като висши клирици от почти всички поместни православни църкви съмолитствуваха в Асизи с Йоан Павел II, Римокатолическата църква започна експанзия на територията на Русия, най - голямата традиционно православна страна. На 11 февруари 2002 г. папската курия издаде решение, с което превръща своите четири „администратури“ (представителства) в Русия в епархии, а своя тамошен администратор  Тадеуш Кондрусевич, назначава за „митрополит на цяла Русия“ (Трябва да отбележим, че в Римокатолическата църква подобна титла изобщо няма. Ватиканът я използува само в православните страни, за да може, имитирайки православната църковна структура, полесно да въвежда в заблуда непросветените хора). Самият Кондрусевич каза, че не вижда нищо нередно в случилото се. „Ватиканът, заяви той, счита целия свят за своя каноническа територия, поради което не признава никакви специални права на Руската православна църква върху територията на Русия“ („Независимая газета“, 13.02.2002.). Какво поясно доказателство от това, че и днес папата съвсем не се е отказал от средновековното си самоопределяне като „император на целия свят“. Той смята православните страни (в това число и България!) за своя собствена „каноническа територия“, на която трябва да се разпространява „правата вяра“, па макар в тази вяра отдавна да не е останало никакво място за Христа...

На 12 май 2002 г. Папа Йоан-Павел Втори заяви, че ще посети България от 24 до 26 май, за да укрепи връзките с Българската православна църква, предаде АФП. Главата на Римокатолическата църква направи изказването по време на аудиенция с българския външен министър юдеина Соломон Паси. "Моето посещение във вашата страна ще има за цел да насърчи католическите братя и сестри във вярата им и отговаря на най-съкровенното ми желание да бъдат укрепени връзките между католическата църква и Българската православна църква", заяви папата. (Moнитор 12. 05. 2002)

Май 2002г. Папа Йоан Павел ІІ посещава България. Въпреки “декларираното си нежелание”, Българският патриарх Максим взима участие в церемонията по официалното посрещане на ересиарха-папа... при посрещането на папата в храма “Св. Александър Невски” епископите Симеон Западноевропейски, Неофит Доростоло-Червенски, Дометиан Видински, Павел Левкийски целуват ръка на “високия гост”, а хорът пее “Благословен идещият в името Господне”. Симеон Западноевропейски отправя приветствени думи, в които ясно признава епископското достойнство на ересиарха и добавя "Ние се възхищаваме на вашия подвиг, подвиг като на Апостол. Нека Бог да ви благослови в здраве, мир и спасение."

"Премахването на анатемите направи възможно общуването между Рим и БПЦ. Започваме равноправен диалог с Ватикана", казва митрополит Неофит ( в-к Стандарт 25.05.2002). Сега той вече е български патриарх.

ВИЖТЕ ОЩЕ

ЗА СЪКРАЩАВАНЕТО НА ЛИТУРГИИТЕ, ТАЙНСТВАТА И ТРЕБИТЕ В НОВОСТИЛНАТА ЦЪРКВА

ЗАЩО БОГ НИ ИЗОСТАВИ

Отстъплението на новостилната "църква" от Бога

Цитати от нашата книжка

КЪДЕ СЕ Е СЪХРАНИЛО ПРАВОСЛАВИЕТО

Завещаното ни от Бога относно календара

ЗАВЕЩАНОТО НИ ОТ БОГ ЧРЕЗ СВЕТИТЕ ОТЦИ И ДРЕВНИТЕ ПАТРИАРСИ КОНКРЕТНО ЗА КАЛЕНДАРА И НАРУШЕНИЯТА ИЗВЪРШЕНИ ОТ ОФИЦИАЛНИТЕ ЦЪРКВИ:

"Не се пада вам да знаете времената или годините, които Отец е положил в Своя власт" (Деян. 1:7)

„Нека благоразумието на ваша светост да размисли, колко непохвално и непристойно е, щото в едни и същи дни, едни да постят, а другите да правят пиршества... (Светият равноапостолен цар Константин, „История Церкви, Книга І, главы 7, 10 и 11” Блаж. Феодорит Кирский.)

...“И така, след като е настъпило съвършеното състояние, да не се връщаме към предишното - да не наблюдаваме дни, времена и години, НО ВЪВ ВСИЧКО НЕОТСТЪПНО ДА ПОСЛЕДВАМЕ ЦЪРКВАТА... Ако даже и да грешеше Църквата, и в такъв случай не би било така похвално точното наблюдаване на времето, като се има предвид, че осъждането й е достойно за разделение и разкол”. (“УЧИТЕЛЯ НА ВСЕЛЕНАТА” – Свети Йоан Златоуст. Творения св. Иоанна Златоуста. С. Петербург, 1895, т.I; кн.II, стр. 667-668) (Тоест разколници са тези, които под предлог за “по – точно наблюдаване на времето” въведоха новия “поправен календар” и по този начин предизвикаха смутове и разделения в Църквата – б.ред.)

„Първият Вселенски събор се е занимавал с календара... Ще се осмели ли която и да е Църква да промени юлианския календар и с това да противоречи на предписанията на Първия Вселенски събор... Нямаме ли, в такъв случай, право, с авторитета на Първия Вселенски събор, да кажем на ония, които ще се осмелят да приемат григорианския календар, че те образуват отделно сборище?” (Сп. „Христианское чтение”, 1857 г., ч. І; Календарь, с. 222-223.)

“… в богооткровеното свето Писание вярващите изрично са предупредени от Самия Бог за т. нар. календарен въпрос: … прор. Даниил 7:25: (антихристът)„ще произнася против Всевишния думи и ще угнетява светиите на Всевишния; дори ще замисли да отмени у тях (християните) празничните времена и закона”.

Календарният въпрос е есхатологичен признак за действително последните времена на съществуването на света и човечеството.  Щом нямат страх от Бога за безогледните си противоправославни действия, с които рушат Църквата и нейното еортологично единство, това ясно свидетелствува, че те дълбоко в себе си не са вярващи хора и нехаят за правдата на Бога, която би трябвало да търсят ПЪРВОМ (Мат. 6:33)” (“Учение на Православната Църква” стр. 80)

В първите преводи на светото Писание има и друг важен текст с който Господ ни предупреждава и който в последствие е изменен: „... въпреки всичката фалшификация на свещения текст. „Рекоха в сърцата си съгласно чедата им: елате да премахнем всички Божии празници на земята” (Пс.73:8, по превода на 70-те) (“Учение на Православната Църква” стр. 80)

„Римското календарно нововъведение причини голямо зло. Защото то предизвика вълнение в Църквата, смут сред народите, подигравка над Отците, презрение сред децата и заблуда, близка до юдейството. Римляните казват, че става дума не за вярата, следователно, нововъведението е безопасно (точно както нашите новостилци сега припяват – б.ред.).

О, ЖЕСТОКОСЪРДЕЧНИ СИНОВЕ ЧОВЕШКИ!

Да предположим, че от това няма вреда, но няма и полза – каква е нуждата тогава от него? Ако не е опасно то да се приеме, то и да се изостави не вреди. А ако то е съпроводено от опасности, тогава трябва да се избягва. Малкото не е малко, според Василий Велики, когато то причинява голяма вреда. А малко нещо ли е да се разбуни Църквата, да се превъзнасяш над Отците и да презираш Божествените повели? Защото Сам Бог заповядва: „не престъпвай вечните предели, които положиха твоите Отци.” (Силвестър, патриарх Александрийски „Александрийски томос, 1584 г.”)

„Утвърдената от Духа Божий света Църква не изисква да променя дните и месеците във всички свои предания. Тя спазва непременно един устав и чин, и преданията на св. Апостоли и св. Отци, и държи това до свършека на света.” (Св. Кирил Йерусалимски, † 389 г. Творения св. Кирилла; сп. „Христианское чтение”, 1908 г.)

„отхвърляйки техните, на евреите, обичаи, много по-добре ще бъде и в бъдещите векове да се продължава онзи истински ред, който сме спазвали от самото време на Христовите страдания и до сега” (Св. равноапостолен цар Константин).

„Да не помисли някой, че ние се препираме за времена, месеци и дни и търпим лишения и гонения заради пълнолуния и равноденствия. Ние държим за светата Църква и я защитаваме от адовите сили, които въстават против нея...” (Пекински митрополит Инокентий, † 1931 г. Открито писмо, 1929 г.)

Вселенският патриарх Агатангел (българин родом) през 1827 г. отклонил предложението на руски учени за смяна на календара.

„Който не спазва обичаите на Църквата и онова, което са ни заповядали седемте свети Вселенски събора за светата Пасха и за Месецослова и добре са ни законоположили да спазваме, а желае да следва григорианската пасхалия и месецослов и заедно с безбожните астрономи противодейства на всички решения на светите събори, като желае да ги измени или отслаби, такъв да бъде анатема – отлъчен от Църквата и от събранието на верните. А вие, благочестиви и православни християни, пребъдвайте в това, на което сте се научили, в което сте се родили и възпитали, и когато стане необходимо, пролейте и самата си кръв, за да запазите отеческата вяра и изповедание“. (Константинополски събор 1583г. – Свикан от източните патриарси в отговор на новоприетия от папската ерес грегориански календар. МЕСЕЦОСЛОВА Е СВЪРЗАН С ЦЪРКОВНИЯ КАЛЕНДАР И СЪДЪРЖА НЕПОДВИЖНИТЕ ПРАЗНИЦИ. ИМЕННО ТОВА Е ПРОМЕНЕНО В НОВОСТИЛНИЯ НИ РАЗКОЛ).

“Светата Христова Църква поставя вечна Анатема на приемащите папските тайнства и останалите техни нововъведения... да държим чисто и неосквернено и седемте богоустановени догмати и тайнства на светата наша майка Съборната и Апостолска Църква, както и свише и отначало от светите апостоли ги е приела Църквата Божия – непоклатимо, без да се прибави или отнеме и една йота до днес и до свършека на вековете... да отхвърлим и премахнем напълно всяко прибавяне и отнемане, приемайки всеоръжието на Светия Дух и Неговите страшни проклятия и Вечна Анатема срещу тия, които искат да дръзнат да се съгласят да приемат това... Ето защо обявяваме заедно с нашия свети клир и християнска всеобщост, че предаваме на Анатема три пъти такива, били те от светия клир, били те миряни – да бъдат откъснати от Господ Бог Вседържител и проклети и непростени и след смъртта неразвързани и неизтлели. Камъните и желязото да се разпаднат, а те по никакъв начин. Да наследят проказата на Гиезий и обесването на Юда. Да стенат и да се тресът върху земята като Каин. Гняв Божий да бъде върху главите им и да има участта на Юда и богоборците юдеи. Земята да се разтвори и да ги погълне като Датан и Авирон. Ангел Господен да ги гони с меч през всички дни на живота им и да бъдат подсъдими пред всички патриаршески и съборни проклятия и осъдени на Вечна Анатема и геената огнена. Амин. (Патриаршески синодален сигилион от 1756 година).

Ще припомним отново - много е важно да се знае, че КАЛЕНДАРА Е ЧАСТ ОТ ПРЕДАНИЕТО НА ЦЪРКВАТА и че МЕСЕЦОСЛОВА Е СВЪРЗАН С ЦЪРКОВНИЯ КАЛЕНДАР И СЪДЪРЖА НЕПОДВИЖНИТЕ ПРАЗНИЦИ. При промяната на календара има и съкращаване или премахване на постни дни и периоди, които са също съществена част от Преданието.

Освен всичко друго държавната ни „църква” е изменила и част от тайнството кръщение по подобие на еретическото римско.

ОТ ЗАПОВЯДАНОТО НИ В СИГИЛИОНА НА СВЕТАТА ЦЪРКВА СЛЕДВА, ЧЕ ВСЕКИ КОЙТО Е ПРОМЕНИЛ КАЛЕНДАРА И Е ИЗМЕСТИЛ НЕПОДВИЖНИТЕ ПРАЗНИЦИ СПОРЕД ЕРЕТИЧЕСКИЯ МЕСЕЦОСЛОВ, НАРУШИЛ Е СЪЩО И ПОСТИТЕ И ТАЙНСТВАТА, ПО ТОЗИ НАЧИН Е ПРИЕЛ ПАПСКИТЕ НОВОВЪВЕДЕНИЯ, ИЗМЕНИЛ Е МНОГО ПОВЕЧЕ ОТ ЕДНА ЙОТА И Е ПОТЪПКАЛ ЦЪРКОВНОТО ПРЕДАНИЕ, ТАКА ТОЙ СЕ Е ПОСТАВИЛ ПОД АНАТЕМА, ОТДЕЛИЛ СЕ Е ОТ БОГА И СЕ Е ПРЕДАЛ НА ДЯВОЛА!

В ТАЗИ ПОЗИЦИЯ В МОМЕНТА СЕ НАМИРАТ ВСИЧКИ ОФИЦИАЛНИ ПРАВОСЛАВНИ ЦЪРКВИ ПО СВЕТА, ЗАЕДНО СЪС СВОИТЕ ДУХОВНИЦИ И МИРЯНИ, КОИТО СА ПРИЕЛИ НОВИЯ (ГРИГОРИАНСКИ) КАЛЕНДАР В СВОЕТО СЛУЖЕНИЕ.

ТАКАВА И Е НАШАТА РОДНА ДЪРЖАВНА ПАТРИАРШИЯ!

НАРУШИТЕЛИ НА ПРЕДАНИЕТО СА И ВСИЧКИ ОСТАНАЛИ ОФИЦИАЛНИ ЦЪРКВИ, ЗАЩОТО УЧАСТВАТ В ИКУМЕНИЧЕСКОТО ДВИЖЕНИЕ, В СВЕТОВНИЯ СЪВЕТ НА ЦЪРКВИТЕ И В НЕГОВИТЕ АСАМБЛЕИ И ВЛИЗАТ В МОЛИТВЕНО ОБЩЕНИЕ С ИНОСЛАВНИ И ИНОВЕРЦИ. Но за това по – нататък в книгата.

“Отците на събора, свикан от патриарх Йеремия (цитирания по – горе Константинополски събор от 1583г. - свикан в отговор на новоприетия от папската ерес грегориански календар – б.ред.), са смятали стария календар,.. не само основан върху църковния обичай, но и „узаконен” от седемте Вселенски събори, а приелите новия календар – за противници на  определението на всички събори и затова попадащи под клетвите на съборите; с други думи, отците на събора смятат и календарния въпрос за въпрос каноничен. Отците на събора са били прави, когато за своето решение са се позовавали на всички Вселенски събори; както са били прави защитниците на иконопочитанието, изповядали на Седмия Вселенски събор, че те „следват богогласното учение на св. Отци и Преданието на съборната Църква; и на възражението на иконоборците – че Вселенските събори нищо не са узаконявали за иконите, са отговаряли, че Вселенските събори в по-голямата си част са били провеждани в храмове, украсени със свети икони, което със своето безмълвно спазване на обичая от най-стари времена, не по-малко от някакво правило, е узаконявало иконопочитанието… клетвите против иконоборците са тегнели върху им като на презрители на църковния обичай неписаното църковно Предание относно светите икони; така същата клетва тегне и върху презрителите на другия църковен обичай – същото неписано Предание за църковния календар; и съборът при патриарх Йеремия справедливо е потвърдил клетвата против старите и новите новостилци, и без това тегнеща върху им по силата на неписаното Предание, известно и спазвано от всички Вселенски събори. При това 300-годишната давност на събора при патриарх Йеремия не само не намалява силата на клетвата, а напротив – усилва я, както и всичко, осветено от църковната древност (св. Василий Велики, пр. 91). Не само съборът при патриарх Йеремия, но и следващите след него Вселенски Патриарси и другите предстоятели на Църквите с техните синоди са смятали въпроса за църковния календар за въпрос каноничен. В течение на следващите три века цяла поредица от Вселенски Патриарси решително са се изказали против григорианския календар, преценявайки го в духа на съборното постановление при патриарх Йеремия и увещавайки православните да го избягват като измяна на Православието и остъпване от светоотеческите завети.

Подобно на Сигилиона на патриарх Йеремия, с още по-голямо запрещение в 1756 г. е бил издаден друг Сигилион - Окръжното послание на Константинополския Патриарх Кирил V, с което новаторите се отлъчват от Бога със страшни вечни проклятия на всички Патриарси и събори.

В друго подобно „Окръжно послание на едната съборна и апостолска Църква” до всички православни християни патриарсите Антим, Йеротей, Методий и Кирил свидетелствуват:

„У нас нито Патриарсите, нито съборите никога не са могли да въведат каквото и да е нещо ново... И тъй, всички новатори... доброволно „са се облекли в проклятие като с дреха” (Пс. 108:18)”.”

“След всичко това – ще кажем с думите на блаж. Августин за пелагианската ерес, – „нима трябва да се свиква събор, за да се изобличи толкова явна пагубност? Като че ли никаква ерес никога не е била осъдена без свикване на събор, когато, напротив, известни са твърде малко ереси, за изобличаването на които това е било необходимо, докато много и при това голям брой, там, където са се появявали, са и били подлагани

на справедливо изобличение и вече оттам се е разпращало известието за това на всички останали Църкви за предпазване”. Казаното от блажения отец за пелагианската ерес, осъдена само на поместния Картагенски събор и тъкмо поради това и отхвърлена от цялата Православна Църква, е приложимо и към новия календарен стил, осъден не на един, а на много събори – синоди, осъждане не отхвърлено, а прието от всички Православни Църкви, след надлежното предварително съобщение за това… И съвременната латинска ерес не е била осъдена на нито един Вселенски събор, като появила се след тях, освен на поместните Константинополски Цариградски събори; обаче по силата на установената всеобща църковна практика, всички православни се отнасят към латинците като към еретици... По същия начин, по силата на тази църковна практика, ние трябва да се отнасяме към нашите новостилци като към разколници... Новостилците със своето самоволно и безчинно нововъведение, което нарушава, както е доказано, писаното и неписано Предание, доброволно „са се облекли в клетва, като в дреха” (Пс. 108:18), според израза на Окръжното послание от 1848 г., подписано от четирима Патриарси и от много членове на синода.

С такива новостилни разколници е укорително църковното общение, по силата на църковните правила, които забраняват молитвено общение с отлъчени, под заплахата за еднакво с тях наказание (Ап. пр. 10; Антиох. съб., пр. 2; Лаодик. съб., пр. 33 и др. под.). А отделянето от тях е похвално, дори и преди всякакъв съд срещу тях (Антиох. съб., пр. 1; Двукр. съб., пр. 15). („Учение на Православната църква” ст. 62, 63)

„Съществен признак на Православието, който образува самата основа на цялото му канонично и управително построение, се състои в това, да не се нарушават вековните определения, положени от нашите Отци. Само това може да отблъсне новите стремежи и сили, които изхождат, казано с думите на апостола, от мъдрост земна, душевна и бесовска. Как това, което по време на толкова векове е съществувало чинно и благообразно, да не си е запазило силата и да не е свещено и за в бъдеще?” (Вселенският патриарх Йоаким ІІІ , † 1904 г. В-к „Церковные ведомости”, 1906 г., № 1.)

“Спазването на светото Предание, казва патриарх Йоаким ІІІ, е признак за Православие – и това е преди всичко най-сигурен критерий при разглеждането на сегашните смутни църковни дела и при определението кой е православен и кой – разколник.” .(„Учение на Православната църква” ст. 61)

През 1902 г. Вселенската Патриаршия (при Йоаким ІІІ) се обръща към източните Патриарси и към предстоятелите на всички автокефални Православни Църкви (с изключение на Българската Екзархия, на която е наложила схизма в 1873 г. И с която не е била в общение до 1945 г.- б. пр. – През 45-та масонската вече Вселенска патриаршия признава „достойнството” на комунистическия ни „синод”, но това е отделна тема, която ще засегнем по - долу – бел. Буд. ) със специално послание, в което наред с други църковни въпроси, е бил повдигнат и въпросът за реформа на календара, който е в сила в Православната Църква.

В отговор на това обръщение на Вселенската Патриаршия са били изпратени следните Послания от предстоятелите на Църквите на Православния Изток.

Йерусалимската Църква отрича необходимостта от въвеждането не само на григорианския календар, вместо юлианския, но и всякакво изменение на юлианското изчисление, като е мотивирала своето отрицание със съображението, че всяка календарна промяна ще служи във вреда на Православието, предвид господствуващата на Изток (в Близкия Изток) инославна пропаганда.

Руската Църква, като посочила научното превъзходство на юлианския календар в сравнение с григорианския, според свидетелството на учените, имайки предвид също така и възможността от църковен смут, липсата на назряла (нужда от) църковна реформа и съмнителната състоятелност на предполагаемите календарни поправяния, се изказала за запазване на действуващата календарна система.

Гръцката Църква се отказала от съвременната реформа на календара предвид на това, че обикновеният народ съвсем не е подготвен за нея, и че ще започне враждебно да се отнася

към всеки нов или поправен календар и ще бъде тласнат към смут, което съвсем не е безвредно за авторитета на Църквата.

Сръбската Църква, като отбелязала научната стойност на григорианския и юлианския календари, допуска възможност за календарна реформа при изключителното условие Пасхалията и църковните празници да останат, както преди, в строго съгласие с каноните и с духа на Православната Църква.

Румънската Църква смята и ходатайствува, че трябва да остане сегашният календар, тъй като е невъзможно да не бъдат засегнати каноничните постановления, ако почнем да разсъждаваме за каквато и да е промяна или преобразование на юлианския календар, с който Православната Църква е живяла толкова продължително време и не се е чувствувала стеснена...

„Преди всичко това, на нас не ни е позволено и с пръст да се докоснем до установените от древност определения, които представляват нашата църковна слава. Бог, Великият Господ на вековете и в това ще прояви Своята воля и което Той определи, това и ще бъде”.

Черногорската Църква, като се опасява от църковен смут сред народа, решително се изказва против каквато и да е промяна в действуващия календар. (В-к „Церковные ведомости”, 1906 г., № 13-14.)

Най-сетне, Константинополската Църква, която именно е предложила въпроса за календарната реформа пред съда на Църквите, категорично се изказала против каквато и да е промяна в действуващия календар.

(„Церковные ведомости”, 1906 г., № 13-14.)

Всеруски църковен събор 1917-1918 г., съзнавайки пагубността от всякакво сближение с григорианския стил и като дава предимство на юлианския календар, решително отхвърля новия стил и постановява Църквата да се придържа към стария стил за църковно изчисление.

През 1923 г. Руската Православна Църква отново потвърждава решението на своя събор от 1917-1918 г. и отново отказва да приеме новия стил, въпреки властната принуда на пленилата я богоборческа болшевишка власт, твърдо спазвайки свещеното църковно Предание и своя православен календар.

Четири събора на православните Архипастири на Задграничната Руска Църква, проведени в 1923, 1924, 1926 и 1931 г., постановяват да се отхвърли новият стил, тъй като през 1583 и 1756 г. от източните Патриарси са наложени клетви върху новия стил, които са върху него и досега, защото те от никакъв събор не са отменени и премахнати. (Съборни постановления на Руските Задгранични Архиереи - В-к „Церковные ведомости” от тези години.)

„Наистина, според откровената мисъл на католическия патер Тондини, изказана от него през 1905 г., същността на нещата по въпроса за календара се състои не в нещо друго, а в приемането или неприемането на върховенството на папството в Христовата Църква. „И тъй като – добавя Тондини - Православните Църкви не признават това върховенство, то те не искат да приемат и предлаганата реформа на календара”.

В устата на патер Тондини това признание има голямо значение, което ясно показва съкровените мотиви, насочени към постигането на реформата на юлианския календар. (В-к „Церковные ведомости”, 1906 г., № 36.)

„Историята на целия живот на руския народ през последните 300 години ни задължава да се отнасяме напълно отрицателно към григорианския календар като към средство на полско-йезуитската интрига, извор на духовно и материално потисничество.” (Прот. С. В. Булгаков, „Настольная книга священнослужителя")

„Паството във Финландия, Полша, Румъния, Елада и в съвременна Турция (сега и в България – б.ред.) изгуби мира, като сякаш се раздели на паднали (принуждаващи да се приема новия стил) и на изповедници. Последните ще получат венеца на нетлението, а първите да се вразумят своевременно със своите неразумни архипастири и пастири. Истински вярващите са малцинство, както във времената на иконоборците и монотелитите.” (Киевски Митрополит Антоний (Храповицки), † 1936 г. „Скръбно послание”, 1925 г.)

„Ерозиралото съзнание на съвременните християни се смущава и бива смущавано от подмятанията на бесовските внушения, че православните са малцинство и че Православието е слабо и малко в сравнение с католицизма или протестантизма. Духовният принцип е: малцина се спасяват (Лук. 13:24)... има и свободна воля у човеците... и мнозинството от човешкия род избира греха, а не спасението. Затова малцина избират Бога с духовното усилие на себепревъзмогване на поразеното от греха човешко естество и с това Бог си приготвя „народ съвършен”, както това ни е възвестено от архангел Гавриил (Лук. 1:17). Мнозинственият принцип е дяволска уловка за поразеното от греха човешко съзнание (демокрация), а духовният принцип за качествения подбор на избраничеството е принцип на Бога – „род избран, царствено свещенство, народ свет, люде придобити” (1 Петр. 2:9), „скъпо купени” с драгоценната кръв на Господа Иисуса Христа (1 Кор. 6:20; 1 Петр.1:19). Така че малцина се спасяват, защото са духовни, а мнозинството гине, защото е душевно, плътско, материализирано – и в двата случая по избора на своята свободна воля. А Православието е силно със спасителната си истина на православната – православещата вяра и Божията благодат, обитаваща единствено в Православната Църква.(„Учение на Православната църква” ст. 55)

„Не бива да се смущаваме, че верните на заветите на светата Църква са останали малко. Да не се смущава сърцето ви и да не се устрашава! Истинските почитатели на Господа през всички времена не са били много. Дори Самият Господ са Го оставили Неговите истински ученици; и Сам Той е предсказал, че в последните времена любовта ще оскъднее [Мат. 24:12] и човеците ще враждуват не само едни срещу други, но и против Самия Бог. Истината никога не е имала многобройни последователи, и те винаги са били и ще бъдат гонени. Не слава и не богатство ги очаква в тукашния свят, а кръстен път. Само по този път те могат да достигнат до Царството Божие. За това ни поучава и самата природа: трябва да се разровят цели планини, за да се намери само един елмаз.

Който вярва в Бога, той няма от какво да се бои от синовете на този свят. Ако Христос е с нас, то кой ще е против нас? (Ср. Рим. 8:31). С Него ни е дадено да победим света (1Иоан. 5:4). (Пекински митрополит Инокентий, † 1931 г. От лично писмо.)

“И ако се намират в същата ерес, и може би им се удаде да примамят и някои други, още по-невежи, даже ако съберат множество, те са извън осветените огради на Църквата. И ако много малко останат в Православието и Благочестието, те са Църквата, и авторитета и защитата на църковните устави лежи на тях. И ако им се наложи да пострадат за благочестието, това е за вечна чест и принася душевно спасение.” (цитат от Свети Никифор – из ПАСТИРСКО ПОСЛАНИЕ КЪМ ЦЪРКВАТА НА ИСТИНСКИ ПРАВОСЛАВНИТЕ ХРИСТИЯНИ НА ГЪРЦИЯ. Св. Врестенска епископия, 21.09.1944 г.).

„... новостилците се отделят от Православната Църква, предпочитат да се съединяват с католици и лутерани, и могат да се смятат от нас за еретици.” (Инокентий, епископ Ладожки, заедно с преосвещените епископи Венедикт, Николай и Григорий – „Въвеждането на новия стил във Финландия”, с. 278.)

„Въпросът за църковния календар е именно въпрос от църковно-религиозно значение и дори се отнася към най-важните основни въпроси, по повод на които има разделение между църквите.” (В-к „Церковные ведомости”, 1905 г., № 36.)

МНОГО ИНТЕРЕСЕН ФАКТ Е, ЧЕ БОЛШЕВИКИТЕ БОГОБОРЦИ СА СЕ СТАРАЛИ ДА ВЪВЕДАТ ЕРЕТИЧЕСКИЯ „НОВ СТИЛ”, КАТО СА ПОДЛАГАЛИ НА ГОНЕНИЯ ПРАВОСЛАВНИТЕ.

„Поведението на старостилците, не пожелали да скъсат с цялата Църква Христова, заслужава пълно одобрение. Мисля, че натискът, който сега се прилага върху тях от страна на новостилците, всъщност е гонение заради вярата.” (Инокентий, епископ Ладожки)

Преди да преминем към отстъпленията в нашата родна патриаршия ще се спрем накратко върху една боговдъхновена защита на светоотеческия календар от страна на Архиепископ Инокентий Пекински (Фигуровски) (1863–1931), който за 15 години обърнал във вярата 6000 китайци, открил печатница, подвързвачница, дом за стари хора и училище, построил няколко храма, съставил „Китайско-руски речник” в два тома. Превел е много богослужебни книги на китайски език, използвани и от Японската Църква...

„Ние получихме скръбни известия за това, колко жестоки гонения претърпяват твърдо придържащите се към преданията на Светата Православна Църква от лъжебратята, които дръзват под защитата на гражданската власт (болшевишката – б.р.), да потъпкват Божествените закони и да се надсмиват над тях... Изтъквайки се за мъдреци и просветители, тези вълци в овчи кожи са дръзнали, като потъпкват страха Божий, да се наемат да поправят законите на Църквата Христова, ослепени от димната надменност на този свят, като се почитат повече от Апостолите и светите Отци на Църквата, чрез устата на които е проповядвал Самият Господ.

Но оглупи Бог цялата им мъдрост. Те даже не знаят какво говорят и не разбират това, което искат да поправят. И са се заели да реформират календара, без да знаят какво вършат! Те твърдят, че нашият Православен календар много е отстъпил от астрономическата истина, та затова отдавна било време да се премине към григорианския календар, признат от учените за правилен и приет от целия богоотстъпнически свят.

Трудно е да се каже дали те лъжат, като се стараят да въведат в заблуда всички малки (слаби) във вярата, или пък в неведение повтарят чуждата лъжа. Но за разбиращия е ясно, че в нито едно от техните твърдения няма и следа от истина. Те казват, че православният календар е изостанал с 13 дни от истинския календар, понеже равноденствието се пада на 8 март, докато светите отци на Първия Вселенски Събор били постановили завинаги да го смятаме на 21 март, което уж било вече изправено чрез григорианския календар.

Обаче, това те не могат да докажат! Оригиналът с постановленията на I Вселенски събор не се е запазил и в нашата Книга с правилата няма никакво постановление на I Вселенски събор за равноденствието; не са се запазили също и другите документи, на които така обичат да се позовават новостилците. А повечето доказателства за това, че Светият I Вселенски събор е решил да се смята за ден на равноденствието 21 март, са били измислени и подправени от католиците не по-рано от XVI в., за да сложат канонически фундамент под ненужната и вредна реформа на календара през 1582 г. Така че твърденията на новостилците, че нашият православен календар нарушава решенията на I Вселенски събор, не се основават на нищо!

Не по-основателно е и твърдението им, че григорианският календар е правилен. Астрономите отдавна са доказали, че е невъзможно въобще да се състави съвършено правилен календар. А при това григорианският календар е и така неудобен, че учените от цял свят вече повдигат въпроса за смяната му.

Много от тях признаха нашия православен календар за толкова прост и удобен, че се изказаха за връщане към него: Нюкомб, Болотов (Нюкомб – американски математик и астроном-наблюдател, определител на астрономическите константи (1835-1909 г.). Василий Василиевич Болотов – руски църковен историк, лингвист и математик (1854-1900 г.))и др.

Не са основателни и твърденията на новостилците, че въвеждането на григорианския календар е било предизвикано от необходимостта да се поправи юлианският. Целта на въвеждането му е произлизала само от желанието на йезуитите, придобили в края на XVI в. Огромно влияние в католическата църква, окончателно да скъсат с Православния Изток, така че даже празниците да се празнуват в различно време. Подобно на тези, главните, и другите второстепенни доводи, привеждани от новостилците в защита на григорианския календар, също са неоснователни и бездоказателствени.

Но не в това е тяхната основна грешка, а в това, че те смятат нашия Православен календар и Пасхалия за слънчеви, а не за лунни. Те или не знаят, или умишлено скриват, че в основата на нашия Православен календар е положен лунният...

Как е живял на земята нашият Спасител Иисус Христос? Той е живял също по лунния древно-библейски календар...

С преминаването към новия стил, целият ред на църковния живот ще бъде нарушен. Така например, през тази 1929 г. съвсем би изчезнал Петровият пост. По нов стил 29 юни се пада в събота преди неделя на Всички светии. По същия начин и други Петрови пости през годините ще се съкратят...

добре знаят слугите на княза на този свят, че именно с обичаите е здрава нашата Православна Църква. Отлично знаят те, че свети и премъдри са Божествените канони и че с необорима стена ограждат Светата ни Църква от тленния дух на този свят, от тези, които са приели печата на антихриста (те вече са го приели – б.ред.), и затова полагат всички усилия да отменят каноните, защото след това Светата Църква ще остане без кормило и ще се превърне в играчка за ветровете в този свят. Непрестанно и упорито Христовите врагове подкопават устоите на Светата Негова Църква, за да поставят на нейно място друга църква, светилище на самообожествилото се човечество, масонски храм, капище на сатаната...

Христовите врагове знаят какво огромно значение имат за живота на нациите и църковните празници, и постите в определеното задължително за всички време, те знаят, че това е най-силното свързващо начало за нациите, държавите, а още повече за Църквата... Ето защо светите Апостоли така строго са решили да заменят еврейските празници с християнски, ето защо така яростно се стараят сега болшевиките да унищожат празниците. Още св. пророк Давид чрез Дух Светий е предсказал как ще пристъпят враговете на Бога в борба със Светата Църква („Рекоха в сърцата си съгласно чедата им: елате да премахнем всички Божии празници на земята” (Пс.73:8, по превода на 70-те))...

Господ ни е удостоил да воюваме за Светата Църква и да страдаме за Неговото Име. Чест и хвала на приелите гонения и лишения, вечна слава на удостоените от Господа с венеца на мъченическата кончина!

В Христовата Църква няма нищо малоценно, няма нищо неважно, защото във всеки обичай се е въплътил Божият Дух, с Когото Църквата живее и диша. Всеки, дръзващ да въстане срещу църковните обичаи и закони, основани на Свещеното Предание и Писание, въстава срещу Божия Дух и с това показва на всички, които имат очи да видят, от какъв дух е той. Достойно и праведно Светата Църква изрича срещу такива анатема. (Ученiе Православной Церкви ο Священномъ Преданiи и отношенiе ея къ новому стилю. Составлено Афонскими ревнителями Православнаго  благочестiя.  Джорданвилль, 1989, с. 47-53.)

(римокатолическото новостилие е противоцърковна (антиеклезиална) ерес, защото е насочено против богослужебния ред и руши Църквата. Справка – състоянието на Българската Православна Църква сега, като нагледен пример).

След решението на събора от 1583 г., за православния християнин въпросът за новия календар не стои. Но за да не остане и капчица съмнение у по-маловерните, Бог е уредил щото същото решение да бъде неколкократно потвърдено през вековете от Източните патриарси Кирил І (заемащ вселенския престол 6 пъти и приел от йезуитите мъченическа смърт), Партений І (1639-1644), Калиник ІІ (1668-1693 и 1694-1702), Паисий ІІ (1726-1733), Кирил V (1748-1757), който издал ІІ Сигилион в 1756 г., Агатангел (1826-1830), Григорий VІ (1835-1840 и 1867-1871), Антим VІ (1845-1848 и 1853-1855), Йоаким ІІІ (1878-1884) и т.н., та чак до Всерусийския църковен събор от 1917-1918 г., където също бе отхвърлен новият стил.

Веднага след приемането на “поправения” календар от константинополския патриарх масон 33-та степен Мелетий IV, останалите източни патриарси застават зад посланието на Александрийския патриарх Фотий от 25.06.1923г., в което календарната реформа е окачествена като “БЕЗЦЕЛНА, НЕКАНОНИЧЕСКА И ВРЕДНА, ТЪЙ ЧЕ НАЛОЖИТЕЛНО Е ДА НЕ СЕ ПРИЗНАВА”, а за конгресът на който е приета е казано “може да бъде наречен неканонически и незаконно съставен конгрес”.

Фактически до момента на приемането на календарната реформа православната ни църква е била единна и е празнувала и служела заедно по светоотеческия календар. И изведнъж през 1923 г. Цариградският патриарх-масон Мелетий Метаксакис решава да отдели поместната Цариградска патриаршия от единното празнуване на Православната Църква и на следващата година тя започва да празнува по римокатолическия календар заедно с еретиците. Ето го началото на разкола (разделението) в Православието относно празнуването. Това е и целта на въвеждането на римокатолическия календар в Православната Църква – смущението на верните и разделянето им. От този момент нататък докато останалите верни на светоотеческия календар постят, то празнуващите с еретиците блажат, докато едните жалеят, другите се радват. Как ли изглежда това в очите на Бога?! Ще припомним отново думите на Светият равноапостолен цар Константин „Нека благоразумието на ваша светост да размисли, колко непохвално и непристойно е, щото в едни и същи дни, едни да постят, а другите да правят пиршества... („История Церкви, Книга І, главы 7, 10 и 11” Блаж. Феодорит Кирский.)

Много показателно е мнението на съвременните светци и подвижниците на благочестието в православната църква.

Свети Николай Планас (1851-1932) до края на живота си продължил да служи по стар стил. Този Божий угодник ясно показал своето отрицателно отношение към беззаконната календарна реформа (Иером. Нектарий (Яшунский). Краткая история священной борьбы старостильников Греции. 1925 год). Той не проявил „послушание“ към местното църковно началство в онова, което е противно на преданията на светите Отци, а станал изобличител на това беззаконие. Св. Николай бил този свещеник, който отслужил водосвет и благословил създаденото след смяната на календара в Гърция (1924 г.) „Общество на православните“, което започнало борбата в защита на светоотеческия календар в Гърция. След тази служба той казал: „Всичко, каквото и да би било установено неканонично, ще падне“. Веднъж, когато трябвало да служи на празника на свети пророк Елисей, за да избегне скандал с новостилците, той решил да не отива в големия храм именуван на пророка, а в друга по - скромна църква. Какво обаче се случило: "Но докато седях в креслото си, видях пред себе си пророк Елисей, който сам ми каза да отида в неговия храм и там да служа литургия...", споделя светия мъж. Свети Николай служел по православния светоотечески календар до кончината си през 1932 г.

Св. Нектарий Егински през 1920г. умира в Господа, предизвестявайки смъртта си и предрича, че “вълци” ще придобият власт над Църквата.

Свети Николай (Велимирович), епископ Жички (1880-1956), многократно е писал и се е изказвал против икуменизма и новия календар. Той имал крайно отрицателно отношение и към Мелетиевия конгрес от 1923 г. Сърбите по това време се въздържали от молитвено общение с новостилците, считайки ги по същество за схизматици.

Свети Кукша Одески (1875-1964) е предсказал, че скоро ще има вселенски събор, на който наред с другите отстъпления от Православието и църковни реформи ще бъде въведен навсякъде и новият календар. „Но тези нововъведения – предупреждава Божият угодник – не бива да се приемат“.

Свети Теодосий Кавказки (1841-1948) също казал: „Да, ще има осми вселенски събор“. Той говорел, че на този събор православните ще са малко, а превес ще имат икуменистите и новостилците, че ще въведат новия стил, ще премахнат постите и ще отменят монашеството.

Старецът Архимандрит Филотей (Зервакос) (1884-1980) - бил благодатен подвижник, известен в цяла Гърция с множеството си чудеса и духовни дарования, между които и дара на прозорливост“[14]. В едно свое писмо от 1968 г. до новостилния епископ Августин Флорински, о. Филотей пише: „Доколкото старият календарен стил представлява писмено църковно предание, а новият – нововъведение с папистки и масонски произход, то всеки, който отхвърля стария и следва новия календар, подлежи на анатема... Благодатния старец споделя, че горещо, със сълзи се молил на Бога да го вразуми кой календар да следва. Той казва, че чул в себе си глас, който му казал: "Ти си длъжен да следваш стария календар, когото са ти предали богоносните отци от седемте Вселенски Събора, утвърдили Православната Вяра, а не новия календар на западните папи, направили схизма срещу Едната, Свята, Съборна и Апостолска Църква и извратили апостолските и отеческите предания!" Стареца казва още: "Не мислете, че да се следва папския календар е нещо несъществено... Сега не е време да се пази мълчание... не се бавете, а побързайте!"

Архиепископ Серафим Софийски (Соболев) (1881-1950), в доклада си на Московското Всеправославно съвещание през 1948 г. казва:

...„Ако по силата на каноническите основания, приемането на новия стил в цялата му пълнота е недопустимо за нас, то също толкова недопустимо за православните християни е и приемането на новия стил в неговата компромисна форма. Тази компромисна форма се практикува в наше време от някои поместни Православни църкви и се състои в това, че Пасхата у тях се празнува по старата, православната пасхалия, а всички празници с постоянна дата – тъй наречените неподвижни празници, се честват по новия стил. Но такъв смесен календар също не може да бъде приет от православните, защото води до нарушаване на други църковни постановления, залегнали в църковния Устав, които ние трябва свято и неизменно да спазваме, за да не изпаднем в непослушание към нашата Майка – Църквата. Новостилците грешат тъкмо с такова непослушание... все едно ще засвидетелстваме, че новият стил правилно показва църковното времеизчисление, а Типиконът – неправилно. И ще сторим това, след като добре знаем, че Типиконът е създаден от Православната Църква..., че посочените нарушения на Устава произхождат от римокатолиците, потънали в тъмнината на всякакви ереси и заблуждения! Новият стил, като рожба на римокатолицизма и като противоцърковно явление, не може да донесе нищо друго на Православната Църква освен смутове... Необходимо е също да се отбележи, че и до днес астрономията използва не григорианския, а юлианския календар.”...

Архимандрит Серафим (Алексиев) и архим. Сергий (Язаджиев) – И двамата са духовни деца и много приближени на архиепископ Серафим Софийски. Категорично отрицателната си позиция към римокалендарната реформа тези български приснопаметни духовници ясно са изразили в книгата си „Православие и икуменизъм. Защо не сме и защо не можем да бъдем икуменисти?“ (С., 1998). Те пишат, че „изменянето на календара и на православната Пасхалия, изхвърлянето на много неща от богослужебните книги и т. н.“ е част от стремежа за „разрушаване на разделителните стени, които досега са пазели Църквата от враговете“[16].„За да се нагодят към основните изисквания на икуменическото движение, те (православните икуменисти, б.м.) нарушават каноните на Църквата, забраняващи духовно общуване с еретици, нагаждат чрез календарни реформи православните празници към инославните, а скоро ще почнат да нарушават и догматическите вероопределения на седемте св. Вселенски събори в името на обединението на верите“.

Гръцкият старец Йероним (Апостолидис) от о. Егина (1883-1966) до края на живота си следвал стария стил. В свое писмо до новостилния епископ Прокопий, той изповеднически заявил: „От 1924 г. и досега желанието ми и ревността ми са насочени към Православната Църква и вяра. От детските си години аз я почитам и съм посветил целия си живот в послушание на преданията на богоносните Отци. Аз изповядвам и провъзгласявам, че календарът на Отците ни е единствено верният, както и на Вас самия това е известно."

Многобройни са предупрежденията и забраните на светата православна Църква и нейните светии относно всякакви нововъведения, които биха изменили светите канони на вярата, наложени от Новият завет с Бога, апостолските правила, светите вселенски и поместни събори. Пределно ясни са и съвременните светии по въпроса с въвеждането на новия календар в църквата.

Въпреки това на 18 юли 1968г. светия синод на Българската Православна Църква в послание No 5953 (пълният му  текст може да видите в края на книжката) заявява, че “Въвежда от 20 декември 1968 година поправения юлиански календар”, позволявайки си да “поправя” светите отци на съборната ни църква, приетия от тях богослужебен Устав – т.нар. Типикон и календара върху който той се основава.

Като начало ще споменем, че решението за въвеждане на новия стил е НЕЗАКОННО поради противоречие с устава на БПЦ от 1950г., който НЕ ПОЗВОЛЯВА на св. синод да променя нещо от Св. Предание, включително и църковния календар. Митрополитите са пазители на вярата и преданието, а не редактори.

Промяната на календара води до съкращаване, а в някои години и до унищожаване на един от основните пости – Петровия или още наречен Апостолски. Има и други груби нарушения, например в основни празници, като "Първо и второ намиране главата на св. Йоан Предтеча" и Благовещение.

Вижте например какво се казва в Апостолските постановления за Петровия пост: „След Петдесетница празнувайте една седмица, а после постете. Справедливостта изисква и да се радваме при приемането на даровете от Бога, и да постим след утешаването на плътта” (кн. 5, гл. 19).

За този пост с високо уважение разяснения и напътствия дават свети Атанасий Велики, свети Амвросий Медиолански, свети Лъв Велики и блаж. Теодорит Кирски. Особено обстоятелствено и вразумително говори за смисъла и значението на Апостолския пост св. Лъв Велики: „След продължителното празнуване на Петдесетница постът е особено необходим, за да очистим с подвиг нашите мисли и да се потрудим да станем достойни за даровете на Светия Дух” (Слово 76).

А какво трябва да се прави с ония, които не почитат този основен пост е казал един от старите патриарси на съборната ни църква: „Седем дни и повече до празника на Петър и Павел всички верни –  миряни и монаси са длъжни да постят, а непостещите да бъдат отлъчени от общение с православните християни” (Антиохийския патриарх от ХІІ век Теодор Валсамон)

Един от основните абсурди в “поправеното” богослужение е разделянето при подвижните и неподвижните празници – едните остават в стария, другите “преминават” във новия стил?!

В тази връзка е уместно да се зададе и един съществен въпрос: АНГЕЛИТЕ ОТ НЕБЕСНИТЕ ЛИТУРГИИ КОИТО СЪСЛУЖВАТ С НАС НА ЗЕМЯТА, ЗА ДА СЛИЗА БОЖИЯТА БЛАГОДАТ ВЪРХУ НИ И ВЪРХУ СВЕТИТЕ ДАРОВЕ, КОИ СЛУЖБИ ПОСЕЩАВАТ - ПО СТАРИЯ ИЛИ ПО НОВИЯ СТИЛ?!

МОЖЕ БИ ЕЖЕГОДНОТО СЛИЗАНЕ НА БЛАГОДАТНИЯ ОГЪН НА ВЕЛИКДЕН, ПОЯВАТА НА БЛАГОДАТНИЯ ОБЛАК НА ПЛАНИНАТА ТАВОР НА ПРЕОБРАЖЕНИЕ, ОБРЪЩАНЕТО НА ТЕЧЕНИЕТО НА РЕКА ЙОРДАН НА БОГОЯВЛЕНИЕ И РАЗПУКВАНЕТО НА ВЪРБИТЕ В РУСИЯ НА ВЪВЕДЕНИЕ БОГОРОДИЧНО, КОИТО СЕ СЛУЧВАТ ПО СТАРИЯ СТИЛ Е ДОСТАТЪЧЕН ОТГОВОР ОТ БОГА!

И В КРАЙНА СМЕТКА МОЖЕ ЛИ ДА ИМА ДВЕ РОЖДЕСТВА,

ПРЕОБРАЖЕНИЯ, ВЪВЕДЕНИЯ НА БОГОРОДИЦА И Т.Н.?!

В подкрепа на светоотеческия календар говорят и множество други чудеса, случвали се периодично в православните църкви. Едно от тях е Явяването на Честния Кръст Господен над параклиса „Св. Йоан Богослов” в Атина на празника Въздвижение на Честния Кръст около полунощ но 26 срещу 27 септември 1925 г. За този празник повече от 2 000 християни, привърженици на стария църковен календар, се събраха от 9 часа предната вечер край параклиса. Около 11 часа вечерта се появиха много полицаи „за поддържане на реда”, както те твърдяха. Беше 11 и 30 часа вечерта, когато точно над църквата от изток се появи ярък бял кръст. Светлината му напълно засенчи звездите, докато в същото време той осветяваше църквата и двора. Това, което се случи след появата на небесния знак, не може да се обясни с думи. Всички присъстващи на бдението паднаха на колене, плачеха от вълнение и с едно сърце и една уста започнаха да пеят и славят Бога. Полицаите забравиха за първоначалната си задача и отново откриха в дълбините на сърцата си вярата от детските години. Църквата се превърна в кътче от друг свят, намиращ се отвъд пределите на тази земя.

Друг случай е чудото на свети Спиридон Тримитунтски в храма "Св. Николай", Каристос, Гърция, 1930 г. За него свидетелства старицата Зиновия Сидери (доживяла до 102-годишна възраст), един от многото свидетели, присъствали на това събитие, за което на времето са писали и в атинския вестник „Скрип”. „Беше Рождество Христово по новия календар, 25 декември 1930 година. Дойдох на всенощна служба в храма „Св. Николай”. Там беше пълно с народ. Застанах от лявата страна, близо до една от църковните колони. На тази колона, точно над мен, висеше икона на свети Спиридон. Иконата беше украсена с цвете, останало още от празника на светията по новия календар. Когато свещеникът, който служеше литургия – отец Сила, подир Малкия вход започна да пее тропара на Рождество Христово: „Рождество Твое, Христе Боже наш...”, иконата на свети Спиридон внезапно взе да се удря в колоната тъй силно, че цветето падна от нея. Виждайки това знамение, народът се вкамени от ужас. Свещеникът и певците престанаха да пеят. Тогава някой от народа извика: „Днес е празникът на свети Спиридон по стария календар. Пейте неговия тропар!” Певците и свещениците „онемяха”. Тозчас всички вярващи в един глас запяха: „Собора перваго показался еси поборник и чудотворец, богоносни Спиридоне, отче наш...” И още докато пееха тропара на светеца, неговата икона започна малко по малко да се „укротява”, а най-сетне престана съвсем да се удря в колоната. На следния ден вестник „Карестини” разгласи за това чудесно събитие. Всички жители на Каристос и околностите му говореха за чудото и признаваха правотата на стария стил."

Архимандрит Амвросий, настоящ игумен на Зографския манастир, разказва: „Има много чудеса, които съвсем ясно показват кой календар е правилен. Например отец Красимир (Капитанов) от Шумен наскоро разказа, че една жена преди повече от година била тежко болна и лекарите не давали надежда, че ще оцелее. В съня й обаче се явява св. Богородица и й казва, че точно след три дни, в деня на св. Йоан Рилски, ще оздравее. Така и станало за почуда на лекарите. И наистина този ден бил празник на св. Йоан Рилски, само че по стар стил! Тоест св. Богородица не се води по новия календар.

Румънският архимандрит Юстин от манастира Петровода ни разказа за едно подобно чудо, което се е случило малко след като новият календар бил въведен в Румънската църква, през 30-те години на XX век. Тогава един от румънските монаси-аскети започнал изключителен духовен подвиг: 40 дни се затворил в килията си, без въобще да яде, без да пие дори и вода. Той само се молел, за да разбере кой календар е правилен. Явили му се Тримата светители - св. Василий, св. Йоан Златоуст и св. Григорий Богослов и му казали: старият календар е правилен. А тези, които са въвели новия, те ще страдат и ще бъдат наказани от Бога.”

С ТЕЗИ ЧУДЕСА, НЯКОИ ОТ КОИТО СЕ СЛУЧВАТ И ДНЕС НАШИЯТ НЕБЕСЕН ОТЕЦ ЯСНО НИ ПОКАЗВА ИСТИНАТА, КАКТО Е ПОСОЧИЛ И ИСТИНСКАТА ВЯРА В НЕГО, КОГАТО БЛАГОДАТНИЯ ОГЪН РАЗЦЕПВА И ИЗЛИЗА ОТ МРАМОРНА КОЛОНА, ОКОЛО КОЯТО СА БИЛИ СЪБРАНИ ИЗГОНЕНИТЕ ОТ ХРАМА ПРАВОСЛАВНИ.

В тази връзка е необходимо да припомним думите на Христа Спасителя “Ако не бях сторил между тях делата, които никой друг не е сторил, грях не щяха да имат“ (Иоан. 15:24)

Въобще как може един християнин да се съмнява в правилността на календара, който църквата 2000г. ползва в богослужението си, който е бил в действие през земния живот на Спасителя, по който са датирани всички дати от църковната история, по който се случват ежегодните чудеса? След като вярваме в светостта и непогрешимостта на Едната църква, как тогава календарът й е сбъркан, та еретици и масони трябва да го поправят?

На нелепия довод, че новия календар бил по – точен, можем да отвърнем, че повечето големи астрономически обсерватории по света продължават да работят по акуратния стар юлиански календар!

Църковният календар осигурява реда и богослужебното единство в църквата и не се занимава с точните секунди на завъртане на Земята около Слънцето. Астрономическите аргументи за въвеждане на новия папски календар не са църковно-канонични и имат една единствена цел: да разбият единството в църквата. Зле си вредят тези, които хулят християните, държащи светоотеческия календар. Защото така хулят и светците на църквата, които са все “старостилци”, защото са служили Богу и са просияли все по неизменяемия църковен календар, наречен днес “стар”.

Новостилните “философи” в своите плътски мъдрувания споделят, че “календарът не е догматичен въпрос”. Когато Господ е наредил да се слуша Църквата (Мат. 18:17), Той не е поставил ограничение само в “догматическите въпроси”. За какво са каноните, за какво е Св. Предание, за какво е църковната традиция? Или синода стои над каноните и Преданието? Такова разбиране по своята гордост много се доближава до папската ерес и не е чудно, че официалните църкви вече са се възприели за “сестри” на римските еретици (както ще видим по – долу).

Привържениците на новия стил обичат да цитират архим. Методий и статията му “За календарната реформа”. Ето един от основните му и с нищо не аргументирани доводи “Църквата и в миналото е извършвала календарни реформи, ще ги върши и в бъдеще. Календарният стил не е и не може да бъде една постоянна величина”...?! Методий се отделя от съветите на своя духовен отец – Серафим Соболев. Архимандрита отрича сам себе си, защото като председател на календарната комисия при Московското Всеправославно съвещание от 1948г., на пленарното заседание на 10 юли в доклада си “За църковния календар” казва, цитирайки проф. Глубоковски: “За Църквата, в която всичко трябва да става с приличие и ред (1Кор. 14:40), календарът е регулатор на църковния живот. НИКАКВИ ПРОИЗВОЛНИ И ЧИСТО ЛАИЧЕСКИ ИЗМЕНЕНИЯ ТУК НЕ СА ДОПУСТИМИ, ЗА ДА НЕ ПРОИЗЛЕЗЕ ЦЪРКОВНО РАЗТРОЙСТВО С ЯВНА СЪБЛАЗЪН И ОПАСНОСТ ЗА ВЯРВАЩИТЕ”.

“Интересно би било да запитаме, от кои други календари се е ползвала светата Църква и кои са тези “много календарни реформи”, които само архим. Методий знае (и всички “новостилци” припяващи в един глас с него – б.ред), понеже в историята на светата Църква е факт, че тя е ползвала единствено съществуващия юлиански календар”.

Интересен факт е, че историческия календар, създаден от Жак Скалигер през XVI-ти век, който дава възможност на историците с абсолютна точност да отчитат събитията в период от 7980г. е използвал юлианския календар, като най-подходящ. За разлика от църковния календар използван от учените-историци, “поправения” юлиански – т.е. грегориански календар НЕ Е ПРИГОДЕН ЗА ПРАЗНУВАНЕ НА МИНАЛИ СЪБИТИЯ И ИЗПАДА В ГРУБИ ИСТОРИЧЕСКИ ГРЕШКИ!

“Понякога се чуват мнения, че новият стил е верен, а стария неверен. Казва се още че чуждите учени направили “чудесно откритие”, като доказали, че днес не е 0, а 14-то число. РАБОТАТА ТУК Е, ЧЕ И ДВЕТЕ БРОЕНЕТА СА УСЛОВНИ И НЕ МОГАТ ДА БЪДАТ ДРУГИ. На това мнение са почти всички съвременни астрономи! “При това броенето на дните “по старому” и “по новому” има такова отношение към обективния вървеж на времето, както начина на измерване на температурата по Целзий или по Рюмер към топлинното състояние на телата” .

В капиталния научен труд по въпросите на времето, излязъл през 1968г.  изготвен от цял екип френски учени под ръководството на проф. Ригал, се казва: “Земята, луната, слънцето, звездите – показват различна продължителност за един и същи отрязък от време. Необходимо е вече да се откажем от понятието за всеобщо време”.

Ето защо архим. Методий и “новостилците” непрекъснато говорят за “астрономически основи на календара”, а никаде не цитират мнението на учените и астрономите за календара. Изложените факти показват, че българските реформатори – новостилци, безотговорно, без никаква научна и каноническа обосновка, на своя глава извършват ПРЕСТЪПЛЕНИЕ спрямо утвърдения от светата Православна Църква календар.

ВИЖТЕ ОЩЕ

ЗА СЪКРАЩАВАНЕТО НА ЛИТУРГИИТЕ, ТАЙНСТВАТА И ТРЕБИТЕ В НОВОСТИЛНАТА ЦЪРКВА

ЗАЩО БОГ НИ ИЗОСТАВИ

Отстъплението на новостилната "църква" от Бога

Цитати от нашата книжка

КЪДЕ СЕ Е СЪХРАНИЛО ПРАВОСЛАВИЕТО

Ежегодното чудо на Благодатния Таворски облак.

В деня, когато Православната Църква празнува Преображение Господне на 19 август (по стар стил), всяка година на небето над планина Тавор в Палестина се появява един облак. Той се спуска над православния храм, намиращ се на върха на планината и покрива както храма, така и хората там. Това е удивително явление, защото лятото по тези места изобщо няма облаци. Спускането на този облак става единствено на Православния празник Преображение Господне, който католиците еретици и нашите новостилни разколници отбелязват две седмици по-рано - на 6 август по нов стил, а православните – на 19 - ти.

Планина Тавор е висока 588 метра и се намира в Ездрелонската долина. Склоновете й са покрити с дървета и храсти, а пролетта се отрупва с цветя. Но наоколо е безплодна земя и обгоряла от сушата и слънцето пустиня. Именно тук на планина Тавор, според

Преданието, е станало Христовото Преображение: Иисус взе със Себе Си Петра, Иакова и Иоана, брат му, и възведе ги насаме на висока планина; и се преобрази пред тях: и лицето Му светна като слънце, а дрехите Му станаха бели като светлина, (Матея. 17:1). На иконата на Преображение този момент е предаден удивително: Христос стои на най-високото място на планината, а от Него излиза сияние. До Него, като Небесни пратеници, стоят Моисей и Илия. А учениците от страх са паднали на земята, закрили с ръце очи от ослепителната Божествена Светлина. Понякога на иконите се изобразява и Тайнственият облак, осенил апостолите, от когото те чуват Гласа на Бог Отец: Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение; Него слушайте!

Още от 4 век на Тавор се извършват поклоннически пътувания. Тогава майката на император Константин Велики Елена построява първата църква. През 6 век там били издигнати още три храма – на Преображение Господне и на пророците Моисей и Илия. По-късно кръстоносците построили голяма крепост, но не след дълго армията на Саладин разрушава всичко и до 19 век на Тавор стояли само купчина каменни останки.

През 1854 г. на планината дошъл иеромонах Иринарх, духовен син на преп. Паисий Величковски. На мястото на древния храм старецът издигнал каменен престол и започнал да извършва богослужения на него.

Скоро за това узнали местните жители. Слухът за праведността на таворския старец започнал да се разнася навсякъде и тогава няколко заможни семейства му дали пари, за да построи църква. На помощ се озовали и Иерусалимският патриарх и началникът на Руската духовна мисия. Строителството било завършено в 1911 г., но иеромонах Иринарх не доживял да види готовия храм.

След освещаването на храма свещениците започнали да забелязват, че всяка година на празника Преображение неизменно се появявал облак. Понякога били много облаци. Дори при пълното безветрие на лятото те прелитали до храма и засенявали Таворската планина. Август по тези места е най-сухият месец, когато на небето няма нито едно облаче и никакъв вятър. Но това явление светкавично добило известност в целия православен свят и от всички краища на земята започнали да се стичат поклонници. Хиляди хора станали свидетели на това чудо, твърдейки:

„Видяхме на небето облаци, които долетяха отнякъде с огромна скорост и застанаха над нас, въпреки че нямаше дори помен от вятър”.

„Отнякъде с огромна скорост долетя едно облаче, което стигайки до църквата, сякаш се разтвори над нея. Други облачета го следваха, но над храма и те се разтваряха във въздуха...”

Понякога облаците излъчвали тайнствена светлина: